Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Да станем по благодат това, което Бог е по природа

Във Втора неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание да проумеем и се вдъхновим, че всичко онова, което ни заобикаля ще бъде добро или зло, в  зависимост от това какви сме ние спрямо нашите околни.

"В началото на днешното литургическо четиво Иисус казва думи, които сякаш поддържат егоистичните ценности: "Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях" (Лук. 6:31). Ясно и просто "златно правило". Нали и древните римляни, съвременници на Христос, имат подобни изрази и поговорки: "Do ut des" (Давам, за да дадеш) или девизът на шуробаджаначеството: "Asinus asinum fricat" (Магаре магарето търка). Но следващите слова на Спасителя рязко променят тона: "И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото" (ст. 32-34).

След което Христос продължава: "Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите" (ст. 35). Този съвет от чисто човешка гледна точка звучи странно и дори нелепо. Да си спомним бедняка Серафим от едноименния разказ на Йордан Йовков, който подарява палтото си в очакване на дреха в рая. Но ако наречем Серафим "ексцентрик" и "юродив", можем ли да кажем същото за Бога? Сигурно звучи богохулно, но нека се замислим – не прави ли същото Бог за нас? Той ни е обикнал далеч преди ние да го обикнем и Той продължава да ни обича независимо дали ние Го обичаме или не. Бог продължава да ни прави добро дори и тогава, когато за нас е невъзможно да направим добро за Него. Той е Този, Който е сътворил и поддържа видимата и невидимата Вселена. Ние, жалките микроби, пъплещи по една от билионите планети във всемира, каква услуга можем да Му направим, с какво можем да Му помогнем, как да Го направим наш "длъжник"? Каква нужда може да има Бог от нас? Абсолютно никаква! И въпреки всяка логика Той продължава да ни дава щедро, изобилно, безкрайно – независимо дали ние Му палим вощеници или не, независимо дали отправяме слаби молитви към Него, независимо дали понякога се сещаме, че Той съществува. Бог излива върху нас пълнотата на Своята любов, величието на Своята милост, съкровището на Своите блага особено тогава, когато ни изпраща Сина Си, заклан "за нас и за нашето спасение" на Кръста. Той прави всичко това, защото ни смята за възлюбени, ценни, достойни да получим Неговата грижа и жертва.

Но Христовата заповед означава много повече от обикновено подражание. Ние не можем да обичаме, да правим добро, да даваме заем от себе си, защото, обективно погледнато, ние нямаме нищо. Раждаме се и умираме голи на този свят. Ако се преструваме, че това не е така, ако се опитваме "да играем на Бог", ние заблуждаваме единствено себе си. Не сториха ли същото Адам и Ева в райската градина, когато се правеха на богове, подлъгани от лукавата змия (Бит. 3)? Единственият начин, по който ние можем да бъдем подобни на Бога е да правим това, което Той прави, да се потопим напълно в Него, да бъдем изцяло в единение с Него. Когато се потопим в Бога и се слеем с Бога, всяка наша мисъл става Негова мисъл и всяко наше действие – Негово действие. Нашата любов е Неговата любов и ние я споделяме, защото сме я получили от Него. Това е, което светите отци наричат "теозис" (обожение) – да станем по благодат това, което Бог е по природа. Това е върховната и дори единствената цел на християнския живот. Това е истинското християнско поведение. Това е пътят към щастието, спасението, вечния живот, а не преходните светски стремежи като секс, кариера, пари, за които живее потъналият в злото свят. Ако всички ние живеем по този начин, човечеството ще се преклони пред християнството и няма да има хулители като Ницше, който ехидно нарича християните "врани, кацнали върху труп".

Архим. доц. д-р Павел Стефанов

В рубриката "Съвременна Библия" – емблематичният български израз "Много се краде в тази държава!" определено важи и за Сомалия. Европейската комисия прекрати помощта за африканската държава заради масовите злоупотреби. Има крадци, които правят нещастни група хора. Други сеят нещастие за цели народи. Никой не е застрахован, но едно нещо трябва задължително да бъде опазено от крадеца. Нарича се ,,душа“. Тя е всичко, което имаме в тази вселена. Ако я загубим, губим всичко.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Нинко Кирилов: Срещите ми във Видин са с приятели и читатели

На 8 май е премиерата във Видин на седмата книга на писателят Нинко Кирилов . Стихосбирката "Портокал" излезе миналата година и е посрещната много позитивно от критиката. Роденият и израснал във Видин Нинко Кирилов приема с охота определението за книгата като "Вселюбовна поема", наречена така от Антония Апостолова. С Нико Кирилов..

публикувано на 03.05.24 в 17:33

Приказката на "Малката пекарна": Две години по-сладка

Преди близо 2 години  в едно не голямо видинско село отвори врати една никак не голяма пекарна. А зад щандовете, приютили всякакви благоуханни печива, ни посрещна една никак не голяма пекарка. Това е Криси Иванова . Смело момиче, на безсрамно крехка възраст, поело върху плещите си смелите си мечти и големите си очаквания. Днес, почти 2 години,..

публикувано на 03.05.24 в 12:10

Катя Апостолова, учител от Монтанско - за образователната система преди и сега

В "Думата имат старейшините" ви срещаме с Катя Апостолова, която е работила като учител в Монтанско. Тя е преподавала по български език и литература, музика и руски език, завършила е Великотърновския университет, впоследствие и Шуменския университет. Родена е в Провадия, но още през през 1979 година се мести в Монтана, откъдето е нейният съпруг...

публикувано на 02.05.24 в 16:50

Доволни ли са колоездачите от новата велоалея във Видин

С дългоочакваното отваряне на ремонтираното платно на видинския булевард "Панония" колоездачите в града вече могат да ползват нова велоалея. За да бъде защитена от недобросъвестни шофьори, спиращи автомобилите си върху зоната, тя е маркирана със знаци, изградена е дори вертикална преграда с колчета. Подобни места за хората, обичащи да се..

публикувано на 02.05.24 в 15:55

В "Музикална зона" на Велики четвъртък слушаме произведения от разнообразни автори

Седмицата на Христовото страдание, както и последващото Възкресение са вдъхновение за редица композитори. Преди да чуем музиката, инспирирана от евангелската история обръщаме поглед към класическия композитор и виртуозен виолончелист  Луиджи Бокерини . Следват  Жан Батист Люли  и  Te Deum ,  Йохан Себастиан Бах  -  Air ,  Йозеф Хайдн  с  ораторията..

публикувано на 02.05.24 в 09:00

Видинският художник Петър Дарковски показва свои творби във Великденска изложба в Орешак

Видинският художник Петър Дарковски участва със свои творби във Великденска изложба на Плевенското дружество на художниците, подредена в една от залите на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в Орешак. Макар че живее и работи във Видин, Петър Дарковски е част от творческата организация на художниците в Плевен. За..

публикувано на 01.05.24 в 16:26
Археологът Ваня Ставрева изнася беседа пред посетители на Исторически музей

Археолог: Промените в праисторията са свързани с промени в труда

Намираме повод в  Международен ден на труда -1 май, за да се върнем към самото начало на тази основна човешка дейност и да разберем как се е променяла и какъв е приносът ѝ за човечеството. Тръгваме от онова далечно минало, за което няма никакви писмени данни, а според някои хипотези по това време трудът бил чисто женска дейност. Това каза археологът..

публикувано на 01.05.24 в 15:00