Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Време за книги с препоръката на Регионална библиотека Видин

Ева Франц ще ви заведе на Малиновия хълм

Снимка: Радио Видин

"Казвам се Стина и сигурно скоро ще умра."

Така започва романът "Малиновия хълм" на шведската писателка Ева Франц. Една смразяваща готическа мистерия, забъркана с майсторство, напълно в традициите на мрачните страшни приказки. 

Стина е само на дванадесет години, но вече знае, че не ѝ остава много, и дори е успяла да свикне с тази мисъл, когато майка ѝ получава неочаквана възможност – да изпрати болната си от туберкулоза дъщеря в отдалечен санаториум високо в планината. На това изолирано място, предназначено иначе само за богати семейства, доктор Георг Хагман иска да опита един нов тип лечение. Ако успее със Стина като доброволец, парите ще потекат към санаториума му и ще бъде дадена възможност и на други деца като нея, произхождащи от бедни и многодетни семейства, да се лекуват безплатно.

За разлика от доктор Хагман, Стина е реалист. Тя няма особена надежда за чудо, но пък и нищо няма да загуби, ако даде възможност на добрия доктор да опита, нали?

И така, един ден момичето се озовава в санаториума "Малиновия хълм" – отдалечен и изолиран, подобен на приказен замък и точно толкова мистериозен, високо сред борови гори и планински върхове, където кристално чистият въздух няма нищо общо с този на улица "Моряшка" във финландската столица Хелзинки. "Малиновия хълм" е място, твърде луксозно за хора като обитателите на улица "Моряшка", и на пръв поглед деца като Стина не би трябвало да могат да пристъпят там. Самият санаториум сякаш е вторият, малко плашещ главен герой, наравно с новопристигналата си малка обитателка. Не, замъкът не приютява Стина – двамата сякаш се изправят един срещу друг.

Както казахме, там се лекуват децата на богатите, но за Стина е направено изключение. Дали заради приятелството на нейния семеен лекар доктор Лундин с главния лекар в санаториума – доктор Георг Хагман или поради някаква друга причина? Доктор Хагман твърди, че престоят ѝ в санаториума е финансиран от богати благодетели, заинтересовани от инвестиции в медицината, ако лечението на Стина се окаже успешно. Тя избира да му повярва. Всъщност на нея ѝ е почти все едно, при условие, че вече се е примирила с мисълта, че скоро няма да е сред живите. Знае, че е извадила късмет, дори и само защото най-накрая може да се храни до насита, да спи без да се бори за място с петимата си братя и сестри, да чете, да се разхожда в околностите на замъка… Е, в замяна трябва да пие редовно от онова противно кафяво лекарство, което доктор Хагман и главната сестра Емерентия ѝ дават по три пъти на ден.

Скучаейки по цели дни сама в огромната зала с осем легла, в които все не идват други пациенти, Стина започва да се разхожда из санаториума и околностите му, често пъти водена от палавия Рюбен от двадесет и трето отделение. Подобно на любимия си литературен герой Робинзон Крузо, и Стина започва да опознава своя малък планински остров. И започва малко по малко да разбира, че нищо не е такова, каквото изглежда, а подозренията ѝ стават все повече.

Защо семейството ѝ не отговаря на нито едно от писмата ѝ? Защо не я търсят? Защо сестра Ерементия винаги гледа така осъдително и с каква цел сменя шишенцата с лекарствата, когато доктор Хагман не гледа към нея? Защо онази вещица с белите очи, която явно често се мотае наоколо, настоява Стина да знае, че оттатък езерото винаги ще намери помощ, ако ѝ се наложи да бяга от "Малиновия хълм"?... Защо изобщо би се наложило да бяга?...

Макар и малка по обем, това е една истинска мистерия в духа на готическите приказки с елемент на призрачна история, защото някъде там от ъгъла ни се усмихва и Рюбен, който… ами някак никак не се вписва сред мрачните иначе служители и обитатели на санаториума, които май въобще не му обръщат внимание. Той знае твърде много, позволява си твърде много и въобще сякаш не е съвсем реален, но пък ето го! Тук е! И е убеден, че нищо лошо няма да се случи, докато мрачната сестра Ерементия е в санаториума. Но какво лошо изобщо би могло да се случи?...

