Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Време за книги с препоръката на Регионална библиотека Видин

Разкази за прошката, обичта и живота

Снимка: Радио Видин

Досега все за книги сме говорили, но има автори, които са като силен опиат – с тях трябва да започнеш в малки дози, докато организмът, съзнанието, възприятията ти свикнат. И затова днес ще поговорим за разкази. По-точно за два разказа. Георги Бърдаров – иначе географ, специалист по демография и етнорелигиозни конфликти – е точно от тези писатели, с които ти трябва време. Време за него, време и за теб самия. Всъщност не. Той не е писател – той е разказвач. От онези, които сякаш владеят специална магия. Него не го четеш за убиване на свободното време – четеш го, за да надградиш себе си. Иска се цялата сериозност, на която си способен, за да посрещнеш текстовете му, дори и най-кратките.


"За петата ракия или колко е хубав животът" е разказ, който обаче няма нужда да е сред други. С него преди години тръгва пътят на Георги Бърдаров в литературата и разказва за това как за един ден само човек може да стигне до края на света, че даже и отвъд него, да изпие пет ракии и да напише по цял трактат за всяка от тях. И за хората отвъд края на света. И за техните истини. За техните правила за живот, според които може четиридесет години да не си говориш с някого, но когато го сполети инфаркт, на гръб ако трябва го носиш, за да го спасиш. После пак не си говорите, разбира се.


Пет градски момчета със самоувереност и авантюризъм в излишък, с ненаситно желание да вземат света в ръце, може би подмамени за мащабите му от младостта си и от интернет, тръгват на път, да търсят края на света. Трябва да е някъде там из Родопите, до гръцката граница, в село Гудьовица, на ръба на топографската карта.


Трябва, но не е. Има още. Има отвъд. Далеч от цивилизацията, но пък толкова близо до Бога сякаш! Ако направиш крачка зад ъгъла, ще го срещнеш. Ако протегнеш ръка, ще я поеме. И ще те покани в храма, дето не е нито църква, нито джамия, ами си е храм, дето всеки може да влезе и да го повика, с което име си иска.


А отвъд ръба на света се оказва Гоздьовица. Не просто село, а измерение, в което няма място за политика, нито за бързане, за мрачни статистики и бъдещи апокалипсиси, за икономически катастрофи и природни катаклизми. Има място и време обаче да сложиш масата направо на улицата за чаша ракия с приятел или с пет непознати градски чеда. Няма място за религии, но има място за вяра – от онази, дето не дели, а събира.


Но може би най-ценното в разказа "За петата ракия" е това, че след него имаш чувството, че най-накрая си се научил да прощаваш. Изпил си петата ракия и си прочел трактатите за всяка от тях, а буцата в гърлото ти се е стопила и си се научил да обичаш живота, хората, Бога.


Макар да обикаля из виртуалното пространство от 2013 г. и да е оценен като най-успешния разказ в интернет с над 500 000 четения, "За петата ракия" чак през 2019-а намира място в двуезично издание – на български и английски – заедно с друг, разказващ за рода на Георги Бърдаров и озаглавен "Дядо". И ако "За петата ракия" разказва за хората, които сякаш крепят устоите ни като здраво впити в земята корени, за да има къде да се връщаме, когато се уморим от света, то "Дядо" е разказ за бежанците и за онези, които никога не успяват да съберат парчетата от сърцето си, разделено между "там" и "тук".


А в автобиографичният разказ "Дядо" се говори за историята на рода Бърдарови, за нишката, която хората образуват през поколенията. Онази родова памет, която се предава от поколение на поколение, докато някой ден децата не започнат да се раждат с нея, вдълбана в гените им. Паметта за кръвната линия, за предците, за тъгата, за непрежалимото, за жертвите и борбите, за загубите и победите, за цената на истински стойностните неща, за родната къща като начало и край.


Та "За петата ракия" и "Дядо" са два разказа за моментите, в които един гражданин на света се завръща към точката, от която тръгваме всички. Към земята и хората преди себе си, към историята, която се е случвала в продължение на векове, за да стигне до него и да му връчи перото да допише своята част от нея. За да притегне връзките, които е оставил да се разхлабят през годините, в които е гонил звезди и вселени.


По публикацията работи: Гергана Панова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Дигитализираха чипровски хора

Дарение за град Чипровци със записи на автентични чипровски хора в изпълнение на духови оркестри направи днес на 27 декември, роденият в Чипровци инж. Иван Дачин. От дълги години той живее в Мюнхен където има собствен бизнес, но родното му място и любовта към него го карат да издири от стари записи и да съхрани 10 емблематични чипровски хора, сред..

публикувано на 27.12.24 в 16:30

Ученици от Вършец рисуваха в подкрепа на съученик

Наградиха участниците в конкурс за детска рисунка на тема "Коледа за Марти" във Вършец. Инициативата е в помощ на дванадесетокласника от Средно училище "Иван Вазов" в града  Мартин Цветанов, който се бори с тежко онкологично заболяване.  Недялко Томов , който е член на Гражданското сдружение "Аз съм от Вършец " и един от организаторите на конкурса,..

публикувано на 27.12.24 в 16:21

Силата на добрината: Защо да помагаме на бездомни животни

В днешното издание на рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще си говорим за добрини. Наистина е вдъхновяващо да се чуят истории като тази за Никол и кучето ѝ Дара, особено в края на годината, когато много от нас обръщат поглед към добрините и жестовете, които могат да направят света по-добър. Но нека не забравяме, че подобни дела не трябва да бъдат..

публикувано на 27.12.24 в 15:55

"Едно" на 27 декември 2024 година

В "Едно" , предаването, което се излъчва със съдействието на фондация "Подкрепа за реализация" - Видин в последния петък от декември припомняме за по-важното от календара на фондацията през отминаващата година, както и за събитията от този месец.   От ноември фондация "Подкрепа за реализация" е на нов адрес във Видин, а сред запомнящите се..

публикувано на 27.12.24 в 15:51

Да поговорим за "Биполярната мечта"

Чували ли сте за биполярното афективно разстройство? Правилно се досещате, че това е психично заболяване или по-точно разстройство на настроението. Вероятно познавате поне един човек със симптоми от този спектър – по-силно или по-слабо изразени. Вероятно вие понякога проявявате симптоми без да можете да си обясните какво се случва с вас и защо...

публикувано на 27.12.24 в 13:07

На Коледа във Видинския край

Коледа се е празнува в България от приемането на Християнството до 1944 година. Дори по време на османската власт българите са отбелязвали празника, макар и тайно- ходили са на църква и са подготвяли празнична трапеза. През 1878 за пръв път са били украсени и коледни елхи. Смята се, че тази традиция е донесена от руските войници, участвали в..

публикувано на 26.12.24 в 15:50

Мъж от Софрониево се нуждае от финансова помощ за лечение

Млад мъж от Софрониево се нуждае от финансова помощ след трудов инцидент.  Миглен е пострадал в склад за вторични суровини. След престой от няколко месеца в Пирогов е изписан и е на легло, като от кръста надолу не може да се движи. Грижи за него и за дъщеричката на Миглен, която е изоставена от майката след злополуката полагат родителите му, които са..

публикувано на 26.12.24 в 14:05