Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българското производство задоволява едва 35-40 % от потреблението у нас

Свиневъдният сектор- проблеми и очаквания

Снимка: Радио ВИДИН


Свинското месо е на особена почит по Коледа, и ако допреди десетина години почти във всяка къща имаше пое по едно прасе, сега това е рядкост, а всички обръщаме поглед към магазините. Свинско се консумира целогодишно, но по коледно-новогодишните празници търсенето се повишава. Повишават се и цените, но не за цени си говорим в "Земята, която ни храни" с изп. директор на Асоциацията на свиневъдите в България Димитър Михайлов, а за предизвикателствата и проблемите при отглеждането им. Къде е българското производство днес след годините, в които Африканската чума по свинете направи така, че вече нищо не е същото?

"То е там, където го оставихме преди чумата... През последните три години проблемите бяха много, бройката чувствително намаля... Като добавим украинската криза, високите цени на фуражите... С нормализиране цените на фуражите се очаква да се достигнат предпандемичните стойности при отглеждане на свине у нас, а очакванията са до края на година да бъдат заклани 1 200 000 прасета". 

По думите на Димитър Михайлов въпреки това българското производство почти не се вижда на картата на европейските свиневъди, то задоволява едва 35-40 % от потреблението у нас- тази тенденция се запазва през последните 10 години. И това вероятно си има причина- липсата на големи кланици, което е един от проблемите през последните години. Българското производство задоволява потреблението само на прясно месо, в преработвателбната промишленост се използва месо, внесено от Западна Европа-замразено или охладено. Около 100 са големите свиневъдни комплекси у нас, в най-голямата ферма се отглеждат около 8000 свине. Отглеждат се основно няколко породи-голяма бяла, ландрас, и дюрок... Съвременната генетика е насочена към производството на месо, по-тънка сланина - това е вкуса на западните потребители, за българския пазар обачме се предлага месо с повече мазнина, защото такъв е българският вкус, казва Димитър Михайлов. 

Африканската чума при свинете си остава най-голямото предизвикателство за сектора. Заради заразата картата на производителите е преначертана. Намален е износът на свинско от Европа за Азия- тази година износът е около 15 %... Предизвикателство са и регулациите по отношение на зелената сделка, както и повишаването на изискванията за хуманно отношение- те водят до увеличаване на разходите. Появяват се и първите сигнали, че Европа от производител става неконкурентно способна на останалите държави производители извън Европа. Запазва се потреблението, но е намалено производството на месо.  Очаква се то плавно да намалява и  Европа е на път да се превърне в производител, който задоволява само собствените си нужди, а когато зависим от вноса, има вероятност цените да станат непосилни за потребителите... Според Димитър Михайлов, голям проблем е липсата на държавна политика за развитие на сектора. 

"Липсата на цялостна стратегия за развитие на селското стопанство у нас води до липсата на баланс и неравнопоставеност на секторите. Свиневъдството почти не получава европейски помощи, единствената държавна помощ е за хуманно отношение към животните, която е регламентирана от законодателството на ЕС. Новата помощ е в размер на около 250 милиона лева за целия програмен период. Сумата може да гарантира някаква посока на развитие на сектора, но е важно парите да бъдат изплащани регулярно, за да могат производителите да имат сигурност и спокойствие при производството", казва Димитър Михайлов. 

От Програмата за развитие на селските райони секторът се възползва само от две инвестиционни мерки- за изграждане на съоръжения в свиневъдството и инвестиции в преработвателната промишленост. Причината отново е мисленето, че секторът е промишлен и може сам да се справи с всички предизвикателства, без субсидии и подпомагане. 

