Така започва "Беднякът милионер". Не, не филмът с осем награди Оскар, а дебютният роман на индийския писател и дипломат Викас Сваруп, който през 2008 г. става основа за заснемането на едноименния филм.
Историята започва в затворническа килия в индийската филмова столица Мумбай, за да ни поведе през Индия такава каквато е – пъстра, ароматна и бляскава като базар в сърцето на Ню Делхи, но и мръсна, опасна и уродлива. А в килията е Рам, изтезаван от полицията, за да подпише фалшиво самопризнание, че е спечелил наградата в телевизионното шоу с измама. И точно когато е готов да се пречупи и да признае всичко, което искат от него, в ареста нахлува младата и нетърпяща възражения адвокат Смита Шах.
С нейната поява Викас Сваруп без да се бави разгръща една почти дикенсова история, разказана в първо лице в дванайсет глави – по една за всеки от дванайсетте въпроса, на които един безимотен индийски сирак не би трябвало да знае отговорите. Защото Рам Мохамад Томас е именно това – сирак, отгледан от английски свещеник, принуден след смъртта на благодетеля си да отиде в сиропиталище, където обаче среща най-добрия си приятел Салим и… това е само началото.
За разлика от спретнатия сценарий на филма със същото заглавие, романът не следва някаква хронология в случките, разказвани от главния герой. Те следват дванадесетте въпроса от злополучното предаване. Всяка глава разказва история, в която се крие ключ към отговора на един от въпросите, зададени на Рам в играта. Всичко това Рам разказва с откровеността на сирачето, което никога не е чело вестник, не е ходило на училище и не би трябвало да знае нищо. Разказва ни собствената си невероятна история от деня, в който е намерен в кутия с дрехи, дарени за бедните, до деня, в който печели един милиард рупии.
Дванадесетте глави, както казах, не са в хронологичен ред, но затова пък правят една смущаващо детайлна дисекция на социалната система, нравите, тъмните кътчета в съвременна Индия. Макар и дипломат по професия, Викас Сваруп показва необикновено дълбоки познания за съвременния живот в страната си и подлага на язвителна, понякога дори брутална дисекция злоупотребите, престъпленията и жестокостите, широко разпространени дори през ХХІ век там. И въпреки че е почти невероятно всички тези жестокости да се случват чак толкова често, колкото в разказа на Рам Мохамад Томас, те всъщност са реални, случват се и в момента, при това много по-често, отколкото ни се иска да повярваме.
"Беднякът милионер" не е книга за убиване на скуката. Не е и за сладко прекарване на свободното време. В нея има твърде много нецензурни думи, секс, убийства, бедност, престъпления, жестокост, безнадеждност, мизерия, несправедливости и отчаяние. Достатъчно, за още поне няколко романа. Има добри и лоши герои, бели и черни души, покварени богаташи и фалшиви филмови звезди, бедност и експлоатация и всичко останало, което можете да добавите към сместа, за да получите една истинска индийска филмова история.
Макар и не особено обемен роман, развиващ се сравнително бързо, "Беднякът милионер" ни запознава от близо с Индия в нейния най-зловещ и екстремен вариант. Може би твърде кинематографичен, почти абсурден на моменти, той всъщност разказва преди всичко история за човечността, оцеляването в мрака, възмездието и в крайна сметка за надеждата, че аутсайдерът все пак ще намери своето място в света. Една пленителна смесица от комедия, драма и романтика, типични за Индия. Ако искате да погледнете към тази необятна страна отвъд рекламните трикове, отвъд захаросаните кадри и клипове, отвъд сладникавите романтични филми, романът на Викас Сваруп е едно добро начало.
И да, ако търсите дълбока психология, може би трябва да потърсите другаде. Правдоподобно ли звучи цялата история? Със сигурност не на сто процента, дори не и на осемдесет, но кого го е грижа? Не това е била идеята на автора, който очевидно е искал да създаде една фантастична, малко шокираща, леко зловеща на моменти съвременна приказка за вярата в крайната победа на доброто, независимо от всичко.
Сдружениe "Кауза Северозапад" -Монтана започна кампания "Сърце на колела - за Северозапада" . За да достигнат до повeче хора, от неправителствената организация имат нужда от собствен превоз. Причината е разрасналата се изключително бързо програма за хранително подпомагане, каза председателят на сдружение "Кауза Северозапад" Теменужка..
Ученици от СУ "Свети свети Кирил и Методий" във Видин се върнаха със седем отличия от участието си в Националния фолклорен конкурс „Напеви от Северозапада”, организиран от Общински младежки дом – Монтана. Наградите са в раздел "Народно пеене". Учениците са завоювали шест първи места и едно второ, каза техният преподавател Живка Сливенова:..
Нов кметски наместник има вече в село Периловец, община Бойница. Това е Галина Вакарицова, която е кмет на близкото село Раброво. Припомняме, че преди месец, хората от село Периловец се оплакаха за няколко случая на насилие и побой от страна на тогавашния кметски наместник Михаил Флоров. За новото назначение говори кметът на община..
Тази година се навършват 50 години от създаването на Детска градина "Русалка" във Видин. Сградата ѝ е построена през 1975 година от химическите заводи и е наречена първоначално ДГ "Химик", разказва директорът на детското заведение Красимира Виденова . През 2002 година към нея се присъединява Детска ясла №3, когато и се преименува на ДГ..
Ваксината срещу варицела да стане задължителна, предлагат здравните власти у нас. В момента тя е препоръчителна и може да се направи след навършване на 12-месечна възраст. Статистиката показва, че годишно у нас от варицела боледуват около 30 000 деца, като най-засегната е възрастовата група от 1 до 4-годишна възраст. Какво представлява..
Днес в "Минутите на редактора" ви срещаме с психолога Крум Крумов. Той е родом от Видин, но от години живее и работи в София. В свободното си време обича да свири на барабани и е барабанист на рок група "Mhz". Освен това от няколко години е собственик на мотор и е открил у себе си духа на пътешественика. Съвсем наскоро създава и собствен..
Днес в рубриката, в която насочваме вниманието ни към психичното здраве, ще си говорим за самооценката. Това е начинът, по който виждаме и оценяваме себе си - своите качества, способности, външен вид, постижения и дори мястото си в света. Тя не се ражда с нас, а се изгражда постепенно, още от детството, чрез думите и поведението на родителите,..