Както във всяка готическа приказка, и тук темата за смъртта е навсякъде. Стина е болна от смъртоносната туберкулоза, баща ѝ е загинал във войната, през прозореца на стаята си в санаториума вижда моргата и гробището, където почиват жертвите от опустошителния пожар в източното крило от преди няколко години… Въпреки това присъствието на Стина някак успява да разсее мрака и да внесе необходимата доза нормалност.

Романът "Малиновия хълм" ни връща в едно не особено далечно време, в което обаче лечението на редица болести е съвсем различно от съвременното. Развиваща се в началото на ХХ век, историята ни разказва и за това как първите идеи за трансплантация на органи били възприемани от учените и обикновените хора почти като фантастика, но преди всичко ни разказва една прекрасна приказка, която може и да се е случила. Кой знае!


По публикацията работи: Гергана Панова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Обучение за бременни ще се проведе в мездренско село

Петдневно  обучение за бременни  ще се състои в мездренското село  Ослен Криводол  в периода от 4 до 8 декември. Организатори на събитието са Невена Йовчева, която е педагог и основател на школа, посветена на деца и Божена Иванова, която в последните 10 години се занимава предимно с астрология и женски практики за бременни. Събитието се казва..

публикувано на 25.11.24 в 14:00

В „Музикална зона“ слушаме гранд дамата на италианската телевизия и музика Рафаела Кара

   Родена е в Болоня през 1943 г. Истинското ѝ име е Мария Роберта Пелони. Рафаела Кара е творческият й псевдоним. Тя има дълга кариера в  италианската обществена телевизия, където десетилетия наред демонстрира талантите си на певица, танцьорка и водеща на успешни шоу програми, които имат милиони последователи. Тя участва също и във филми и..

публикувано на 25.11.24 в 09:00

"Неделник" от 24 ноември 2024 година

Обичам да се разхождам и да гледам. Да забелязвам. Да откривам и да се опитвам да разбера за мен интересни неща, а за други напълно скучни. Сами трябва да търсим за да се открием и да се преоткрием. Същото важи и за това, което виждаме...Срещам различни хора. Забелязал съм, че са три типа. Първите /не в този ред, разбира се/остаряват видимо, но..

публикувано на 24.11.24 в 14:10

Там, където е Господ – там е истинският живот, любов и единство

Тринайсета неделя след Неделя подир Въздвижение , която отбелязваме днес, Господ Иисус Христос ни напомня, че ние като християни трябва да се стремим не само да изпълняваме закона на Бога просто ей така, без да вникваме в него. Той ни казва чрез съвета, който дава на един богат младеж, че не е достатъчно да изпълняваме на думи закона..

публикувано на 24.11.24 в 08:00

Как да пазаруваме разумно на Черен петък

Черният петък е едно от най-очакваните събития в годината за любителите на пазаруването. Това е денят, в който много магазини предлагат огромни отстъпки и специални оферти. Черният петък по принцип започва рано сутрин в последния петък на месец ноември.  В България, обаче, все по-честа практика става Черният петък да се провежда много..

публикувано на 22.11.24 в 17:05

Пуци: Историята на едно диво и щастливо морско свинче

В света на домашните любимци има някои, които обожават прожекторите, камерите и вниманието. А има и такива като Пуци – млад, див, игрив, и… определено не е фен на фотоапарати. Пуци е морско свинче, представител на породата американски късокосмести и със сигурност знае как да превърне живота на стопаните си в приключение. Антонина Лозанова ,..

публикувано на 22.11.24 в 15:30

Тебеширеният човек отново е тук!

Минали са тридесет години, откакто четири момчета, следвайки странни тебеширени знаци, намират в гората части от тялото на убито момиче. Дебелия Гав, Железния Мики, Еди Мюнстър и Хопо сами са измислили тези знаци, с които да се забавляват и да си разменят тайни съобщения през иначе безкрайно скучното лято на 1986 г., но ето че още някой се е..

публикувано на 22.11.24 в 15:25