Преди двадесет години в идиличното градче Дюнтаун, някъде в американския щат Джорджия, федералният агент Джейк Килмър е прекарал едно незабравимо лято. Лято, споменът за което все още е неговата спасителна ниша, когато има нужда да остане сам със себе си, когато не е сигурен че е направил правилните избори. Един приказен, съвършен момент, точно преди да замине за Виетнам, когато е имал всичко. Имал е приятели, имал е любов, имал е мечти и кураж за десетима.
После нещата са тръгнали в посока, която не е предвиждал, за да се превърне днес в един от водещите специалисти по въпросите на мафията и по-конкретно на нейното зловещо разклонение, наречено Синсинатската Триада. Години наред успява да върви в следите на членовете ѝ, да избягва куршумите ѝ, да навлиза все по-надълбоко в корупционните ѝ схеми, а ето че днес е свила гнездо точно в Дюнтаун. В някогашното идилично място малките семейни магазини са изчезнали, тихите улици и елегантните къщи са отстъпили встрани или въобще са изчезнали. За сметка на това са разцъфтели стриптийз барове, окъпани в неонови светлини казина и дори огромен хиподрум. Върти се бизнес за стотици милиони, а Триадата завзема сантиметър по сантиметър и цент по цент града и хората.
И ето че на някого най-сетне явно му писва и започва да избива "силните на деня", превръщайки градчето в кървава баня. Някой изглежда е решил да вземе закона в свои ръце и да прочисти улиците на Дюнтаун от мафията с нейните собствени средства.
Като най-вещ по въпросите, свързани с Триадата, Джейк получава задача: да замине за Дюнтаун и да разбере кой иззема функциите на закона. А на негова страна е отрядът на Хулиганите – доста пъстра колекция от бивши ченгета, всеки със своите си отклонения, но лоялни и решени да наложат реда отново. За него е като завръщане в къща, пълна с призраци, някои от които все още са живи. И той е решен веднъж завинаги да разчисти сметките си… по един или друг начин. Време е да застане пред старата любов и онези, които е наричал приятели, пред всички, чиято липса е усещал двайсет години да боде като камъче в обувката, и да пренареди по нов начин онази спасителна нища. Да изхвърли всичко, събирало прах десетилетия наред, за да може при повторното си тръгване от Дюнтаун да започне начисто.
С Хулиганите зад гърба си Джейк се залавя да разплита окървавеното кълбо от връзки и интереси, от причини да убиваш или да бъдеш убит. Не е готов да спре дори в името на старите познаства. Дори в името на някогашната любов.
Той и новите му помощници са безкомпромисни и невъзпитани, говорят грубо, мръсно и направо. Точно както и стрелят, когато се налага. Те не искат да впечатляват никого, не харесват никого и нямат нужда да бъдат харесвани, дори напротив. Не харесват блясъка на неона и грохота на ротативките, не понасят миризмата на мръсните пари. И май въобще не са сигурни дали си струва да преследват онзи или онези, които са се заели да прочистят улиците на Дюнтаун от боклука. Но пагонът задължава, дори когато вече си в пенсия, а законът казва, че когато убиваш престъпник, ти самият се превръщаш в такъв.
И ето го Джейк, отново тук и все пак в един съвършено непознат град, въоръжен само с уличния си език, пистолета си и с колекция от избледнели спомени. Време е да вземе не едно трудно решение и да затвори кръга. Или да го разкъса и да поеме в нова посока. При това трябва да го направи грубо, по хулигански.
Романът "Хулигани" на американския фотожурналист и писател Уилям Дийл не е за хора с изтънчен вкус. Хуморът в него е мрачен, а езикът поразява като куршум, точно както и в останалите романи на хитовия писател.
Уилям Дийл е роден в Ямайка на 4 декември 1924 г. и започва да пише едва на петдесетгодишна възраст, когато решава, че иска да опита нещо различно от фотожурналистиката, с която дотогава си е изкарвал хляба. След успеха на първия му роман, озаглавен "Машината на Шарки", Дийл се премества да живее в Сейнт Саймънс, където остава в продължение на 15 години и през това време завършва още осем трилъра. Сред тях е "Първичен страх", който в последствие получава и своята блестяща филмова версия с Ричард Гиър и Едуард Нортън в главните роли. "Машината на Шарки" също е филмиран с участието на Бърт Рейнолдс.
Умира от аневризма на 24 ноември 2006 г. в Университетската болница в Атланта, Джорджия.По това време е жител на Уудсток и до смъртта си е работел по своя десети роман.
От днес, 25 ноември- Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените до 10 декември- Денят на човешките права, се отбелязват 16-е дни на активизъм срещу насилието, основано на пола. В изпълнение на сключен меморандум между МВР и УНИЦЕФ още през юли тази година е постигнато споразумение за провеждане на национална превантивна..
Недоволни наематели на общински жилища прекъснаха днешното редовно заседание на Общинския съвет във Видин. Поводът бе предстоящото увеличения на наемите им - проблем, за който ви информирахме миналата седмица . Повече от 30 точки бяха залегнали в предварителния дневен ред, сред които - промени в общия устройствен план, предложения за продажба на..
Днес си припомняме за една светла личност, дала своя принос и спомогнала за културния подем в град Чипровци. Това е личността на даскал Иван Попов, а поводът да ви срещнем с него е, че този месец се навършват 125 години от неговото рождение. Кой е той и защо Чипровският музей и Основно училище "Петър Парчевич" в града посветиха изложба с негови..
Петдневно обучение за бременни ще се състои в мездренското село Ослен Криводол в периода от 4 до 8 декември. Организатори на събитието са Невена Йовчева, която е педагог и основател на школа, посветена на деца и Божена Иванова, която в последните 10 години се занимава предимно с астрология и женски практики за бременни. Събитието се казва..
Родена е в Болоня през 1943 г. Истинското ѝ име е Мария Роберта Пелони. Рафаела Кара е творческият й псевдоним. Тя има дълга кариера в италианската обществена телевизия, където десетилетия наред демонстрира талантите си на певица, танцьорка и водеща на успешни шоу програми, които имат милиони последователи. Тя участва също и във филми и..
Обичам да се разхождам и да гледам. Да забелязвам. Да откривам и да се опитвам да разбера за мен интересни неща, а за други напълно скучни. Сами трябва да търсим за да се открием и да се преоткрием. Същото важи и за това, което виждаме...Срещам различни хора. Забелязал съм, че са три типа. Първите /не в този ред, разбира се/остаряват видимо, но..
Тринайсета неделя след Неделя подир Въздвижение , която отбелязваме днес, Господ Иисус Христос ни напомня, че ние като християни трябва да се стремим не само да изпълняваме закона на Бога просто ей така, без да вникваме в него. Той ни казва чрез съвета, който дава на един богат младеж, че не е достатъчно да изпълняваме на думи закона..