Повишението на цените на хранителните продукти от началото на годината продължава, а потребителската кошница все повече олеква. Защо се повишиха цените на храните и на какво се дължи поскъпването им? Търсим отговор на тези въпроси от производители от Северозапада. На видинския пазар търговията е слаба. Местните производители, които предлагат своя продукция, са малко. Пресните краставици и домати, които се продават на пазара, са внос от Турция и Гърция. Търговците казват, че ситуацията с цените на храните във Видин е същата като в страната:
„Всичко е скъпо. Турски внос нямам нищо, всичко остана на Гърция. Гърция ни вдигна цените. Краставицата може да е била около 5 лева миналата година, сега е 7. Всеки път като ида да зареждам цените са различни... Цените в момента са се задържали на едно ниво, краставици и домати. По време на търговия при нас остава контрата, като дойде и „Гледай какви цени“. Каква вина имам аз? Ние сме последни от веригата... Има поскъпване на някои неща- на краставици, домати. Тука няма никакво производство, всичко идва от Турция, Гърция. Сега, в момента, имаме българска краставица, но тя е на 7 лева. Хората престанаха да произвеждат, защото няма субсидии... Много рядко вече идват на пазара, хората ходят по големите вериги. Пазарът е почти пуст. Засега мисля, че ще задържат така цените... Малко по-евтини бяха миналата година. Сега са малко дигнати, но това е заради семената. Много е важно семето как го купиш, така си продаваш след това и разсада. Водата, енергията къде поливат, всичко е свързано и затова се вдигат и цените...“, казаха продавачи на пазара.
За Великден няма да поскъпват яйцата, заяви Олег Прокопиев- директор на птицевъден комбинат в Мизия.
„Цените са ни от порядъка на 26-27-28 стотинки без ДДС. Които са свързани със себестойността на продукта и най- вече с разходите по опаковките. Така че при нас нищо не се променило, цените не са мръднали, а единствено се постреснаха търговците и си намалиха надценките.“
Много вероятно е да няма достатъчно яйца за Великден, каза още Олег Прокопиев. Дефицит на яйца има в цяла Европа, а всеки ден за Гърция излизат по три тира от страната.
„Две години работим на загуба и всички си мълчаха. Да, казват, ето ниски цени, търговските вериги са продавали на 18, на 20, 22 стотинки. Въпросът беше, че ни потискаха, не ни даваха да си продаваме по себестойност. А цените на зърното са скочили преди повече от две години. И в един момента започнаха да фалират фирми, да фалират, то това в цяла Европа се получи, защото сме свързани като Европейски съюз и общ пазар. И в един момент се получи дефицитът. И след като се получи дефицитът вече започнаха да скачат цените неконтролируемо.“
Цената на млякото, друг от основните хранителни продукти, също е висока. Не може под лев да го изкупуват, а в големите вериги да е 3 лева литърът. В същото време животновъдите казват, че едва се справят. За мен са необясними нещата, които се случват, коментира Петко Петков от Чипровци, който отглежда овце и кози.
„Аз още не продавам мляко, защото агнетата не са големи, но значи, фуражът от 30-ина стотинки е отишъл на 60. Отделно другите компоненти, които използват- люцерна, смески, сол, горива и така. За какви цени говорят, сирене - 18-20 лева килограма, живо месо - 12 лева килограм, някакви неща, които тотално са се объркали работите. За мен са завишени цените, не са реални. Аз съм първата стъпка във веригата, производителят и моите колеги, а по магазините вече какво става, там са някакви неща страшни“, заяви Петко Петков.
Кристина Иванова и баща ѝ Ивайло Иванов имат фурна за хляб във видинското село Иново. От около година са в бизнеса. От миналата година за хляба и брашното отпадна 20% ДДС.
„Ние сме фирма, която не е регистрирана по ДДС и сега, както се говори за връщането на ДДС-то просто, ние гаснем. На ръба на оцеляването сме. Аз не виждам нещо да стане, за да се намали цената. Цената на брашното се покачи драстично за тази една година откакто сме тук. Другото е електроенергията. Тя варира на брашното, след това и на хляба. Мислим да поработим още малко и ако продължават цените нагоре, ние няма как да устискаме. Цените ликвидират малкия и среден бизнес“, каза Ивайло Иванов.
Един хляб от половин килограм в момента струва 1,30 лева. Ако се върне ДДС-то, цената му ще бъде 1,56 лева, пресмята Ивайло Иванов.
„Никой няма да го купи. Тогава конкуренцията става много по-голяма. Големите фирми, които са по ДДС, те могат да варират с цените. Ние няма как да варираме, ние сме без ДДС. Малкия бизнес държавата го ликвидира.“
В магазина на „Малката пекарна“ в село Иново се търсят закуските, а не хлябът. Майстор хлебарят си го обяснява с по-евтината цена, на която се продава пакетираният хляб в двата магазина в селото.
