Сам Господ развързва ума ни, за да разбираме Писанието

"Който има уши да слуша, нека слуша!" /Лк. 8 :15/

Вярата се поражда от слушането. Затова Христос сее навсякъде словото Божие – по села, градове, в пустини, в морето. Той избира апостоли, за да сеят словото Божие. Те оставят свои приемници – епископите и презвитерите, които извършват и до ден днешен мисионерския труд на разпространение на словото Божие. Църквата продължава делото на Христос – да сее в нашите сърца словото Божие.

Днешната притча за сеяча ни разкрива тайната, над която всеки от нас се замисля: защо едни хора вярват в Бога и възприемат с радост словото на Евангелието, а за други то остава завинаги затворена книга и към всичко свято те са безразлични. Притчата ни учи, че семето или словото Божие се възприема по различен начин от всяко сърце. То е център на живота и събира в себе си всичко: делата, мислите, стремежите и желанията на човека. У нас съществува памет на разума и памет на сърцето. Паметта на разума бързо изтрива миналото, а в паметта на сърцето то остава завинаги. Има връзка между начина на живот и сърцето.

В притчата за сеяча Христос поставя пред всеки една и съща цел: да приеме словото Божие с цялото си същество, с чисто и добро сърце. Чистото сърце не може да бъде описано с по-силни думи от тези на св. ап. Павел, който казва: "Вече не аз живея, а Христос живее в мене." За да пусне словото Божие дълбоки корени в душата ни, трябва да приготвим почвата на сърцето си както умния земеделец, който очиства земята от тръни и плевели. Злото ще бъде изтръгнато от сърцето само тогава, когато оставим словото Божие да действа вътре в нас, за да може то, по израза на св. Григорий Богослов, да прероди самата ни природа. Притчата за сеяча показва, че Бог спасява човека само с негово участие. Господ влага в сърцето на всеки един Своето животворящо слово, а той трябва да се подготви да приеме словото и да принесе плод. Обработката на душата, съдействаща за израстването на словото Божие може да стане с помощта на едно старо аскетично правило: ори с плуга на покаянието, подобрявай с молитва, оросявай със сълзи на покаяние и постоянно изгаряй плевелите на страстите.

В рубриката "Съвременна Библия" – Израел. Това не е просто земята, по която е стъпвал Христос. Библейският разказ е тотално ангажиран с тази географска територия. Но най-голямата тежест пада на обещанието. Израел е Обещаната земя. Какво е това обещание? Кога, от кого и на кого е дадено?  Цялостният библейски поглед ни дава интересни отговори.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.