Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Защо трябва да насърчаваме четенето на книги?

Снимка: Радио Видин

На 9 август отбелязваме Международния ден на любителите на книги. Инициативата е от САЩ, където датата е известна като "Национален ден на любителите на книги". Понякога събитието се отбелязва в първата събота на ноември, но по-често е на 9 август. Празникът е за всички, които обичат хартиените издания, независимо в кой жанр. По света, освен четенето, на този ден се насърчава и търсенето на любими места за прочитане на книга. По повод деня на книголюбителите, някои сайтове връщат читателите си в отминали етапи от развитието на книгата, припомняйки че страниците на първите книги са били от пергамент, кориците - от дърво, облечено в кожа и със закопчалки, пришити към тях. Освен това обществените библиотеки, подобни на съвременните, са се зародили през Средновековието и в тях лавиците са били заковани срещу кражби. 

Защо трябва да насърчаваме четенето и приемаме ли книгите като част от живота ни? След 23 април, когато отбелязваме Световния ден на книгата, днешният 9 август е вторият по значимост празник за всички книголюбители. Ако не сте запознати с тази дата и се чудите защо няма шумни шествия и паради по улиците, то това е така, защото всички празнуващи продължават да четат любимите си книги и днес. Цвета Йорданова, която е родом от берковското село Комарево притежава една от най-големите домашни библиотеки в Северозападна България. Преди години, в качеството си на кметски наместник на населеното място, тя дори се опита да възроди местната библиотека, като значително обогати читателския фонд и заедно с екипа си направиха ремонт на помещенията. Какво се случва днес с този проект, разказа Цвета Йорданова:

"Моята страст продължава. Собственик съм на една от най-големите частни колекции на книги, може би. Вече имам над 20 хиляди тома. Продължавам да ги събирам, трупам, обичам, чета и спасявам дори. Колекцията в библиотеката на село Комарево беше доста голяма, включително имахме и дарение от Рилския манастир. Тя все още си е там, все още е в кметството в Комарево, в читалището и чака отново да дойде моментът някой отново да се погрижи за нея. Хората продължават да четат, което е много хубаво. Този, който е чел, ще продължава да чете. Много млади хора се интересуват от книги, събират книги, четат книги на децата си. Общо взето българинът винаги е бил известен с това, че е бил настроен към това децата му да се образоват и все още тия хора, които го имат това нещо у себе си, продължават да предават тази любов и на децата си."

Освен традиционните книжарници, може ли човек днес да се снабди с желаната от него книга и по друг начин, особено ако това касае старо издание на някоя класика и развит ли е пазарът за книги "втора ръка" у нас - това попитахме още Цвета Йорданова:

"Има хиляди групи във Фейсбук, има онлайн търговци, стига да търсиш книга, съм убедена, че няма начин да не я намериш. В една от групите дори преди години се продаваше и Рибния буквар и то първото издание, така че няма невъзможно нещо за намиране. Аз съм малко по-традиционен читател, но пък има автори от Северозапада, които страшно много харесвам. Единият от тях беше Стоян Николов-Торлака, който ми беше слабост... Аз съм спряла да гледам телевизия от две години и чета книги, това ми е животът" - обясни Цвета Йорданова.

Инфлационните процеси през последните месеци повлияха и на цените на книгите у нас. Какъв е интересът на видинчани към покупките на книги - разговаряхме с Петко Борисов, собственик на книжарница в крайдунавския град.

"От 15 години съм в този бранш и виждам, че видинчани четат. За разлика от други години и по-възрастните, и по-малките четат. Особен интерес проявяват видинчани към книгите за Видин, търсят много за българския бит и култура, исторически книги. Търси се много новата книга на Георги Господинов "Времеубежище". В много екземпляри я търсят и успяха да я вземат доста хора. Търсят се на Лалева - "Живот в скалите", "Пасиансът на архангелите", фантастика, криминалета. През лятото учениците имат списъци, по които се снабдяват с учебни помагала, учебна литература, които са им дадени за прочит през ваканцията и четат" - обясни Петко Борисов.

