Бюджет 2024 - ще живеем ли по-добре?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През последните дни новият бюджет, като че ли се превърна в още един инструмент за политическа реторика. Къде, обаче свършват финансовите доводи и започват политическите хватки? Финансовият министър Асен Василев обяви ръст на заплатите с 10% и инфлация 3%. Според много критици, това ще е най-щедрият бюджет откъм разходи - 80 милиарда, докато в приходите има неща, които не са сигурни. Пак са заложени пари от плана за възстановяване, от таксата за руски газ, има заложен растеж на корпоративния данък (15%) на компании с над 750 млн. евро оборот. И през 2023 г. ги бяхме заложили тези милиарди, но те така и не дойдоха, коментираха специалисти. Предвиден е скок на минималната заплата и нов дълг - греши ли държавата? 

Парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и на ДПС постигнаха споразумение с финансовия министър Асен Василев. До решението се стигна след среща между двете формации и финансовия министър Асен Василев, на която са получени гаранции, че занапред няма да има случаи, в които ПП-ДБ ще гласува заедно с БСП, "Възраждане" и ИТН в пленарна зала. По темата с дерогацията - тя ще бъде отменена в две стъпки. Първата стъпка е от 1 януари спиране на квотите за износ. Втората стъпка е от 1 март, окончателно отмяна на дерогацията, като за този преходен период има съгласие единствено и само за да няма финансови сътресения на пазара, а именно тези щети от повишение на цената на дизела и бензина да бъдат поети от българските граждани. Основната промяна в бюджета е свързана с това, че отпада вноската от "Газпром", а разходната част се намалява. Останалата част на бюджетната рамка остава така, както бе обявена от Асен Василев. Приходите ще бъдат намалени с 2,4 млрд., колкото е предполагаемата планирана вноска по таксата за газа. Ще има списък на приоритетни национални инвестиционни обекти, в който влизат АМ "Струма", АМ "Хемус" и др. Договорен е приоритетен списък с инвестиции за общините, който да е неразделна част от бюджета. Прецизиран е и таванът на поемането на дълг с около 1 млрд. лв. За параметрите на новия бюджет потърсихме за коментар икономиста от Института по пазарна икономика Адриян Николов: 

"Няма добър или лош бюджет, въпросът е какви са заложените в него цели и инструменти и очевидно, че в дизайна, който е направил финансовият министър и неговият екип, свръх целта е влизането в Еврозоната. Начинът, по който е структуриран в момента бюджетът, единственото важно нещо в момента е уцелването на 3-те процента дефицит. Това е фокусът и целта и всичко около него се върти. Имаше много конфликтни мерки, но това, което най-пряко касае хората е вдигането на данък сгради. Там, като че ли ще има доста сериозен дебат, тъй като много сериозно се появиха аргументи, че със старите жилища, по-бедните хора ще срещнат много големи трудности да плащат обновения данък след обявяването на данъчните оценки... Другите неща, които бяха много интересни и също породиха сериозен дебат са мерките против сивата икономика, това също е на настоящия финансов министър една много стара теза и един фокус, че има сериозен ресурс, недооценен и бюджетно и икономически в сивите практики." 

Неизбежно ли беше в новия бюджет да има макар и минимално повишение на доходите на хората, предвид инфлацията през последните месеци и повод ли е това за разнобой в редиците на управляващите - това попитахме още Адриян Николов, икономист от Института по пазарна икономика:

"Ние така или иначе няма да избягаме от швейцарското правило, най-малкото то ни показва какъв трябва да е ръстът на пенсиите. По-скоро критика търпи повишението на минималната работна заплата, но пък тя вече се увеличава по формула, тоест добра-лоша тя вече е 50% от средната работна заплата и това е изчислението. Тук дебатът трябва да се съсредоточи върху това как да подобрим формулата, така че да няма такива резки скокове, които да застрашават ръста на безработицата, спад на заетостта и затваряне на някои пазари, които са с по-ниска средна заплата и с по-ниска производителност" - допълни Адриян Николов.

Повече пари за доходи от следващата година са предвидени в новия бюджет. Доволни ли са обаче синдикатите? Вчера се проведе Националният съвет за тристранно сътрудничество, на който от КНСБ настояха в бюджета за 2024 г. да бъдат заложени допълнителни 700 милиона лева за заплати в различни сектори. Това са възнагражденията в транспорта, земеделието, висшето образование, здравеопазването и други сектори. Потърсихме за коментар Петър Мишев, икономически анализатор към Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. 

"Ние като една от страните, които са активни по отношение на политиката по изграждане на бюджета, заставаме с позицията, че има необходими неща, които трябва да се свършат от Народното събрание в следващите седмици, за да може този бюджет да отговаря на това, което имат нужда работниците, защото като синдикати ние заставаме зад техните права и техните възможности те да получават адекватни възнаграждения. Тези 700 млн. определено липсват в бюджета и ние ще се борим те да се изразят в числа във финалния вариант на Бюджет 2024" - обясни Петър Мишев.

"За пенсиите трябва да вдигнат още малко, все лъжат с тия 10%. За всичко ще трябват пари да се дават на тоя народ, гладния. Много пари ни изяде тая инфлация и по доктори пари се дават за лекарства, и не остава нищо... Според мен бюджетът е балансиран, доколкото разбираме от финанси и самият финансов министър се справя добре, може би трябва някои пера да се поразгледат. Хубаво е, че на пенсионерите се обещават 10-11%, но е хубаво да се дадат още в началото на годината, както се процедира в цивилизованите държави... Трябва да преразгледат сектори като образование и здравеопазване, защото това са водещи сектори в държавата. Животът стана скъп, а бюджетът горе-долу от втория път са го нагласили" - коментираха видинчани.