Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Цар Петрово- селото с царско име и незавидно настояще

26
Снимка: Радио Видин

Днес ще посетим село Цар Петрово в община Кула. Легенда гласи, че край селото се намира мястото, където е загинал българският цар Петър и оттам идвало името му. Според други източници, селото е възникнало през втората половина на 19 век, когато в него се заселили бежанци от Тетевен, напуснали града след опожаряването му от турците. И понеже, според легендата, тукашният турски владетел им позволил да се заселят по тези земи, в знак на благодарност те кръстили селото си Турчин. След Освобождението то е прекръстено на Цар Петрово. 

Днес селото е замръзнало във времето и човек дори в центъра до кметството има чувството че е попаднал в друга епоха. Старите сгради наоколо със старите си надписи създават впечатлението, че си на снимачната площадка на някакъв филм за миналото. Към това впечатление принос имат разбира се и олющените стени на сградата на кметството, спрелият от незнайни времена точно на 7 без пет часовник от часовниковата кула, преминалото вътре в отсрещната къща през счупения прозорец растение, обраслите тротоари... И всичко това носи тягоство чувство на иначе прекрасния пейзаж.   

За живота си тук разказват местните жители, които не забравят да споменат, че това е населено място от страна , член на Европейския съюз, а годината е 2023:

"Повечето хора тук са възрастни. Животът е труден, но няма как. Сами се справяме. Аз имам девет кокошки, един петел и две джинки. Имам и три кучета. Брат ми ме пита, защо са ми тези кучета, а аз му отговарям- знаеш ли как хубаво си говорим с тях. Нямам с кой друг. Електрическите стълбове по пътя към селото наистина са силно наклонени и брат ми се е обаждал в София да сигнализира. Оттам са му казали- има си хора за тази работа да я свършат. И - дотук... 

Казвам се Златка Петрова и съм библиотекар в селското читалище. Сега пръскам с хербицид тревата пред читлището, защото е прораснала между плочките. Гледам си библиотеката, почиствам читалището и пръскам площада. Има хора, които взимат книги от библиотеката, но те са много малко. Най-често взимат детски книжки, имам и една майка, която чете романи. Специализирана литература за животновъдство и растениевъдство също имам, но нея никой не я търси... 

Училището ни е закрито отдавна. На покрива на църквата правиха ремонт миналата година, това ни е хлебарницата, но сега не се вижда от тревата, ей там имахме и магазин за храни и текстил, но и него тревата го е превзела. Сега в Цар Петрово има само един магазин, който е и кафене, и кръчма... 

Тази вода, дето си е направила вече вада и тече тук по улицата, е питейна. Аварията е от близо 10 години. Викали сме служители на ВиК дружеството, там знаят за нея, но казват, че водата течала слабо и друг път щели да я оправят. И така- 10 години... 

От години живея в София и това, което сега виждам тук изобщо не ми харесва. И ми е много мъчно за селото, защото като малка съм идвала тук много често и знам какво е редставлявало преди. Това село беше невероятно. Центърът му беше може би най-хубавият в нашия край. Църквата ни е втора по големина след видинската. Читалището ни също бе прекресно, вътре имаше и киносалон, театрални постановки се правеха тук, кипеше невероятна дейност, училището работеше, детска градина имаше, търговската улица беше пълна с хора. Беше невероятно. Като деца тук обичахме да си играем. Сега това място е змиярник, дори центъра... 

Аз съм на 90 години и през живота ми са минали три епохи- капитализъм, социализъм и сега демокрацията с промените. А тези промени са три пъти по-лоши и от социализма. Целият Северозападен район днес е обезлюден и то без да има война. Ние имаме територия без население. Защо? Имаме най-плодородната земя, тук виреят всички култури. Изхранвахме целия този регион. А сега?... 

Държавата трябва съвсем скоро да вземе някакви мерки, защото този край върви на опустяване. Със съпруга ми работим в чужбина, но си идваме и в Цар Петрово. Само като си спомня какво беше това село- тук беше пълно с деца, абтобуси имаше на всеки час, за Химкомбината имаше специален автобус. Това, което сега виждам е потресаващо... 

