Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българското производство задоволява едва 35-40 % от потреблението у нас

Свиневъдният сектор- проблеми и очаквания

Снимка: Радио ВИДИН


Свинското месо е на особена почит по Коледа, и ако допреди десетина години почти във всяка къща имаше пое по едно прасе, сега това е рядкост, а всички обръщаме поглед към магазините. Свинско се консумира целогодишно, но по коледно-новогодишните празници търсенето се повишава. Повишават се и цените, но не за цени си говорим в "Земята, която ни храни" с изп. директор на Асоциацията на свиневъдите в България Димитър Михайлов, а за предизвикателствата и проблемите при отглеждането им. Къде е българското производство днес след годините, в които Африканската чума по свинете направи така, че вече нищо не е същото?

"То е там, където го оставихме преди чумата... През последните три години проблемите бяха много, бройката чувствително намаля... Като добавим украинската криза, високите цени на фуражите... С нормализиране цените на фуражите се очаква да се достигнат предпандемичните стойности при отглеждане на свине у нас, а очакванията са до края на година да бъдат заклани 1 200 000 прасета". 

По думите на Димитър Михайлов въпреки това българското производство почти не се вижда на картата на европейските свиневъди, то задоволява едва 35-40 % от потреблението у нас- тази тенденция се запазва през последните 10 години. И това вероятно си има причина- липсата на големи кланици, което е един от проблемите през последните години. Българското производство задоволява потреблението само на прясно месо, в преработвателбната промишленост се използва месо, внесено от Западна Европа-замразено или охладено. Около 100 са големите свиневъдни комплекси у нас, в най-голямата ферма се отглеждат около 8000 свине. Отглеждат се основно няколко породи-голяма бяла, ландрас, и дюрок... Съвременната генетика е насочена към производството на месо, по-тънка сланина - това е вкуса на западните потребители, за българския пазар обачме се предлага месо с повече мазнина, защото такъв е българският вкус, казва Димитър Михайлов. 

Африканската чума при свинете си остава най-голямото предизвикателство за сектора. Заради заразата картата на производителите е преначертана. Намален е износът на свинско от Европа за Азия- тази година износът е около 15 %... Предизвикателство са и регулациите по отношение на зелената сделка, както и повишаването на изискванията за хуманно отношение- те водят до увеличаване на разходите. Появяват се и първите сигнали, че Европа от производител става неконкурентно способна на останалите държави производители извън Европа. Запазва се потреблението, но е намалено производството на месо.  Очаква се то плавно да намалява и  Европа е на път да се превърне в производител, който задоволява само собствените си нужди, а когато зависим от вноса, има вероятност цените да станат непосилни за потребителите... Според Димитър Михайлов, голям проблем е липсата на държавна политика за развитие на сектора. 

"Липсата на цялостна стратегия за развитие на селското стопанство у нас води до липсата на баланс и неравнопоставеност на секторите. Свиневъдството почти не получава европейски помощи, единствената държавна помощ е за хуманно отношение към животните, която е регламентирана от законодателството на ЕС. Новата помощ е в размер на около 250 милиона лева за целия програмен период. Сумата може да гарантира някаква посока на развитие на сектора, но е важно парите да бъдат изплащани регулярно, за да могат производителите да имат сигурност и спокойствие при производството", казва Димитър Михайлов. 

От Програмата за развитие на селските райони секторът се възползва само от две инвестиционни мерки- за изграждане на съоръжения в свиневъдството и инвестиции в преработвателната промишленост. Причината отново е мисленето, че секторът е промишлен и може сам да се справи с всички предизвикателства, без субсидии и подпомагане. 