От 25 години с хлебопроизводство се занимава Серафим Василев от Лом. Хлябът поскъпна още преди нулевата ставка на ДДС за хляба, но това не повлия на цената на хляба, заяви Серафим Василев- собственик и управител на „Мел Корект 74“:
„Съвсем малко върна назад едни десетина- двайсет стотинки на килограм при цена 1 и 70-80 до два лева. Трябваше да върне 40, но 10 процента спадна и мисля, че това се случи най- вече заради поскъпване на останалите неща. В хляба голям процент заема не само брашното, като материал основен, който се влага, ами най-вече трудът, енергоемкостта. В двете ми фирми, които се занимават с производство на хляб имам 37 души на щат. И все по-трудно се намират хора, които искат да го работят това нещо. Слава богу, че при мен няма текучество.“
Въпреки вноса на жито от Украйна, което е по-евтино, цената на брашното почти не мърда надолу. Цената на тон баничарско брашно минава 1500 лева, а цената за хлебното брашно е 1100-1200 лева.
„Житото го изкупиха на 60 стотинки, а сега чувам, че вече 40 стотинки били вкарвали от Украйна, а при такава цена на житото брашното беше 700-800 лева. Значи най-вероятно и на тях им се отразява това, че токовете са по-скъпи, че работната ръка се плаща повече. Не знам. Или си е спекула. Лошото е, че ние, хлебарите, сме буферът, ние сме между чука и наковалнята. И в края на краищата нас ни овикват в магазините“, каза още Серафим Василев.
Търговецът от Лом има и хранителни магазини. Казва, че всяка седмица доставките идват на различни цени:
„25 години съм в производството. Закуски произвеждаме, хляб. По-тежки времена от последните една-две години не е имало в бранша.“
Видинчани коментираха поскъпването на хранителните продукти в анкета на Соня Валериева:
При един свободен пазар високата цена, обявена от един търговец не може да бъде наречена спекула, каза Богомил Николов- изпълнителен директор на Асоциация „Активни потребители“:
„Аз като потребител би трябвало да избера между две цени по– изгодната за мен. И вкъщност този, който вдига цените той няма да продава, а този, който дава по- добри оферти при него ще отидат парите и потребителите. От тази гледна точка трябва ясно да кажем, че ако говорим за спекула, то всъщност говорим за непозволени практики, увреждащи конкуренцията, които са изцяло в правомощията на Комисията за защита на конкуренцията и нашите очаквания са насочени именно към нея.“
Българският пазар не е достатъчно конкурентен и или има прекалено големи играчи по веригата, в търговията на едро, които могат да си позволят да влияят на пазара като цяло чрез, да кажем, укривайки количества, задържайки, не ги пускайки на пазара или пускайки някаква цена, с която останалите да се съобразяват, или има договорки между основните търговци на пазара. Това са възможните хипотези, смята Богомил Николов.
„Кризата идва от намаленото предлагане. Очевидно имаме намаляло производство, не само в България и в страните около нас. Затова на пазара няма достатъчно стоки и затова имаме такава криза и тя не е еднаква за всички стоки.“
Нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното и намаления данък за други стоки, Богомил Николов коментира така:
„Не може да имаме намалено ДДС само за ресторантите, в това число, забележете и за алкохола, който се предлага в ресторантите, и за хляба. Или трябва да се върви към една кошница от продукти, които да бъдат с намалено ДДС така, както е в над 20 държави от Европейския съюз или да се връщаме назад, където бяхме преди две години с изравнени ставки на ДДС за всички продукти.“
Кошница от хранителни продукти с по- ниска или нулева ставка на ДДС би имало ефект върху цената, смята . Регулатор на цените е свободният пазар. Големият проблем е държавата да се пребори с тези, които злоупотребяват, смята директор на Асоциация „Активни потребители“. Сайтът, който ще сравнява цените на храните в България и други страни от Европейския съюз ще нагнетява напрежение у хората, които смятат, че живеят в някаква нереална пазарна среда. Полза би имало от сайт, който ще сравнява цените на търговците България. Информацията би била полезна за потребители, за да могат да преценят на кой търговец да си дадат парите.
Цялата тема може да чуете в звуковия файл.
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..
На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..
Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..
Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024". Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..
Изборът за бъдещото професионално развитие е още в училище. Как правилно да се насочат учениците, обяснява Силвия Ставрева от Центъра за подкрепа на личностното развитие с предмет на дейност кариерно ориентиране и консултиране във Видин. "Центърът работи с ученици от I-ви до XII-ти клас и в тази връзка нашата програма за работа с тези..
Разкъсана облачност
Предимно облачно