В сезона на туршиите- за българските зеленчуци и проблемите на сектора

В сезона на туршиите сме. За да затворим бурканите обаче, трябва да си набавим продукти. Ясно е, че това е традиция за българите и който не произвежда- купува. Лошото е, че заради куп проблеми, съпътстващи сектор зеленчукопроизводство, все по-малко са производителите, от които може да се купи пресен зеленчук. Не прави изключение и нашата област. 

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Земята, която ни храни''- 12.09.2023 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Янислав Цветанов обаче е сред ентусиастите. Той е от Капитановци, не е потомствен зеленчукопроизводител, но от няколко години със семейството си отглеждат богата гама зеленчуци. Тази година са насадили около 10 декара, отглеждат основно зеле и пипер, залагат на български сортове, които са с изключителни вкусови качества. 

До миналата година са отглеждали и домати, но заради трудностите при отглеждането, трудната и сложна борба с болести  и неприятели, и най-вече заради липсата на работна ръка, вече отглеждат по-малко. Търсенето е голямо, но производството е по-малко, затова и се увеличава изкупната цена на българската продукция, казва Янислав. По думите му все по-малко са и младите фермери. През последните години и климатът е фактор, затова и отглеждането на домати става все по-трудно:

"Тази година кломатичните промени бяха неблагоприятни за отглеждането на зеленчуци, след това рязко се затопли, всяка година е различна... Климатът много рязко се измени в нашите географски щирини, което е проблем... Самите култури се изместват по- на север, от южните ширини идват други култури- това е глобален проблем..." 

По думите на агронома не е решение и оранжерийното производство, където борбата с Tuta absoluta /доматен миниращ молец- б.р./ е проблемна. Най-много като отглеждана площ заема зелето- 6 декара, засадено е през юли, средата на октомври ще е готово. Залагат на български сортове- Кьосе и Балкан, които са с отлични ферментационни качества. Опитват се да механизират производството, но има дейности, при които "трябва да пипне ръка". Капковото напояване, което са монтирали, спестява вода, наблягат на биологични препарати, за да няма остатъчни пестициди в крайния продукт... Но без препарати не може, категоричен е Янислав. А борбата с болестите и неприятелите е трудна, понякога невъзможна, продукцията неминуемо се оскъпява. 

Не ползват субсидии, разчитат на собствени средства. Янислав е категоричен, че държавата трябва да създаде условия младите хора да се завърнат. 

Апелът му към слушателите е да наблягат на българските продукти, защото по-вкусни ото тях няма. А като се купуват български продукти, се подпомагат и българските производители.