Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Вирусологът проф. Радостина Александрова: Вирусите ни помагат в много отношения

Проф. Радостина Александрова
Снимка: Стопкадър, БНТ

Науката вижда във вирусите много сериозни помощници. Пример за това е създаването на ваксините, както и генната терапия, която вече не е мираж, и много често доставянето на гените, които са ни необходими, става с помощта на вирусни вектори, обясни в "Направление здраве" вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. Смята се, че вирусите на Земята са 100 млн. повече, отколкото са звездите на небето. От тях тези, които потенциално биха могли да инфектират хората, са около 700 000 от общо 1 600 000, които засягат птици и бозайници. 200-250 са вирусите, които е известно, че са патогенни за човек, каза вирусологът и обясни какво правят останалите:

"Две основни неща. Те поддържат екосистемите и здравето на отделните организми, били те растения, хора, животни, насекоми. Това са бактериофагите, това са вируси, които атакуват бактериите. Това са основните хищници на бактерии и тук мога да кажа, че всеки ден тези бактероиофаги унищожават 20% от обитаващите го бактерии. Това  е важно, защото по този начин осигуряват храна на планктона, който произвежда кислород. По този начин те осигуряват до голяма степен живота на Земята. Това, че те могат да унищожават бактерии, означава, че те биха могли да унищожат и болестотворните бактерии. Това стана ясно още в края на Първата световна война, когато масово войниците са заразени с шигела, тоест страдат от дизентерия, едни от тях умират, други - не. Още тогава лекарите установяват, че има нещо в тези, които оцеляват, това ние знаем, че са бактериофаги, което е помогнало тези смъртоносни бактерии да бъдат унищожени. Така че бактериофагите са били използвани преди появата на антибиотиците през 40-те години, след което, разбира се, антибиотиците ги изместват. Но в крайна сметка днес светът отново обръща внимание към бактериофагите, защото знаем колко огромен е проблемът с лекарствената устойчивост при бактериите..."

На второ място проф. Александрова посочи, че без бактериофагите голяма част от биоразнообразието на планетата ще бъде изгубено. По думите ѝ, когато една популация организми започне да става свръх успешна, свръх обилна, тогава вирусите се намесват и регулират нейната численост, в противен случай бактериите биха заели всяка ниша, всяка пролука на Земята...

"Третото нещо - вирусите са част от нашия микробиом. Например, има един такъв вирус, който не е патогенен за хората, но се оказа, че този вирус забавя процеса на развитие на СПИН, при хора, които са инфектирани, и също така намалява риска от смърт при хора, инфектирани с ебола... Оказва се, че има бактериофаги, свързани с лигавиците, и то на такива входни врати като гърлото, носа, червата, и възниква въпросът възможно ли е те да са там неслучайно и да играят ролята на едни стражи, които дебнат бактериите още на входната врата. Нямаме доказателство за такова нещо при хората, но при някои животни подобни бактериофаги биха им спестили инфекция с болестотворни бактерии."

Да не забравяме и една от големите изненади на проекта на човешкия геном, който показа, че 8% от човешкия геном всъщност са вируси, добави проф. Александрова.

Повече за полезните вируси може да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Дарина Герганова, логопед: Заекването при децата може да бъде преодоляно

Няколко дни след Международния ден в подкрепа на хората със заекване , който се отбелязва на 22 октомври, в рубриката "Децата на фокус" ще обърнем внимание на заекването при децата. Какво точно представлява това състояние, какви са причините, които биха могли да доведат до него и на каква възраст най-често се появява заекването  - темата..

публикувано на 27.10.25 в 16:20

Спомняме си за хумориста и сатирик Кръстю Дамянов

Кръстю Борисов Дамянов е хуморист и сатирик от Северозападна България. Известен със своя остър ум и неподражаемо чувство за хумор. Роден е на 8-ми октомври 1935 година във Враца и от баща си Борис Дамянов - ветеринарен фелдшер, наследява веселия си нрав и хумористичния талант, които ще бележат целия му житейски път, казва Милена Стефанова -..

публикувано на 27.10.25 в 16:10

Надежда Радкова представя дебютната си стихосбирка

Психологът и кариерен консултант Надежда Радкова гостува на живо в студиото на Радио ВИДИН за да представи дебютната си стихосбирка. Творбата със заглавие "Аз тъкмо свободата си развързах" е красиво съчетание между поезия и илюстрация. Книгата предстои да бъде представена пред видинската публика по време на литературно четене от 17:30 ч. в..

публикувано на 27.10.25 в 15:36

Достижим ли е отново някогашният блясък на Видин?

Видин отпразнува своя духовен празник през вчерашния ден, 26 октомври, Димитровден. Градоначалникът Цветан Ценков представи отчет на свършеното до този момент, като равносметката обрисува и мечтите за бъдещето , чиято цел е Видин да се завърне сред водещите градове в страната . "Приоритет за общинското ръководство бяха инфраструктурата и..

публикувано на 27.10.25 в 14:31

Как влияе смяната от лятно към зимно часово време

В нощта на събота срещу неделя стрелките на часовниците отново се върнаха с един час назад и преминахме към зимно часово време. Макар тази промяна да изглежда малка, тя често оказва осезаемо влияние върху нашия организъм. Биологичният часовник се нуждае от време, за да се приспособи към новия ритъм, а това може да се отрази на съня,..

публикувано на 27.10.25 в 14:05

Сдружение "Първи юни" - Бяла Слатина с награда от "Глобални библиотеки - България"

Сдружение "Първи юни" е с награда от Фондация "Глобални библиотеки - България"  заради помощта на Обществения дарителски фонд в Бяла Слатина за читалищни библиотеки. Отличието е в категория "Спомоществовател" на името на Снежана Янева. Връчено е на Деветите годишни награди на  фондацията, присъждани за подкрепа и признание на постиженията в..

публикувано на 27.10.25 в 10:07

Доброволци обновиха детска площадка във Видин

Детската площадка до кръстовището на улиците "Широка" и "Христо Ботев" във Видин вече е с нов облик, след като доброволци боядисаха и поправиха старите съоръжения. В инициативата се включват предимно млади хора, някои от които за пръв път хващат четките и боите, разказа пред Стефка Павлова Антонина Лозанова, чиято е идеята за начинанието. Със..

публикувано на 27.10.25 в 10:05