Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще се повиши ли трайно покупателната ни способност?

Снимка: Радио Видин

От началото на 2024 година работещите с най-ниски доходи получиха увеличение на заплатите, а най-добре платените вече ще плащат по-големи осигуровки. Минималната работна заплата вече е 933 лв. Увеличението спрямо миналата година е с 19.6%, или със 153 лв. Размерът й бе определен през октомври 2023 г. от Министерския съвет по формулата, записана в Кодекса на труда, а именно 50% от средната брутна работна заплата за последните две тримесечия на предходната година (2022 г.) и първите две тримесечия на текущата (2023 г.) . Минималната часова работна заплата е 5.58 лв. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се се вдига до размера на минималната заплата - 933 лв. Максималният осигурителен доход нараства от 3400 на 3750 лв. Тоест хората, които получават брутен месечен доход от заплата или по договор за управление в размер на тази сума или по-висока, на месец дължат за осигуровки 1111 лв. или с около 100 лв повече, отколкото досега. Линията на бедност вече е 526 лв. Стойността ѝ се повишава с 22 лв. или с 4.4%, в сравнение с 2023 г. Увеличава се максималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 85.71 лв. на 107.14 лв. Без промяна остава минималното обезщетение за безработица от 18 лв. От 1 януари основният лихвен процент (ОЛП) става 3.79 на сто. Това е първото понижение на основната лихва от октомври 2022 г, макар и с едва 0.01 процентни пункта спрямо нивото от 3.8 на сто през декември 2023 г.. След всичките тези промени, ще се повиши ли макар и минимално покупателната ни способност през новата година? Потърсихме за коментар Петър Ганев, икономист от ИПИ:

"Що се касае до доходите ни - имаме приет бюджет и в него са залегнали политиките по доходите, които бяха коментирани в цялата втора половина на 2023-та година. Вдига се минималната работна заплата с най-голям размер в номинално изражение, около 150 лева е повишението или 20%, вдигането на пенсиите от средата на годината, макар че те всъщност не изоставаха през последните години за разлика от минималната заплата, вдигането на заплати в публичната сфера и това са неща, които ще олекотят натиска върху домакинските бюджети, който беше оказан от ръста на цените."

Какъв риск крие повишението на минималната работна заплата от 1 януари за развитието на икономиката ни, предвид факта, че работодатели заплашиха със съкращения на работен персонал, поради невъзможност за плащане на необходимите осигуровки, особено в по-бедните региони, какъвто е Северозапада?

"Със сигурност, когато се вдигат разходите за предприемачите, за компаниите, за работодателите, независимо дали е от по-висока цена на електроенергията, както беше миналата година или както е сега от вдигането на разходите за персонал, това оказва натиск в една предизвикателна среда и европейска икономика, за която една голяма част от нашият бизнес работи, особено индустрията. това само по себе си в известна степен беше очаквано, но вече имаме формула за изчисляване на минимална работна заплата, така че знаехме по-рано нейния размер. Знаем, че имаше изоставане на минималните възнаграждения, донякъде провокирано от липсата на бюджет и икономическа стабилност, така че ще бъде трудно за предприемачите и те ще трябва да търсят решения, но това е обичайната среда, в която те работят." - допълни икономистът Петър Ганев.

Отминалите новогодишни празници активизираха потреблението на стоки и услуги сред жителите на Видин и региона. Димитър Илиев е собственик на малък магазин за облекло в крайдунавския град. Според него повишението на цените през последните месеци ще бъде компенсирано от новия размер на минималната работна заплата и нещата си остават на същите нива от преди.

"Системата е изчислена така, че нещата са приблизително същите. Минималната заплата се вдига, но и осигуровките се вдигат. Има тиха, скрита инфлация, която занулява увеличенията та общо взето смятам, че коренна разлика няма да има. От друга страна много зависи човек с какво сравнява. Ако се сравняваме с най-богатите държави, не сме добре. Ако се сравняваме с бедните държави в Африка и в Азия, ние сме супер. Със съседите ни нивото горе-долу е еднакво." - обясни Димитър Илиев.

