Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Нов фонд ще осигурява финансиране за обновяване на сгради

Снимка: колаж на Радио Видин

С цел осигуряване на координиран и съгласуван подход в целия Европейски съюз (ЕС) и изпълнение на стратегията на Енергийния съюз всяка държава членка беше длъжна да представи на Европейската комисия (ЕК) проект на своя Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата до 31 декември 2018 г. и своя окончателен Интегриран план до 31.12.2019 г. България е закъсняла с изготвянето на своя план, в момента се работи с ускорени темпове. Страната ни подготвя своя интегриран план и срокът да бъде финализиран е до средата на лятото, каза заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов на кръгла маса, организирана от неправителствената организация WWW- България.

Двете министерства в България, които са ангажирани с Интегрирания план са министерствата на енергетиката и на околната среда. С него е ангажиран и Центърът за изследване на демокрацията. Проектът е публикуван на портала за обществени консултации и с него може да се запознае всеки.

С Интегрирания план в областта на енергетиката и климата /ИНПЕК/ се определят основните цели и мерки за осъществяване на националните политики в областта на енергетиката и климата, в контекста на европейското законодателство, принципи и приоритети за развитие на енергетиката. В Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на България е заявено, че като държава членка на ЕС България споделя общата ценност за развитие на справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която през 2050 няма нетни емисии на парникови газове. Тази заявка означава, че вече говорим за климатична неутралност, а не за постепенно снижаване на емисиите.

По въпроса за декарбонизационния фонд в момента Министерството на енергетиката е разработило изменения в Закона за енергийната ефективност, съгласно които Фондът за енергийна ефективност и възобновяеми източници да се трансформира в Национален фонд за декарбонизация, каза Николай Налбантов - директор на Дирекция "Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие" в Министерството на енергетиката. Скоро ще бъде публикуван за обществено обсъждане. До април трябва да бъде приет от Министерския съвет и внесен в Народното събрание. Ако се приеме, след това ще се случат и процесите с преобразуване на фонда. Той е основен инструмент по отношение на дългосрочната стратегия за обновяване на жилищния и нежилищен сграден фонд.

"Основната му функция е да осигурява финансиране за обновяване на сградите, но нека не си въобразяваме, че в този фонд ще се налее един сериозен ресурс и ще могат да се раздават безвъзмездно средства, както сега по програмите, които се реализират. Целта на този фонд е с финансови посредници да разработва финансови инструменти, основно кредитни и безвъзмездни компоненти според вида на сгради, по отношение тяхна собственост да финансира съответни мерки", каза Николай Налбантов.

Министерството на енергетиката публично обяви, че се очакват промени в Закона за енергийната ефективност. Те ще бъдат представени на 30 януари тази година на събитие, което организира Центърът за енергийна ефективност "ЕнЕфект" съвместно с министерството, заяви изпълнителният директор на Центъра Драгомир Цанев. Националният декарбонизационен фонд е една от реформите в Националния план за възстановяване и устойчивост и той фигурира и в два стратегически документа. Единият е Интегрираният национален план в областта на климата и енергетиката, а другият е в Националната дългосрочна стратегия за обновяване на съществуващите гради. В тези два документа той е посочен като основният инструмент, който трябва да стимулира мерките за сградно обновяване, каза още Драгомир Цанев. 

Фондът за енергийна ефективност и възобновяеми източници е един от първите специализирани инструменти не само в България, но и в Източна Европа, които предоставя кредитен ресурс за обновяване на съществуващи сгради. Той работи от 2005 година и до около 2020 година беше сочен като една от най- добрите практики вд цяла Източна Европа. От няколко години той не работи, затова и миналата година Министерския съвет реши, че той следва да се преструктурира и да се превърне в Националния декарбонизационен фонд, посочи Драгомир Цанев- изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност "ЕнЕфект", който досега беше в консорциума, управляващ Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници.

"Разликата в обемите на тези фондове са огромни. Фондът за енергийна ефективност и възобновяеми източници разполага с ресурс в размер на около 20 милиона евро, докато тук говорим за бюджетиран ресурс за Националния декарбонизационен фонд , от 7,8 милиарда лева, т.е. разликата е огромна, драстична. Абсолютно е невъзможно съществуващият ресурс да се справи с подобна огромна задача", съобщи Драгомир Цанев. 

От къде ще дойде този ресурс, кои ще бъдат приоритетните сектори, в които парите от новия фонд ще бъдат инвестирани, какъвто сектор е жилищният, може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната.  Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..

публикувано на 27.11.25 в 10:00

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..

публикувано на 26.11.25 в 10:45

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00