За пръв път в Цар Петрово отбелязаха Деня на християнското семейство

В Деня на християнското семейство посетихме читалището в Цар Петрово, където за пръв път отбелязват празника. Във видинското село отдавна липсва настроение и рядко се чува глъч, но тази година група ентусиасти решават да променят това. Десет души се бяха събрали за празника в читалището, подредили масата, приповдигнали си настроението. И всичко това на фона на пустите зали на местното читалище "Зора". Иде ли нова зора за тази институция или стремглаво, както много други, се понася към залеза? Това коментира за Радио ВИДИН секретарят-библиотекар в културното средище Златка Петрова.

"Тук всичко беше пълно, изнасяха се пиеси, играеха се сценки, много хора имаше, но за съжаление възрастните си заминаха и останахме много малко, много малко. Може би ще бъде нещастен краят на тази сграда, натам отива... Не се поддържа нищо, в момента нямаме ток на сцената. И тук нямаше, но аз като постъпих, го пуснахме. Там е разбито, всичко е разбито. Влизат, разбиват. Как да го съхраним, кажи, как?"

Днес за читалището е двоен празник, защото се сдоби и със стотици книги, събрани по време на кампания, организирана от читалищният деец Силвия Стоянова. 

"В библиотеката има малко по-застаряваща литература и решихме да я обновим, за което искам да благодаря на всички, които дариха книги и се включиха... С този жест искам да покажа на живущите в селото и региона, че всеки може да отдели малко време за себе си, да дойде и да си вземе книга... Надявам се да има интерес и занапред и ще направя всичко възможно да продължа да събирам книги, не само за тук, но и за други читалища..."

Библиотеката в селото се посещава рядко. Сега, макар и с обновен читателски фонд, читателите вероятно няма да нараснат като брой, призна библиотекарят Златка Петрова. От 2019 година тя се сблъсква със суровата действителност в читалището. Единственото, което я крепи до момента, това е надеждата.

"Трябва човек да има много надежди. Да се надява, ама и да го изпълни, не само да се надява. Аз каквото мога - правя... Дано се осъзнаят всички и да заповядат. Никого няма да върна. Вече от август си имаме и нови членове. Има надежда, има..."

Цар Петрово - малко село, с малко хора, но с голямо читалище. Читалище с все още туптящо сърце, но в будна кома. Читалището с най-противоречивото на вида си име. Но пък носещо надежда. С надежда празнуваха днес и неговите посетители. Едва десет, но такива, които познават смисъла на вярата. А в дни като днешния, поне в дни като днешния, е хубаво човек да вярва.