Българските ученици отново са с най-ниски резултати сред връстниците си в Европа, показва мониторингът на Европейската комисия през 2022 г. В същото време България получи над 1,3 милиарда лева от Европейския съюз по оперативната програма за наука и образование за периода 2014-2021 г. Време е нещо да се промени. Мнението е на д-р Нели Колева- ръководител на екип “Стратегически партньорства” във фондация “Заедно в час”.
"Настина вече в училище има прекрасни условия, но не се проследява качеството на самото обучение. Няма проследяемост на процеса. Да речем, примерно училище с изградени STEM центрове. В резултат на изградения STEM център, което разбира се е прекрасно, с какво и как се е повишило качеството на образованието. Ето това липсва в нашето образование и това създава усещането, че нещата се правят на парче, а не последователно, систематизирано“, каза Пролетка Цветкова- директор на ОУ "Иван Вазов“ във Видин.
Ако родители и учители гледат в една посока и синхронизират действията си в посока благополучието на ученика, нещата се получават, допълни Пролетка Цветкова.
Профилирана природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I“във Видин също има прекрасни условия за учениците. Училището е едно от двете в града, на които беше направен голям ремонт. В същото време се забелязва спад на резултатите, като тенденцията не е от последната година и не е само за видинската математическа гимназия. Традиционно учениците на ППМГ "Екзарх Антим I“ са с добри успехи и не само в училище, както и успешна реализацията на завършилите.
"Не само в образованието се наляха пари и в други сектори се наливат. И там резултатите не са много добри, примерно - здравеопазване, социални дейности“, коментира директорът на училището Ивайло Милушев и посочи какво трябва да се направи, за да се постигат добри резултати:
"Промяна на нормативната уредба, намаляване на административната тежест на учителите, които се товарят с всевъзможни справки, изисквания, списъци, разпределения и т.н., което им пречи пряко да се занимават с децата. Една част от времето те отделят за тези неща. Също така е необходима промяна и на много от наредбите и на Закона за предучилищно и училищно образование, както и за мен е необходима една по-голяма ангажираност на родителите. От трите звена в образователния процес - ученици, родители и учители, родителите в момента, може би, са най- слабото звено. Много малко са родителите, които се ангажират с децата - интересуват се, помагат. По-голямата част очакват някакви резултати без никаква ангажираност.“
Инвестициите в образование - за ремонти, нова техника и въобще учене в красива и уютна среда, имат смисъл, смята и Жулиета Босилкова- дългогодишен учител по немски език във Враца.
"Последните години съм преподавала на изключителни ученици, които имат цел, които знаят защо са там. В междучасието имаше четящи на истинска книга, на истинска книга и не от телефона, а книга на хартия. След това имаше ученици, които играят шах, шах с фигури, донесен от вкъщи и изпълващ цялото им време. Това е радостното. Но по-голямата маса е страшно. Затова защото учебният материал е твърде академично написан. Написан е повечето не от учители, не от хора, които пряко са изстрадали всеки един ден с учениците, с учебника, с тетрадката. Твърде много помощни материали има, които правят раницата на едно дете във втори клас 6 килограма и половина“, смята Жулиета Босилкова.
Вече трябва много да се работи вкъщи. Първите 7 години са много важни, а родителите са най-големият фактор. Те влияят вече повече от учителя. Ако нямаш четящ, учещ, разбиращ до себе си родител, естествено, че и ти няма да четеш, допълни дългогодишният преподавател.
Цялата тема може да чуете в звуковия файл.
Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен. Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората. Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък. Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..
Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно. Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат. Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..
Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно. Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат. Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..
Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1 януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то..
На 24 май, в Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отправяме към село Тошевци, община Грамада. Просветителски и образователен дух цари в село Тошевци. Хората, които живеят тук са в пенсионна възраст, но възрастта не е преграда за тяхното желание да се образоват, да..
Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2023 година, ще бъдат увеличени от първи юли с 11 процента, съобщи премиерът Главчев. Сюжетът с увеличението, превърнал се в предизборна заигравка, който предлагаше повишението да е с 10%, по този начин остава в историята. Ниските пенсии продължават обаче да са сред най-сериозните проблеми на пенсионната ни..
Всеки десети работещ е беден, показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Бедността у нас леко намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга...