Ерозията- основна заплаха за почвите у нас

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Земята, която ни храни''- 06.12.22 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Световният ден на почвата, който отбелязваме на 5 декември, е празникът на ООН, който отбелязва значението на здравословните почви за здравословна храна и живот. Все по-често трябва да се замисляме за това как да опазваме почвите си, в условията на климатичните промени, каза проф. Ирена Атанасова, директор на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров". 

"Изменението на климата през последните години и ролята на почвите за осигуряване на устойчивотго ни  бъдеще ще са във фокуса на обществото. Нашата конференция акцентира именно върху тези неща.  Почвите са ключов природен ресурс, но за съжаление  недооценяван. Важни са и за продоволствената сигурност на обществото, нашето оцеляване зависи от почвите... Те са ценен и невъзобновим природен ресурс. Няма как в лаборатория или в рамките на човешкия живот да се създаде, да се генерира почва..." 

Почвата е и елемент от националната и продоволствената сигурност, но за съжаление до 70 % от почвите в Европа са засегнати от деградационни процеси. Сред основните са ерозията, замърсяването, намаляването на почвения органичен въглерод, засоляването, вкисляването, уплътняването, запечатването и свлачищата. Средно с 0,5 % годишно намалява съдържанието на почвения органичен въгелрод на европейско ниво. 

"Затова и Борда на мисията за почвеното здраве възприема инициативата да се повиши съдържанието на почвения органичен въглерод с 0,4 % с различни земеделски практики. Инициативата е водеща в стратегията на Европа за почвите. Мисията за почвеното здраве е една от петте на програма "Хоризонт Европа" на ЕК, наред с мисията за опазване на моретата и океаните, за поддържане на чисти и умни градове, за поддържане на 150 устойчиви на климата региони и мисията за борбата с рака. Наред с тях и мисията за здравето на почвите- да доведем до 75 % възстановяване на почвите до 2030 година- това е мотото на Борда на мисията. Но това може да стане само чрез една обновена рамка за почвите, която се въвежда в новата стратегия за почвите, приета през ноември миналата година..."- посочи проф. Атанасова. 

Най-голямата заплаха за почвата у нас е почвената ерозия. 

"В националната програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване функциите на почвата за 2020-2030 година са посочени едни доста неприятни цифри- 85 % от почвите в България са застрашени от водна ерозия, а около 30 % и от ветрова- особено в районите на Кърджали, Бургас, София, Велико Търново, Добрич... Ерозията е основната заплаха, загубата на органичния въглерод поради интензивно и монокултурно отглеждане на различни кулгури е също голяма заплаха за почвите в България..."

Глобалното заполяне и липсата на валежи също се отразяват на почвата:

"Ефектите от засушаването и деградацията са загуба на почвена влага, почвена хидрофобност и невъзможност почвата да изпълнява екосистемните услуги... Практиките, които се приемат, са затревяване, залесяване, използване на растителни видове, които са адаптирани към сухи условия - към това трябва да се обърне земеделието, както и ефективни системи за напояване- какпово напояване, за да пестим водните ресурси... Да се спазват и практиките за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, изгарянето на сътринащата е забранено у нас, да се опазва почвения ресурс, като не се оставя земята без покритие, да се заорават растителните остатъци, да се използва органично компостиране... На наклонени терени да се използва контурно земеделие, да се избягват тежките машини, които предизвикват уплътняване на почвата, да се извръшва подходяща ротация на културите и да се използват покривни култури, които задържат влагата в почвата..."

Тази година темата на конференцията е "Екология и агротехнологии - фундаментална наука и практическа реализация". Според проф. Атанасова учени и земеделци трябва да работят в посока опазване на почвите:

"Тук е ролята на учените- да можем да определим тези обхвати на индикатори за съответния почвен тип и вид земеползване... Трябва да работим тясно, да им помагаме, да ги напътстваме да използват правилните индикатори за оценка на почвеното здраве на тази почва, която искат да използват, за да адаптират земеползването, което имат предвид към специфичните показатели на почвения тип... Да се вземе под внимание изменението на климата ...

Климатичният натиск, промените в климата и антропогенния натиск променят процесите в почвите... това води до повлияване на почвените функции и способността им да определят екосистемните услуги. Когато не ги изпълняват- те деградират, могат да загубят най-важното си свойство - да изпълняват и поддържат продоволствената сигурност, да поддържат хидрологичния цикъл, да абсорбират водата, да я пречистват... Ролята на обществото в това да възсатнови една напълно деградирала почва и икономическите мерки, които трябва да се вземат, са нерентабилни... Трябва да насочим усилията си към превенция..." 

Почвата е поставена и в основата на зелената сделка, затова пред учените има няколко основни предизвикателства, свързани с успешно управление на дейностите в земеделието и екологията, коментира проф. Ирена Атанасова: 

"Ние трябва да се придържаме към основните цели на зелената сделка... Това са намаляване на пестицидите с 50 % и увеличаване на площите под органично торене до 25% до 2030 година, намаляване на торовете с 50 %, намаляване загубата на хранителните вещества с 50 %... - това са основните цели на европеайската зелена сделка, които са предизвикателста и пред нас- учените. От друга страна нарастването на необходимостта от осигуряване на  продоволствената сигурност на 10-милиардно население до 2050 година поставя на изпитание науката да има повече растителна продукция с по-малко химия..."

Почвата е един невъзобновим природен ресурс и затова трябва да се опазват почвените ресурси, да се провежда регенеративно и органично земеделие, да има и кампании, в които подрастващите да се осведомяват каква е ролята на почвите в живота на човечеството- това са все стъпки към чиста почва и чиста храна. 

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Леночка Ангелова, директор на ХМо-Монтана

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Облачно и мъгливо време ще има през първия зимен месец. Около 10 дни ще са със снежна покривка. Температурите ще се движат от минус 10 до плюс 15 градуса. Как всичко това ще се отрази на културите и каква е агропрогнозата за декември- чуйте Леночка Ангелова, директор на метеорологичната станция в Монтана.