Четат ли видинчани и какви са техните предпочитания - проверихме в анкета:

"Намирам време в почивните дни, предпочитам романи. Определено трябва да има задължителна литература иначе няма как да накараме младите хора да четат... Определено чета, аз предпочитам книжния носител отколкото интернет. Обичам аромата на книга... Предпочитам книги, които могат да ме развият като личност, за комуникация с хората, с децата, понеже съм майка на три деца. Затова обичам книги, които са по-практични в ежедневието, отколкото любовните романи, например." 

Има ли психологичен момент и пряка връзка между родител и дете при формирането на любов към книгите? Как родителите могат да повлияят на децата още в ранните им години и да насърчат четенето? Разговаряме с Катя Райчева, психолог от Видин:

"Със сигурност се изграждат навици - детето първо да има книжки у дома, които да може да прелиства, да гледа, да се интересува. Няколкомесечно бебе, като пипа книга, то свиква с нея, учи го да не я къса. Има такива направени съвсем бебешки книжки, които не се късат, а се прелистват и има картинки на тях. Оттам започва и изграждането на любов към книгите. Когато детето порасне и види, че родителите имат книги и се отнасят с уважение към тях, и ги вижда да четат, съответно и то изпитва любопитство към това" - обясни Катя Райчева.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

Вижте още

Бърдарски геран - село за пример

Екипът на Радио ВИДИН гостува на белослатинското село Бърдарски геран.  В селото живеят банатски българи. Повечето заселници на Бърдарски геран произхождат от най-голямото село на българи в Банат, Румъния - Стар Бешенов. Първите 14 семейства оттам идват в България през есента на 1887 г.  Най-характерната особеност на банатските..

публикувано на 01.12.23 в 12:00

Кристиян Шкварек: Консерватизмът е състояние, не идеология

Възможно ли е да бъдат развивани консервативните каузи в рамките на демокрацията, на съвременна Европа и на гражданското общество?  Възможни ли са в България консервативни решения на проблемите, възникващи от глобализацията, индустриализацията и урбанизацията?  Потърсихме за коментар Кристиян Шкварек , организатор на кръгла маса на тема..

публикувано на 30.11.23 в 10:00

Евелина Славкова, "Тренд": Българското общество не е крайно

"В никакъв случай аз лично за себе си  не приемам крайности, когато говорим за идеологически аспекти.  В България сме малко, бих казала, че  имаме проблем, в терминологията и във възприятието на идеологиите.  Тук една граница е ясна - комунист/антикомунист, но вече  перспективи като ляво/дясно, консервативно/либерално, са малко смесени в съзнанието на..

публикувано на 30.11.23 в 10:00

Никола Бушняков: Конформисти вредят на консервативната идея в България

Възможно ли е да бъдат развивани консервативните каузи в рамките на демокрацията, на съвременна Европа и на гражданското общество?  Възможни ли са в България консервативни решения на проблемите, възникващи от глобализацията, индустриализацията и урбанизацията?  Потърсихме за коментар Никола Бушняков , чиито род произлиза от Бяла Слатина, редактор в..

публикувано на 30.11.23 в 10:00

След първия сняг - готов ли е Северозападът за зимата?

Създалата се преди дни първа сериозна валежна обстановка затрудни значително жителите на много населени места в Северозападна България. Обилният и мокър снеговалеж попречи на движението по пътищата, прекъсна електрозахранването и водоподаването, кабелната телевизия и интернета на много домакинства. Силният вятър допълнително усложни зимната..

публикувано на 29.11.23 в 10:45

Какви са рисковете и проблемите пред децата на родители-гурбетчии?

Всяко четвърто българче расте без родителите си , защото те работят в чужбина . Притеснителните данни изнесе евродепутатът Петър Витанов при участието си преди дни в конференция "Социалните последици от европейската мобилност - децата оставени у дома", която се проведе в Брюксел. Витанов се позова на данни от БАН, според които проблемът е още..

публикувано на 28.11.23 в 12:15

Какъв е достъпът до качествена медицинска помощ в Северозапада?

България разполага с гъста мрежа от болници - общо 341, като в тях се включват държавни, общински и частни лечебни заведения. Болница има във всяка от 28-те области и в 104 (от общо 265) български общини. Най-много са болниците в столицата - 37. Прави впечатление формирането на здравни острови с повече на брой лечебни заведения за болнична помощ..

публикувано на 27.11.23 в 11:30