Какво се случва с минималната работна заплата?

Миналата седмица депутатите одобриха създаването на механизъм, с който размерът на минималната работна заплата (МРЗ) да бъде не по-малък от 50% от средната за страната за предходните 12 месеца. Това реши на първо четене парламентът, като прие предложение от „БСП за България“ за промени в Кодекса на труда. 

Минималната работна заплата за следващата година да се определя до 31 октомври на настоящата година и да е в размер не по-малък от 50% брутната средна заплата за страната за периода от дванадесет месеца, предхождащи определянето ѝ, записаха депутатите в Кодекса на труда. Към момента това би означавало минимален размер от 850 лева, се посочва в мотивите. Целта на законопроекта, според вносителите, е своевременно обвързване на размера на минималната работна заплата с референтните стойности по директивата на Европейския парламент и Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз в условията на висока инфлация, ниски доходи и непрекъснато растящи разходи на живот. Днес стана ясно, че депутатите ще разгледат предложение за въвеждането на минимално трудово възнаграждение от 770 лева от началото на следващата година. 

Попитахме видинчани доволни ли са от гласуваното на първо четене увеличение на възнагражденията.

„Аз не съм сигурна дали ще се случи това, но е добре и дано да се осъществи това, защото тук, в нашия район, на какво работят хората? Децата са ни по чужбина, за да можем ние да се разходим и да влезем в някой магазин … Инфлацията си е инфлация и няма начин да не съществува, но може би ще се справим с общи усилия. Това е добре за хората, нека се повиши“- коментираха видинчани.

Какво се случва в крайна сметка с минималната работна заплата (МРЗ)? Доволни ли са синдикатите от новия механизъм за определяне на МРЗ? Потърсихме за коментар Ваня Григорова, икономически съветник на КТ „Подкрепа“:

„Към момента това е нещото, което искаме и ние. Разбира се, очакваме да бъде приета и приложена в пълнота Директивата за адекватни минимални трудови възнаграждения в Европейския съюз, но все пак това е крачка в правилната посока. Това е подкрепяно от нас предложение на БСП, но опасенията ни са свързани с допълнително внесеното предложение от страна на служебния кабинет минималното трудово възнаграждение да е не 850 лева, колкото би била, ако се приеме предложението на БСП, а 770 лева.“

В началото на ноември представителите на двата синдиката у нас – КНСБ и КТ „Подкрепа“ обединиха исканията си и излязоха на национален митинг- автошествие с искане за повишаване на минималната работна заплата. Ще бъдат ли обединени в исканията си и занапред- това попитахме още Ваня Григорова, икономически съветник на КТ „Подкрепа“:

„Това предложение от 850 лева минимална работна заплата беше направено от КТ „Подкрепа“ още в средата на годината и именно поради неприемането на тогавашните управляващи доведе до това ние да не подкрепим актуализацията на бюджета през юни месец. Това е искане и на двете синдикални организации от дълго време, особено когато започна да се конструира Директивата за минималните трудови възнаграждения и в този смисъл беше нормално двете конфедерации да организират и проведат този протест и нямам никакво съмнение, че този натиск от наша страна доведе до това една парламентарна група да направи това предложение. Не трябва обаче да обезценяваме и тяхната роля. Това е плод на общи усилия.“

Потърсихме представител и на КНСБ. Разговаряхме с Росица Макелова, научен секретар на Института за социални и синдикални изследвания към организацията:

„Донякъде сме удовлетворени, тъй като това е инициатива, за която дълго настоявахме. Имаме известни противоречия, по отношение на дефииницията за брутно заплата с работодателите ли да бъде или както е записано в Закона- основна. И другото противоречие, което имаме е по отношение на времевата рамка, спрямо която ще съотнасяме минимална работна рамка към средна“ – уточни Росица Макелова.

Междувременно синдикатите и бизнесът започват обсъждането на проекта на правителството за вдигане на минималната работна заплата от 1 януари догодина от 710 на 770 лева. За днес е насрочено онлайн заседание на Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което социалните партньори ще представят становищата си.