"А в ситуации като тази, с украинската криза, когато едни сектори се подпомагат, а други, като свиневъдството и птицевъдството не се подпомагат, и когато се мери с двоен аршин, се получава изкуствено разделение, което не е много справедливо", смята Димитър Михайлов. А свиневъдството все още е сред рисковите сектори, защото с вируса на АЧС вероятно ще живеем в близките 15-тина години. По думите му се разработват тестови ваксини срещу АЧС, но резултатите са противоречиви, затова и вирусът ще е предизвикателство пред свиневъдите и в следващите години, а заради намаленото производство и повишените изисквания, твърде вероятно е цената на свинското месо да се покачва, а потреблението плавно да се свива.

На слушателите на Радио Видин Димитър Михайлов пожела да водят здравословен начин на живот и да консумират български продукти, които са доказали своето качество, а на колегите си- ползотворна година, по-лека от предишните, които бяха изпълнени с много предизвикателства. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Нинко Кирилов: Срещите ми във Видин са с приятели и читатели

На 8 май е премиерата във Видин на седмата книга на писателят Нинко Кирилов . Стихосбирката "Портокал" излезе миналата година и е посрещната много позитивно от критиката. Роденият и израснал във Видин Нинко Кирилов приема с охота определението за книгата като "Вселюбовна поема", наречена така от Антония Апостолова. С Нико Кирилов..

публикувано на 03.05.24 в 17:33

Приказката на "Малката пекарна": Две години по-сладка

Преди близо 2 години  в едно не голямо видинско село отвори врати една никак не голяма пекарна. А зад щандовете, приютили всякакви благоуханни печива, ни посрещна една никак не голяма пекарка. Това е Криси Иванова . Смело момиче, на безсрамно крехка възраст, поело върху плещите си смелите си мечти и големите си очаквания. Днес, почти 2 години,..

публикувано на 03.05.24 в 12:10

Катя Апостолова, учител от Монтанско - за образователната система преди и сега

В "Думата имат старейшините" ви срещаме с Катя Апостолова, която е работила като учител в Монтанско. Тя е преподавала по български език и литература, музика и руски език, завършила е Великотърновския университет, впоследствие и Шуменския университет. Родена е в Провадия, но още през през 1979 година се мести в Монтана, откъдето е нейният съпруг...

публикувано на 02.05.24 в 16:50

Доволни ли са колоездачите от новата велоалея във Видин

С дългоочакваното отваряне на ремонтираното платно на видинския булевард "Панония" колоездачите в града вече могат да ползват нова велоалея. За да бъде защитена от недобросъвестни шофьори, спиращи автомобилите си върху зоната, тя е маркирана със знаци, изградена е дори вертикална преграда с колчета. Подобни места за хората, обичащи да се..

публикувано на 02.05.24 в 15:55

В "Музикална зона" на Велики четвъртък слушаме произведения от разнообразни автори

Седмицата на Христовото страдание, както и последващото Възкресение са вдъхновение за редица композитори. Преди да чуем музиката, инспирирана от евангелската история обръщаме поглед към класическия композитор и виртуозен виолончелист  Луиджи Бокерини . Следват  Жан Батист Люли  и  Te Deum ,  Йохан Себастиан Бах  -  Air ,  Йозеф Хайдн  с  ораторията..

публикувано на 02.05.24 в 09:00

Видинският художник Петър Дарковски показва свои творби във Великденска изложба в Орешак

Видинският художник Петър Дарковски участва със свои творби във Великденска изложба на Плевенското дружество на художниците, подредена в една от залите на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в Орешак. Макар че живее и работи във Видин, Петър Дарковски е част от творческата организация на художниците в Плевен. За..

публикувано на 01.05.24 в 16:26
Археологът Ваня Ставрева изнася беседа пред посетители на Исторически музей

Археолог: Промените в праисторията са свързани с промени в труда

Намираме повод в  Международен ден на труда -1 май, за да се върнем към самото начало на тази основна човешка дейност и да разберем как се е променяла и какъв е приносът ѝ за човечеството. Тръгваме от онова далечно минало, за което няма никакви писмени данни, а според някои хипотези по това време трудът бил чисто женска дейност. Това каза археологът..

публикувано на 01.05.24 в 15:00