Като ни виждате улиците и дворовете в какво състояние са, смятате ли, че това е нормално за населено място от Европейския съюз? Значи, тази Община, за селата не е дала и пет лева! Общината за селата не се грижи. Как се разпределя бюджетът не знам, но тук няма пари за нищо. Това е истината... 

Трудно е. Не съм мислил, че така ще караме старините си и животът ще ни подложи на такива изпитания. Едно населено място не би трябвало да има такъв вид, но в нашето село е така. В Северозападна Блгария е така... ", споделят местни жители мъката си и загубената надежда тук да прекарат нормално старините си.   
Целите интервюта и подробности по темата - в звуковия файл


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще издържи ли семейният ни бюджет на новата ценова атака?

Новата година настъпи с повишени цени на някои стоки и услуги у нас. Токът за бита за Северозападна България вече е по-скъп с около 9%. Хлебопроизводителите побързаха да реагират на повишеното ДДС на 20% и съответно повишиха цените на насъщния. От 1 януари са в сила новите цени на личните карти. Вместо 18 лева за нова лична карта трябва да..

публикувано на 08.01.25 в 10:45

Видин-Ботевград: Новият път, чийто край непрекъснато се отлага

Строителството на най-големия инфраструктурен обект в Северозападна България започна след протестите в началото на 2018 година, когато стотици жители на региона няколко поредни седмици блокираха важни пътни отсечки с искане за магистрала до Видин и тунел под Петрохан. Тогава правителството обеща, че този проект ще е приоритетен за държавата, ще се..

публикувано на 07.01.25 в 13:24

Пазарът на труда все повече ще изпитва недостиг на работна сила

Работодателите завяват нужда от 261 926 работници и специалисти през следващите 12 месеца с умения и знания в различни професионални направления, които ще са необходими за ефективната работа на предприятията. Най- търсените специалности на пазара на труда можем да видим най-ясно от проучването, проведено сред работодатели от Агенцията по заетостта..

публикувано на 06.01.25 в 14:48

Шивач, водач на МПС и спедитор-логистик са най-търсените професии в област Видин

Регистрираните безработни лица средномесечно в област Видин за периода януари – ноември 2024 година са 4 053. Равнището на безработица в областта е 14.8%, а   от януари до ноември 2024 година  на работа са  п остъпили общо 2 888 души.   Област Видин е с дял 2.6% от общо регистрираните средномесечно безработни лица в страната (155 181) за..

публикувано на 06.01.25 в 14:26

Очаквания и надежди за 2025-та - какво си пожелахме на Васильовден?

На 1 януари отново сме изправени пред поредното ново начало, изпълнени с надежди и очаквания. Каквито и да са икономическите прогнози, колкото и несигурно да изглежда бъдещето за много българи, всеки от нас отправя пожелания за себе си и най-близките си хора. Първият ден на годината народът ни нарича Сурваки. Наименованието идва от обичая..

публикувано на 01.01.25 в 10:45

Изпращаме трудна година и мечтаем за по-добри дни

Отброяваме последните часове на годината - време за анализи и равносметка, но и за планове, стремежи и амбиции за следващите 12 месеца. Казват, че ако си пожелаеш нещо в новогодишната нощ, то ще се случи. За какво бъдеще на България мечтаят политиците? Проверихме в "Посоките на делника".  "Тревожно е забавянето на строителството на новия..

публикувано на 31.12.24 в 11:27

В Мездра тържествено ще посрещнат 2025 година

От Общината за пореден път организират посрещане на Новата година в град Мездра на площад „България” с музика, танци и много весело настроение.                                                        В 23.30 часа танцорите от Фолклорен танцов ансамбъл "Мездра" - носител на истинския дух на българските традиции, ще започнат своя новогодишен концерт...

публикувано на 31.12.24 в 08:29