В навечерието на Великден се срещаме с 40-годишната Майрума Ланз Рубио. Тя е от Сиудад Боливар, Венцуела, по професия е лекар. Във Венецуела съдбата я среща с видинчанина Венци, между тях пламва силна любов, затова решават да сключат брак.
Във Венецуела се ражда и първото им дете - 11-годишният Венци. Когато е на пет години, заминават за София. След това се ражда и вторият им син Кристиан, който в момента е на шест. На бял свят се появява и най-малката Корина, която е на четири години.
С идеята, че искат по-спокоен живот от този, който имат в столицата, миналата година си купуват къща в Дунавци.
"Причината, поради която сме в България вече от 7 години е, защото във Венецуела от 2010-та до 2016-та година, включително, въпросът със сигурността беше доста труден, тъй като там имаше много престъпления и ние бяхме младо семейство с малко дете. Затова започнахме да се питаме дали не трябва да търсим друга държава, където да живеем по-спокойно. Поради тази причина много от нашите приятели започнаха да мигрират по цял свят – в Латинска Америка, в Европа, в Щатите. Ние първо се бяхме насочили към Чили, но тъй като нямаме чилийско гражданство и щеше да ни е по-трудно, се насочихме към България, тъй като мъжа ми е българин и тук нещата щяха да се получат по-лесно".
Майрума и Венци се чувстват наистина по-спокойни в България и категорично заявяват, че изборът им е бил правилен:
"Тук се живее много по-спокойно. Например във Венецуела не можеш да излезеш с телефона и да вървиш по улицата спокоен, затова аз предпочитам да го оставям вкъщи. Имала съм няколко случая, в които щяха да ме застрелят, за да ми вземат телефона... И след няколко години вече, след като се установихме в България, можем да кажем на 100 %, че взехме правилното решение. Тук наистина е по-спокойно откъм престъпност. Децата ни могат да растат в една държава, в която има повече спокойствие и могат да ходят по улицата спокойно и така да продължим нашия семеен живот в много по-добри условия".
96 % от венецуелците са католици. Тяхната Страстна седмица започва по-рано и се отбелязва по канон.
"От църковна гледна точка отбелязваме по доста различен начин Великден, в сравнение с вас в България. Във всеки квартал, в който се намира дадена църква, избират 12 от най-вярващите възрастни хора. Те отворят домовете си, в които се четат молитви и се пеят песни. След това домакинът черпи гостите. Всяка къща е част от цялата история на Иисус и става сцена на случилото се – от самата Тайна вечеря с апостолите до разпятието. След като свършат всички 12 къщи и съответно сцени, всички се отправят към кварталната църква, където отецът отправя молитва и така завършват великденските ритуали, преди неделята на Възкресението. Една много важна традиция, която спазваме задължително, е да изработим едно чучело, което се прави от дрехи, които пълнят с памук, хартия или слама – лесно запалими материали, и това всъщност представлява Юда. Може също да бъде сложена и снимка или да е облечен като някоя публична фигура - някой политик, който наскоро е нашумял с корупция, например. Та това чучело се запалва в знак на неговото предателство към народа, този ритуал е свързан изцяло с предателството на Юда. Страстната седмица или "Semana Santa" започва от 2-ри април, който е вашата Цветница или както е при нас Domingo de Ramos - тогава се прави една церемония в църквата с върбови клонки. От сряда започват реално нашите чествания на страстната седмица. Във всяка църква има статуя на Иисус Христос, която те изкарват и разхождат по улиците, пеят песни, четат молитви. Тези които са най-набожни се молят за здраве и въобще най-верните католици, които стриктно спазват всички молитви, са облечени в лилаво. В неделя се прави специална церемония в църквата за самото Възкресение."
Климатът във Венецуела е много топъл, в седмицата на Великден се празнува с фамилията и с приятелите. Ходи се и на планина или море за поне една седмица- на прекрасните плажове, заобиколени от много лодки, някои от които предлагат изобилие от храна - морски дарове, плодове, деликатеси, както и коктейли.
За Великден венецуелците си имат традиционно меню- различно то нашето.
"При нас е общоприето, че по време на Страстната седмица не е позволено от църквата да се яде месо. Единствено може да се консумира риба- пържена, печена или кой както я предпочита. Имаме една рецепта, за да запазим рибата свежа за по-дълго време, я слагаме в сол, след което я приготвяме, като вашата мусака например, само че с риба. Слагат се варени картофи нарязани на шайби, самата плънка е рибата, след това се залива с разбити яйца и се пече във фурната. Може да се консумира топла, но и студена също е вкусна. Прави се също и рибена супа или рибена яхния. Например баба ми е приготвяла преди супа от костенурки или нещо като лазаня, просто с месо от костенурки".
