Жители на Дългоделци: Младите избягаха в чужбина, а ние загубихме децата си

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Откъс от ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес сме на гости в село Дългоделци. То се намира в община Якимово, в близост до Монтана и на 35 км от Лом. 

Тук се разказва, че когато Аспарух тръгвал за сражение с византийците на юг, той минал през Дългоделци. Още съществува мястото, наречено "Аспаруховия вал", който всъщност е единственото запазено място от границата между България и Византия от 681 г. 

В селото е съхранена къщата, построена в необароков стил, в която няколко пъти е отсядал цар Борис III със съпругата си царица Йоана Савойска. Той често посещавал селото заедно със свои придворни, за да ловува в местността Дръмките. Царят е посветил в звание и няколко почетни царски офицери от село Дългоделци.

Историята на селото е интересна, но ежедневието на хората днес не е леко. Оказва се, че липсата на работа и възможности за препитание води до обезлюдяване на селото, а често местните се оплакват и от кражби. 

"Разбира се, че в магазина имаме тетрадка с вересии. Тук хората са много бедни. Местните нямат работа и нямат пари. Затова и заведението е празно. Дойде някой и иска вересия. Дадеш му, а после няма откъде да върне и почваме да се овикваме... Трябва да има работни места, защото хората трябва да има откъде да се изхранват. Кметът трябва да е по-активен, но и той какво може да направи. Ние нито имаме завод, нито нищо... Трябва да има човек, който да се застъпи за това, да ръководи. А при нас всеки се свива, всеки е настрана, тоя, който ни ръководи гледа себе си повече и това е... Какво искаме, ли? Ами да има повече внимание за селата. Хората ни избягаха. Всеки търси работа. Младите хора отидоха по държавите, а ние загубихме децата си. Тук възрастните останахме сами. Сами да се борим с беднотията... В селото имаме лекар, но той идва само за два часа. През нощта нямаме лекар и е ад. Откупуваш кола, ако ти се налага и отиваш в града... Търсим работа в селото, ама има ли такава? Няма значение каква е - и в земеделието, и в строителството- само да има. Работя това, за което ме извикат - копая, зидам. С това се издържам. Развлечения, ли?Какви развлечения като нямам пари... Народ тук няма - избяга по държавите. Обикновено отиват в Англия и в Германия. Моите деца са в Англия, работят в някаква фабрика... Младите бягат по държавите. Някои от тях се прибират, но няма работа, не им върви и се връщат... "

В Дългоделци съществува конгрешанска църковна общност, част от Съюза на Евангелските съборни църкви. Тук в делничните дни се приготвя обяд за бедните и за възрастните хора. 

Дългоделци не се различава от много други села в Северозападна България, обяснява общинският кмет, Георги Георгиев:

"За съжаление, жителите не само на Дългоделци, но и на община Якимово намаляват с всеки изминал ден. Хората в Дългоделци живеят трудно. Единственият поминък, който имат, е земеделието, бизнесът е слабо развит. За съжаление, през последните две години не можем да се похвалим с някакви по-големи проекти, които да реализираме. През 2020 година успяхме да подновим част от водопроводната мрежа, това беше и условието на АПИ (Агенция "Пътна инфраструктура"-бел.ред.), за да се преасфалтира главната улица, която беше в трагично състояние. Другото, което предстои в "светлото бъдеще" е евентуалното преасфалтиране на улици, след като сме подменили по-голямата част от водопроводната мрежа. Кандидатстваме с различни проекти по различни програми...

Престъпността е като навсякъде - престъпленията са предимно битови. По-тежки престъпления не са реализирани поне през последната година... 

По отношение на социалната политика, то Община Якимово поддържа програми и кандидатстваме по няколко проекта. Имаме Домашен социален патронаж, имаме "Топъл обяд", доскоро имахме и патронажна грижа, но приключи. Сега пък имаме "Грижа за дома", имаме лични асистенти...

В Дългоделци навремето имаше училище, но, за съжаление, през 2003 година заради малкия брой ученици се наложи да го слеем с училището в Якимово. Осигурили сме транспорт и храна на учениците, които пътуват всеки ден до административния център...

За съжаление, аптека нямаме не само в Дългоделци, но и на територията на цялата община. Тя бе закрита преди 4 години заради липса на жители и оборот, съответно. Положително е обаче, че във всяко населено място има личен лекар", допълни Георги Георгиев.