"Те растат само с телефон, с таблет, но ако си подбереш правилните неща да гледаш, можеш наистина да научиш."
"Някои деца са зарибени по това, не излизат навън."
"Някои неща са болни от такива неща – от гледане на телевизор, на телефони."
Така звучат детски мнения за феномена "екранни деца". Психолози вече говорят за екранна зависимост, която може да има трайни последствия върху физическото и психическо здраве на подрастващите и трудно заличими белези върху личностното и социалното им развитие.
Отговорността за привързването на малчуганите към дигиталните устройства пада върху семейството.
"Всяко дете може да се нарече екранно дете, защото то се ражда пред дисплей. Ежедневието ни, комуникацията ни е изцяло онлайн. Моментът, в който то започне да ни вижда нас, то вижда как ние седим пред един екран или комуникираме през екран."
"Ти купуваш таблета, телефона. Ти плащаш интернета и сметката за телефона. Тоест ти носиш отговорност, детето е просто ползвател. Границата е на родителя, той трябва да я постави. Първо, не знае как е второ, не знае защо."
Това са две врачански майки - Милена Николова с момче и момиче и Марина Козарски - с две момичета и едно момче. Те са наясно, че екраните вече трайно са се настанили между тях и децата им, и споделят опита си в справянето с тази нова реалност, в която е поставено съвременното родителство.
"Във всеки момент, в който мога, ограничавам седенето пред екран. Все пак не мисля, че можем да живеем извън технологиите, далече от тях. Те са направени по толкова интуитивен начин, че двегодишното дете, да не кажа още на една, се справя отлично с тях. Това е нещо, с което те се раждат."
"Контролът е много важен. Всеки от родителите трябва да знае колко е опасен интернет, защото той е. Преди лягане ограничаваме всички устройства, за да могат да се успокоят. Сега ваканцията гледаме да са повече навън. Виждам, че децата, откривайки игрите навън, те сами се контролират."
Макар и високотехнологично, екранното предизвикателство пред родителите е в класическата схема "между чука и наковалнята". От едната страна е тоталният напор на дигиталното, който не може да бъде спрян, а от другата са опасностите, който то влече със себе си, като започнем от обездвижването и стигнем до емоциите – "толкова е лесно през екрана да излъжем, да се престорим, да бъдем лицемерни".
"Всичките ни деца са екранни деца. Нямат търпение, нещата се случват много бързо. Това не ми харесва – 3 секунди, следващото. Това не ми харесва – 3 секунди, следващото. Това създава усещането, че всяко нещо, което не ми харесва, може да бъде сменено с нещо друго. Те губят търпение да извършват дейности, които не са им привични или са им неприятни."
Децата свикват да учат през картина и звук, речникът им е по-богат на английски, отколкото на български и пълен с чуждици, отчитат още родителите.
Аспектите на влияние на дигиталните устройства върху децата и развитието им са многобройни и тепърва родителите ги откриват и оценяват в тяхното многообразие. За психолозите невидимата заплаха в тази реалност вече има определение - екранна зависимост.
Детският психолог Надежда Евгениева смята, че дигиталните устройства са капани, в които родителите влизат лесно и увличат и децата си - например когато са заети или когато детето не иска да се храни.
"И неусетно се оказват с дете, което показва симптоми на екранна зависимост. Те се стресират, започват да чувстват вина. Затова по-добре да се опитат да въведат навици още от ранна възраст, да създават навици за здравословен начин на живот."
Евгениева изтъква и друг недостатък – екранът започва да замества родителското присъствие, общуването с родителя – той е там, в стаята, но детето получава информацията си не от него, а от екрана.
"Екранът замества родителя."
Преди 3-годишна възраст е желателно въобще да няма екранно влияние, съветва психологът.
Решението не е в тоталната забрана, а в разбирането, че екраните са средство, а не начин на живот.
"За да могат децата да правят тази разлика и да не се увличат само във виртуалната реалност. Някои деца са по-податливи от други деца."
Повече то темата чуйте в звуковия файл.
Вчера Българското националното радио отбелязва своя 90 ти рожден ден. Да ни е честито. "Без радио не мога" - това споделя Ангелина Петкова от Монтана. Тя е на 86 години, най-възрастната радиожурналистка в града. С Ангелина Петкова ни среща кореспондента ни в Монтана Любо Андреев. Йодановден по стар стил отбелязаха във..
Без радио не мога. Това казва Ангелина Петкова от Монтана . Тя е на 86 години, най-възрастната радио журналистка в града. Първите стъпки в професия прави в Трявна. Обучава се в Българското национално радио под ръководството на Анна Шинева, Николай Джунов, Борислав Бояджиев и Михаил Минков. И до ден днешен Ангелина се чува по телефона с Божана..
Неделята, в която се намираме днес е Петнадесета неделя след Неделя подир Въздвижение. Днешната неделя е посветена на евангелското събитие – срещата на Господ Иисус Христос със Закхей , началник на митарите и богат за онова време човек. "Йерихон, палмовият град, отново бе развълнуван. Вестта за изцеряването на слепия просяк..
Възрастни хора в 10 населени места от община Мездра обслужва в момента социалната кухня към фондация "Проект Северозапад" , която възстанови дейността си от началото на годината. Продължават записванията. От неправителствената организация са готови да доставят обяд на достъпни цени до повече населени места, обясни директорът на фондацията Яна Рупева..
Продължаваме да ви срещаме с хората от Северозапада, които успяват да превърнат своето хоби в професия. Това е нещо наистина прекрасно, но понякога може да бъде и предизвикателство. Когато хобито стане професия, магията понякога се губи. Срокове, клиенти и ангажименти заменят свободата, с която сме свикнали. Но когато обичаш истински това, което..
Избраха трите най-популярни думи за 2024 година. Това са "Шенген"- с 37.57%, "дубайски шоколад"- с 26.33% и "санитарен кордон"- с 24.14%. Те бяха избрани в третия етап на конкурса "Думи на 2024 година", чрез потребителска анкета, проведена в сайта kaksepishe.com , в която желаещите да участват имаха право да гласуват за общо 10 думи, подбрани от..
С нестандартната белгийска писателка Амели Нотомб вече сме се срещали благодарение на романа ѝ „Кралска воля“. И ако там тя разказваше една леко абсурдна любовна история за открадната самоличност, то в романа „Попитай сърцето“ темата е за друг вид любов и за това какво се случва, когато въпросната любов отсъства или не е тази, от която..