Бог се грижи тези, които са се предали на волята Му

"Прави силно впечатление фактът, че като се изключи Възкресението, единственото чудо, споменато и от четиримата евангелисти е това с нахранването на 5 000 души в пустинята. Днешното литургическо четиво е според св. Матей 14:14-22. Явно четиримата автори са сметнали този разказ за твърде важен и съществен както за живота на Иисус, така и за живота на Църквата. Той е повествование за всемогъществото и грижата на Спасителя не само за телесните, но и за духовните нужди на хората. Когато ние сме болни, Христос ни излекува; когато ние сме паднали духом, Той ни благославя; когато ние сме гладни, Той ни храни; когато ние умираме, Той ни възкресява.

Тези, които се възползват от Христовото чудо, са "около пет хиляди души, освен жени и деца" (Мат. 14:21). Като истински евреин, възпитан в дълбоко патриархална традиция, Матей не смята за нужно да брои жените. Чудото е извършено в "пусто място насаме" (ст. 13), където Иисус се оттегля, след като узнава за умъртвяването на св. Йоан Кръстител. Това убийство засилва в Него съзнанието за владеещото зло в света и за собствената Му мисия, която ще завърши със страшната смърт на кръста. Но дори и в пустинята Христос не може да намери спокойствие. Тълпи от хора с всевъзможни нужди го следват упорито и тук. Някой на Неговото място би се отегчил и би им наредил да се пръждосат, но не и Иисус, Който е въплътената Божия любов и изпитва дълбоко състрадание към тях. Той прекарва с хората цял следобед, като върви сред тях, разпитва ги, утешава ги, благославя ги и възлага ръце върху тях.

"Бог е храна, която търси гладните", пише загадъчно блажени Августин. Той вероятно има предвид едно от блаженствата на Христос, което гласи: "Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят" (Мат. 5:6). В най-важната молитва, която Господ ни е завещал, не се казва "моят хляб" или "вашият хляб", а "насъщният ни хляб", т.е. общият хляб, без който не можем и който насища всички. Затова чудото в пустинята, предобразено от пророците, на свой ред предобразява тайнството на Евхаристията. В него ние не ядем и пием чужда храна, а плътта и кръвта на самия Божи Син, за да се слеем с Него – сега и във вечността."

Архимандрит доц. Павел Стефанов

В рубриката "Съвременна Библия" – ще разкажа две истории, които си приличат. И двете са свързани с един и същ човек, с велосипед, кражба и послание. Първата история се случва преди повече от 40 години, втората - преди няколко. Бог може да възстановява онова, което грабителят е ограбил – било велосипед, било надежда за живот! Бог е Бог Възстановител!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.