Народният празник Бабинден, който се отбелязва на 21 януари, е последният от поредицата, свързана с ритуално къпане. Както е известно, това е ден за почит към бабите – акушерки. В миналото те обикаляли домовете, в които са бабували през годината, къпели или напръсквали с вода децата и ги благославяли. На свой ред младите майки поливали на бабата да си измие ръцете и я дарявали с кърпа и сапун с пожеланието да се раждат по-лесно бебетата.
В наши дни баби – акушерки няма, затова във видинското село Неговановци решиха да отбележат празника като разкажат за къпането на бебетата в миналото и сега. Четири поколения жени от семейство Лападатови споделиха опита си. Най-възрастната от тях е баба Райна, на 84 години. Тя е отгледала две деца, а сега се радва на малката Мария, на която е прапрабаба. Разказва, че навремето кръстницата къпела бебето до 40-ия ден.
„Първо мошиките /кръстниците/ са ги къпали с мас. Мажеха си ръцете с мас, друго не. До 40 дни само с вода и мас. Пелени не е имало толкова. Късахме някакви мъжки ризи, които са били по-скъсани. А за пелени сме взели одеяла. На мошиката купувахме обувки. Давахме им престилки, с които да ходят и да знаят хората, че са мошики.“
Снахата на баба Райна – Агнеса, е отгледала две деца, а съвсем наскоро, на 59-годишна възраст, става прабаба и помага в отглеждането на 4-месечната Мария.
"По наше време беше малко по-подобрено. Пак с пелени повивахме дечицата. До 40 дни идваше кръстницата всяка вечер. Тогава до 1 годинка бебето се къпеше и сутрин, и вечер и до 40 дни бебето се повиваше изцяло. Кръстницата вземаше шише със светена вода и от нея всеки ден се сипваше малко, когато се къпеше бебето. Бабите мажеха главата на бебето с яйце. После се измиваше със сапун, защото шампоани и при нас не е имало."
Баба Ива е на 42 години. Когато била млада майка за бебетата вече имало специални продукти - шампоани, лосиони и т.н., които и тя самата използвала:
"От по-съвременните баби съм. Гледам да запазя това, което знам, въпреки че и аз съм прилагала много от нещата, които съм знаела от мама, от баба. Моите деца също са повивани, въпреки че малко съм ги повивала. Не съм ги къпала с мас, нито съм ги мазала. Предавам тези ценности, предавам всичко, което знам, и на децата си, те не го прилагат, но е хубаво да се знае от поколенията."
22-годишната Теодора – майката на Мария, също сподели как една съвременна жена се грижи за своето бебе. Тя коментира и тенденцията новородените да се къпят по-рядко, а не всеки ден, както е било преди:
„Къпя Мария всяка вечер. До 40 дни бабите я къпеха, защото честно казано, не смеех. Сега я къпем аз и мъжът ми със шампоан, сапун, олио за тяло... Не използваме мас, яйца... Знам всички тези неща, но не ги прилагаме. Въпреки че има хора, които го правят и няма нищо лошо в това. Сутрин не я къпя, но всяка вечер. Детето спи по-спокойно, когато е къпано, а и мисля, че от известно време знае, че трябва да се изкъпе, да яде и след това да заспи.“
През последната година в Неговановци са родени 6 бебета. За тях и за техните майки от читалището подготвят подаръци, които ще бъдат раздадени на Бабинден, разказа секретарят на културната институция Марияна Димитрова.
„Поела съм инициативата да дарявам всяка родилка с подарък, по този начин ще приобщя майките и дечицата, като пораснат, към нашата мисия да се запазят българските традиции. Тази година децата и техните майки ще дойдат и ще получат по един поздравителен адрес и по един подарък от нас, от читалището. Някога отдавна кметът на селото е разполагал с пари, сега кметовете не разполагат с такива и са дарували всяко дете, което се е раждало през годината. След като кметството няма такава възможност, решихме ние с малки подаръчета, но с много внимание да продължим тази традиция."
В Неговановци празнуват Бабинден и по нов, и по стар стил. На 8 януари са пресъздали ритуал по поливане на бабата-акушерка. На 21 януари ще се съберат и ще отбележат деня с гощавка и подаръци за младите майки от Неговановци.
В ерата на социалните мрежи, когато новините се разпространяват със светкавична скорост, а критиката често доминира в онлайн пространството, едно виртуално кътче изпъква със своята различна, позитивна енергия. "Забелязано в Лом" не е просто още една Фейсбук група, а пространство, създадено с мисия да обединява хората чрез позитивното, да показва..
Актьорът Владимир Зомбори като Зоро в едноименния мюзикъл е един от акцентите в музикалната програма това лято сред Белоградчишките скали . Спектакълът е на Държавна опера Русе , която ще продължи традицията на оперния фестивал , създаден преди 10 години от Софийската опера и балет. Директорът на Русенската опера Пламен Бейков определи това като..
Една от най-известитнте и обичани творби в света на операта - "Прилепът", ще бъде представена на сцената във Видин. Спектакълът е част от програмата на фестивала "Летни музикални празници" , които ще се проведат от 8-и до 12 юли. "Магията на операта" и "Звездите на оперетата" са другите две заглавия в афиша на събитието, обясни оперната прима,..
Националният фолклорен събор "Леденика" отново ще изпълни три дни - 20, 21 и 22 юни, с настроение, много песни и танци. За пореден път ще бъде пресъздадена автентична северняшка сватба, както и още редица други събития, каза Радосвета Крумова от отдел "Култура" на Община Враца. "Тази година нашият празник, защото ние наричаме този Национален..
Видинската математическа гимназия е сред десетте учебни заведения в страната с най-висок резултат на Държавния зрелостен изпит (ДЗИ) по математика тази година. Деветима са математиците, които имат отлични оценки на ДЗИ по математика. Това са Слав Славов със 100 точки, Николай Евгениев с 99 точки, Теодор Витанов с 94 точки, Иван Владимиров..
Съвсем наскоро попаднах на една публикация в социалните мрежи, която наистина грабна вниманието ми и си казах: "Това просто трябва да бъде разказано!". Става дума за едно изключително романтично и оригинално предложение за брак, направено от видинчанина Георги Стоянов към неговата любима Катрин Челиева . Историята им е като взета от филм -..
Дарин Ганчев е творец от Мездра, който се включва със своя проект "Дефиле" в Деветия симпозиум по скулптура „Мездра 2025“. Темата на форума тази година е „Искърски пространства“. Дарин Ганчев е завършил Професионалната гимназия по каменообработване в село Кунино и Националната художествена академия. Днес е преподавател в училището, на което е..