Разговаряхме и с търговци на централния общински пазар във Видин.

"Аз продавам зеленчуци и съм от десетина години в бизнеса. Производители сме и според мен изпратихме една не много добра година. Големите вериги магазини са ни един от основните проблеми ... Няма производство тук. Синята зона също е проблем. Те гледам, че само фолклорни празници правят, а никой не мисли за производство. Няма производство и с това повишаване на заплатите пазара умира. Ще има съкращения и според мен хората ще отидат на борсата." - коментираха търговци от Видин.

Попитахме и видинчани ще се повиши ли според тях, макар и минимално покупателната ни способност през новата година.

"Дано да успеем, но колко ще бъде ще видим. Цените се повишиха от декември, не е от сега, но ще го видим ... Цените май се позадържаха, но сега след нова година може и да се увеличат. Чакаме да видим. Ние сме оптимисти. Аз вярвам в това правителство, някои са против, но аз вярвам ... Аз вярвам и се надявам, че и ние пенсионерите ще усетим подобрение. Ние купуваме само най-необходимите неща ... Защо увеличиха минималната работна заплата от 1-ви януари, а на пенсионерите - не? Ние да не сме, както казва Бойко "втора ръка"? Коледните надбавки ги дадоха, но не знаем къде са." - коментираха видинчани.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Еврото не е панацея за проблемите с финансите

Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз.  Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология.  Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..

публикувано на 24.04.25 в 10:00

Защитени ли са правата на жените у нас?

Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..

публикувано на 23.04.25 в 10:45

Стигат ли ни доходите?

Успява ли ръстът на доходите да компенсира инфлацията? Най-коректният измерител дали постепенно забогатяваме, според експертите, е покупателната способност. Това е накарало специалисти от асоциация "Активни потребители" да направят проучване, в което да сравнят цени и доходи в България през последните 20 години. Те са прегледали данните за периода..

публикувано на 22.04.25 в 11:39

Отец Рафаил: "Възкресение Христово е централното събитие в човешката история"

Възкресение Христово е, може да се каже, централното събитие в човешката история, защото от времето на античността са казвали едва ли не, че самото християнство е остаряло като религия и скоро ще изчезне. Ние виждаме, че минават различни цивилизации, развитието на различни езици, философии, теории, обаче остава само едно нещо неизменно и това..

публикувано на 21.04.25 в 11:22

Дълги дел- селото с народен гастроном и съхранени традиции

Екипът на радио Видин се отправя към село Дълги дел. Намира се в  община Георги Дамяново,  област Монтана. Планинско село, разположено по горното течение на река Огоста, почти на границата със Сърбия.  Селото има древна история.  Смята се, че е възникнало по време на римското владичество. Римската империя е водила тежки битки за завладяване на..

публикувано на 18.04.25 в 11:10
Яница Петкова

Яница Петкова: Действията на опозицията са в пряка полза на управлението

С трус във властта ще се запомни настоящата седмица. ДПС на Ахмед Доган оттегли подкрепата си от управляващото мнозинство, защото не желае да подкрепя модела "Пеевски" на корупция и конституционален произвол.  От ГЕРБ, БСП и ИТН декларираха, че остават непоколебими в решимостта си да изпълнят приоритетите и ангажиментите, поети пред българското..

публикувано на 17.04.25 в 10:00

Може ли да бъде намален делът на сивата икономика у нас?

Делът на сивата икономика в България расте и вече е 34.6%. До 2017 г. у нас е налице умерен, но стабилен спад на сивата икономика от близо 32% до 30%. С идването на пандемията има рязко увеличение до 32.9%, а през 2023 г. неформалната икономика в страната вече има дял от 34.6% от БВП. Това е най-високото ниво за ЕС, равняващо се на 60..

публикувано на 16.04.25 в 10:45