Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пшеницата и промените в климата

Снимка: Радио ВИДИН

Пшеницата е стратегически важна култура, затова в условията на климатичните промени е добре да се замислим за отглеждането й занапред. В народната агрометеорология хората свързват хляба с дебелия сняг през зимата и с валежите през май, но през последните години снежната покривка все повече липсва, а температурите се покачват. Как всичко ще се отрази на растежа и добивите, коментира агроном инж. Надежда Шопова, част от авторския екип на платформата "Климатека":


"Пшеницата е култура, която се отглежда при естествени условия на овлажнение и изцяло разчита на даденостите на страната и районите. Промените в климата се отразяват върху метеорологичните условия на растеж и развитие на културите, а това рефлектира и върху добивите".


При навременно засяване, в този период на годината посевите трябва да са добре вкоренени и укрепнали, но не навсякъде е така, коментира инж. Надежда Шопова: 


"Един от най-важните периоди е сеитбата, но през последните години летните суши преминават и в есенни, а това е причина за забавяне на сеитбата, защото няма възможност да бъде направена добра обработка и когато няма влага, семената не поникват... Когато сеитбата се случи в срок, би трябвало те да зимуват във фаза "братене", където са по-устойчиви, с по-развита коренова система и в състояние да издържат и минимални температури... Тази година в много райони влагата е недостатъчна и голяма част от посевите са във фаза "трети лист", не са достатъчно закалени и при много ниски температури може да се очакват повреди..."


Поне 75% от производството на зърно в света е заето от пшеница, царевица и ориз. Обикновената мека пшеница се използва за производството на хляб и тестени изделия, а твърдата – основно за макарони. От житни култури се приготвят спирт и пиво, скорбяла, грис, концентриран фураж и добавъчни продукти за селското стопанство. Пшеницата и житните храни съдържат специфичен растителен протеин – глутен, който придава еластичност и добри качества на брашното. Китай, Индия, Русия и САЩ са най-големите производители на пшеница.  Според информация на Организацията за прехрана и земеделие към ООН – FAO за последните 20 години при европейските държави лидер е Франция (5,4%), следвана от Германия (3,5%) и Украйна (3,1%). Делът на България е 0,7% от общото световно производство, посочва в статията си Надежда Шопова. Делът на пшеницата в България е над 50%, в сравнение с останалите зърнено-житни култури. 


Пшеница у нас се отглежда основно в Северна България и по поречието на Дунав, в Горнотракийската низина, Югоизточна България и Софийското поле. Най-разпространените житни култури са обикновена пшеницаечемик, тритикале, по-слабо застъпена е твърдата пшеница.


В края на миналия и първите 20 години на настоящия век, в страната се наблюдава тенденция към повишаване на средната температура на въздуха, както и промяна в количеството и разпределението на валежите по сезони в основните земеделски райони на Южна и Северна България. По-чести са и екстремните метеорологични явления- суша, суховеи; валежи от град, интензивни валежи и преовлажнение, силен вятър в по-късните фази от развитието на посевите. В последния доклад на Световната банка за развитие, публикуван в началото на 2019 г., се посочва, че се очаква българското земеделие да бъде повлияно от промените в климата сега и през следващия 30-годишен период.


Предвид климатичните промени науката работи по създаване на  сортове, подходящи за всеки един район, а земеделците трябва да изберат български сортове пшеница, посочва Надежда Шопова:  


"България е на 8 място по създаване на нови сортове. Науката работи, а българскит сортове пшеница са добри. Те са по-добре адаптирани към местните условия и производителите само ще спечелят, ако ги използват... Селекцията се измества от студоустойчиви към сухоустойчиви сортове, а производителите трябва да заложат на сеитбооборота, науката и местните сортове, които са съобразени с нашите условия... Трябва да се съобразяват сроковете на сеитба, където е необходимо- валиране, задължително е сеитбообръщението... Подхранването също е от значение, като се работи за сортове с добро усвояване на азота... Трябва да има стимули, за да се създава разнообразие от култури..."



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Урок по доброта: Младо семейство от Видин дари храна за животните от приюта

Понякога най-силните уроци не се преподават с думи, а с действия. Истинската доброта не се крещи - тя се усеща тихо, дълбоко и оставя следа, която озарява повече от един живот. И точно за такъв момент ще ви разкажем днес. А героите в тази история са младо семейство , което избра да направи нещо изключително красиво в един от най-важните дни от..

публикувано на 13.10.25 в 17:15

Д-р Пепа Цветанова, РЗИ Видин: Време е за ваксиниране срещу грип

Започна кампанията за имунизация срещу сезонен грип във Видин. Над 20 души са посетили от началото на месеца имунизационния кабинет на Регионалната здравна инспекция (РЗИ), за да си поставят ваксина. Това каза директорът на дирекция "Надзор на заразните заболявания" д-р Пепа Цветанова и уточни, че от следващата седмица се очаква да започне поставянето..

публикувано на 13.10.25 в 16:53

Какво да правим, когато новата ни банкова карта отказва да се активира

В рубриката "Моите права" днес обсъждаме ситуация, с която всеки може да се сблъска - когато новата ви банкова карта не се активира през мобилното приложение. На екрана излиза съобщение, че проверката „ще отнеме две минути“... но минават часове, дори дни, а достъпът до парите ви остава блокиран. Зад това привидно просто съобщение се крие..

публикувано на 13.10.25 в 16:30

Музика, духовност и памет: 85 години от рождението на Камен Гуторанов

На 8 октомври Камен Илиев Гуторанов - дългогодишен музикант в Симфоничния оркестър - Враца, председател на Съюзния комитет при Държавната филхармония - Враца и дарител на архивни документи, отбеляза своя 85-ти рожден ден. През своя дълъг професионален път Камен Гуторанов оставя значима следа в културния живот на Враца. Като музикант, той е..

публикувано на 13.10.25 в 16:10

"Близо и далеч": Париж през обектива на Виолета Апостолова – Лети

Днес от 17:00 часа Регионална библиотека "Гео Милев" в Монтана отворя врати за всички любители на фотографията. Поводът е изложбата "Близо и далеч" на талантливата Виолета Апостолова - Лети .  Виолета е родом от Монтана, но днес живее и твори в София. Завършила е бакалавър по „Педагогика на изобразителното изкуство“ в Софийския..

публикувано на 13.10.25 в 15:35

Таня Христова от Враца зае второ място в света по микроблейдинг

Врачанката   Таня Христова донесе международно признание за България , след като завоюва   второ място и купа в категорията „Експерти по микроблейдинг“   на престижно състезание, проведено преди дни в  столицата на модата и красотата - Милано.  Събитието събра десетки професионалисти от различни страни, а България бе представена от девет..

публикувано на 13.10.25 в 15:30

"Музикална зона“ – час, в който песните говорят

 В това издание на „Музикална зона“ ще чуете песни, които не просто звучат – те разказват. Зад всяка от тях стои история – понякога тъжна, понякога романтична, а понякога магическа. От безсмъртната „Jolene“ на Доли Партън, родена от ревността и красотата на една непозната жена, до поетичната „Hijo de la Luna“ на испанската група Mecano – легенда..

публикувано на 13.10.25 в 09:00