"А в ситуации като тази, с украинската криза, когато едни сектори се подпомагат, а други, като свиневъдството и птицевъдството не се подпомагат, и когато се мери с двоен аршин, се получава изкуствено разделение, което не е много справедливо", смята Димитър Михайлов. А свиневъдството все още е сред рисковите сектори, защото с вируса на АЧС вероятно ще живеем в близките 15-тина години. По думите му се разработват тестови ваксини срещу АЧС, но резултатите са противоречиви, затова и вирусът ще е предизвикателство пред свиневъдите и в следващите години, а заради намаленото производство и повишените изисквания, твърде вероятно е цената на свинското месо да се покачва, а потреблението плавно да се свива.

На слушателите на Радио Видин Димитър Михайлов пожела да водят здравословен начин на живот и да консумират български продукти, които са доказали своето качество, а на колегите си- ползотворна година, по-лека от предишните, които бяха изпълнени с много предизвикателства. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ученици "обучиха" изкуствения интелект как да помага на жените с рак на гърдата

Ученици използваха възможностите на изкуствения интелект и разработиха нова функционалност на интернет платформата на Българското дружество за борба с рака на гърдата - "Life".  Белис Алиосманова и Ния Гьокова са ученици от Средно училище "Св. Седмочисленици" в Търговище, но разработката им е достъпна и е в помощ на жени от цялата страна. В..

публикувано на 23.06.25 в 16:57

Фалшиви събития: Как да разпознаем онлайн измамата?

В днешното издание на "Моите права“ ще говорим за една все по-честа онлайн измама - как могат да ни измамят да закупим билет за събитие, което всъщност не съществува, дори когато се използва името на голям артист. Тази тема ни вълнува особено, защото наскоро се натъкнахме на конкретен случай с измама, свързана с българската прима Лили Иванова. В..

публикувано на 23.06.25 в 16:30

От 1884 г. до днес: Видинският хор - пазител на музикалните традиции

Днес ще обърнем внимание на историята на Видинския хор, чиито корени датират от 1884 година. Именно тогава във Видин е създаден първият църковен хор, който в началото е бил съставен само от мъже. Негов основател е Руси Коджаманов - изтъкнат български композитор, хоров диригент, музикален фолклорист и педагог. Благодарение на неговата настойчивост..

публикувано на 23.06.25 в 16:10

"Свобода" - новата книга на видинчанката Симона Стойкова

Видинчанката Симона Стойкова издаде втората си книга, носеща символичното заглавие "Свобода" . Този път, освен поезия, в нея откриваме и разкази - лични, емоционални, силно въздействащи. Книгата е резултат от двегодишен процес в търсене, съмнение, откриване. До последния момент Симона дори не е била сигурна дали изобщо ще стигне до..

публикувано на 23.06.25 в 15:50

Таралежи в града - защо все по-често ги срещаме?

Тази година във Видин се забелязва нещо необичайно - значително по-голям брой таралежи в градската среда . Срещаме ги в дворове, междублокови пространства, в центъра, в градинки и дори в оживени квартали. Това ни провокира да потърсим причините за тази на пръв поглед странна тенденция. Оказва се, че зад присъствието на тези симпатични, но..

публикувано на 23.06.25 в 15:30

Чудесата днес: Врачанска епархия посреща мощите на свети Никифор Чудотворец

Случват ли се чудеса в днешно време и чували ли сте за Никифор Прокажения Чудотворец?   От днес до 27 юни иконата с чудотворните мощи на светията ще бъде изложена последователно във Враца, Мездра, Бяла Слатина, Кнежа и Козлодуй. Интересното за свети Никифор Прокажения Чудотворец е, че той е съвременен светец - признат е от Вселенската..

публикувано на 23.06.25 в 17:30

„Музикална зона: Слънце, ритъм и Сарагоса Бенд“

  Лятото е тук и повечето от нас вече мечтаят за море, слънце и малко заслужена почивка. Но ако сте от онези „късметлии“, които тази година ще пропуснат летния отдих- не се тревожете! Днешното предаване е точно за вас. Поне за час ще се пренесем на тропически бряг, с песен, коктейл в ръка и вятър в косите. В компанията на Saragossa..

публикувано на 23.06.25 в 09:00