Защитниците на животни обаче са извоювали да забранят убиването на костенурки, затова и вече почти никой не прави тези ястия. В различните региони на Венецуела имат и различни десерти:
"В зависимост от различните региони във Венецуела се правят различни десерти – например има един десерт в моя регион, който е като желе – приготвя се с папая. Буниелос също се приготвя, нещо като вашите бухтички. Махарете е друг десерт, който се приготвя от царевично брашно и кокосов орех, готви се на котлона докато стане гъсто и се сервира студено. Може би е нещо като вашия грис. Но един от най-типичните десерти за Великден във Венецуела е мляко с ориз".
Майрума обаче много харесва българският обичай с боядисаните яйца- перашките.
"Много е интересно! Там има в магазините и можеш да си купиш, но ние това го нямаме като традиция. Затова празнуваме Великден с вашите обичаи. Спазваме ги най-вече заради децата, тъй като са доста по-интересни, например това с боядисването на яйцата, след това и кой ще победи с най-здравото яйце, червеното яйце за здраве, което се запазва до другата година. Затова спазваме българските обичаи по време на Страстната седмица, но менюто за Коледа е 80 % венецуелско".
Венцислав е най-голямото дете от българо-венецуелското семейство. Той не си спомня добре когато са се преместили в България. Петокласник е в СУ "Цар Симеон Велики" във Видин и пътува всяка сутрин с училищния автобус. Разказва, че неговите съученици не се впечатляват особено от това, че е с венецуелски корени.
"Разпитаха ме, аз им казах, че зная испански. Питаха ме някакви думи как се казват на испански... предмети и животни и аз им казах, и не са ме питали много... За държавата ме питаха един-два пъти, но също не питат много".
Средният брат- Кристиан, няма спомени от Венецуела, защото когато семейството е било там, Крис е бил- както сам казва, в корема на майка си:
"Тук е много добре, защото има много деца... мога да играя с децата, много момичета, много деца. Имам четири приятели..."
Най-малка е четиригодишната Корина. Тя никога не е ходила във Венецуела, но много би искала да иде. Любимото и хапване са пицата и българските кебапчета.
Още за живота на Майрума и семейството й чуйте в звуковия файл.
"Учим и се забавляваме ЗАЕДНО!" е новият образователен проект, който започва в Берковица. Той ще утвърждава интеркултурното образование, чрез култура, наука и спорт. Средствата са безвъзмездни и са на стойност 460 838,00 лева. С различни дейности ще се включат II ОУ "Христо Смирненски"- Берковица, IV ОУ "Георги С. Раковски"-Берковица, ДГ „Пролетна..
венец, ако не се е състезавал законно. " Кой печели медалите? Кой грабва венеца? Отговорът на този въпрос пак е свързан с вярата в Бога! Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.
В Гюргич се подготвят за Фолклорния младежки събор "Среща на три поколения". Той ще се проведе на 9 август край язовира до ружинското село. Идеята за провеждането на този празник е на Бойко Младенов, който сега е кмет на населеното място. "Аз съм инициатор на това събитие, на младежкия събор между поколения. И отначало моята фирма го..
"Професия хоби" днес ни отвежда зад кулисите на едно изкуство, което придава настроение, емоция и стил на най-важните моменти в живота - декорацията на специални събития. Ще надникнем в процеса по създаване на украса за сватби, рождени дни, юбилеи, кръщенета, балове, момински партита, погачи и още много поводи за празник. Срещаме ви с..
За девета поредна година Видин посреща едно събитие, което се утвърди като неизменна част от културния календар на града. Става въпрос за Ретро парад - Видин - колоритна и обичана инициатива, която събира на едно място миналото и страстта към автомобилите. Идеята и реализацията на парада принадлежат на видинчанина Иван Цолов - човек с..
На една крачка от кръчмата „Лисицата и хрътките“, която винаги изглежда така, сякаш е видяла и по-добри времена, понякога… но само понякога… и то малцина, получават възможността да тръгнат по тясната уличка „Слейд Али“. Тя е от онези улички, които е по-лесно да пропуснеш, отколкото да намериш. Може би защото някъде по протежението ѝ има една малка..
Кула е третият по големина град в област Видин - град с богата история. Там, където някога се е намирала римската крепост "Кастра Мартис", чиито останки и днес пазят спомена за славни времена. Намира се на 30 км западно от Видин и на 13 км от границата със Сърбия, на която е разположен контролно-пропускателният пункт "Връшка чука". Към момента на..