Работата като поминък и удоволствие

публикувано на 21.06.23 в 11:20

Томи Валериев, един от малкото зеленчукопроизводители в село Лехчево

Снимка: Личен архив

В "Земята, която ни храни" ще се срещнем с двама производители от региона, за които всяка помощ от държава е добре дошла, но разчитат преди всичко на собствените си сили.

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Томи Валериев в ''Земята, която ни храни''- 20.06.23 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Томи Валериев e млад човек от монтанското село Лехчево, семейството му се занимава със земеделие отдавна, самият той помагал още от дете, а от 2011 година, веднага след завършването си, става активен зеленчукопроизводител.

"Като завърших училище, имаше европрограми, субсидираха за млади производители, реших да кандидатствам, насадих картофи, тикви, корнишони, домати, но някои неща не ми се получиха, не отвориха и програмата, не изкарах много добри добиви, но от доматите останах доволен и така започна интересът ми..."

След две успешни години обаче идва дъждовна година, в която Томи не успява да спаси продукцията и заминава за Англия, където остава три години, работи на пристанище, на автомивка. Но се връща...

"... Винаги си ме теглеше тук земеделието..."

Към днешна дата е на два фронта- зърнопроизводство и зеленчукопроизводство. Отглежда общо около 200 декара, 60 от тях са с различни зеленчуци- червен лук, корнишон, тикви, ще засади и зеле като втора реколта. Набляга на българските сортове, има сигурен пазар, въпреки това, смята, че зеленчукопроизводството е трудно и непредвидимо, защото с природата не може да се бори, но то е неговата страст.

"Желание и упоритост трябват, и каквото природата каже... Трябва зеленчукопроизводството да ти е хоби. С всяка работа е така- трябва да ти доставя удоволствие да я правиш... Трудно е, но не ти ли доставя удоволствие, насила не става... На мен ми е хоби и ми доставя голямо удоволствие, полагам всички усилия, за да се справя..."

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Петко Петков в ''Земята, която ни храни''- 20.06.23 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Петко Петков е от чипровското село Железна, потомствен животновъд е, и въпреки трудностите, не се отказва. Определя ситуацията с българското животновъдство като трагична, а сред основните проблеми са липсата на работна ръка, прекъснатата връзка с поминъка и неадекватната държавна политика. От 25 години отглежда овце и кози, и е един от малкото, останали в региона.

"Днес ситуацията е трагична... всичко загива... Работата е докарана до пълна ликвидация, за съжаление..." - казва Петко Петков пред Катя Борисова.

Започнал е с около 20 животни, сега са около 200- предимно овце, реплянска порода. Това според него е породата, най-подходяща за планинския регион. Не предава млякото, има минимандра, има и пазар. Заради повсеместната липса на работна ръка спасението е в малките семейни ферми, категоричен е Петко Петков, но важно е и връзката със земята и животните в семейството да не е прекъсната. Иначе не се получава...

Чуйте повече в звуковите файлове.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!