Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Етнографи проучваха Роман и Караш

| обновено на 08.02.24 в 10:01
Силвия Гарванска
Снимка: Боян Пищиков

Връщане назад във времето към корените и традициите на местното население предложиха етнографите от Регионалния исторически музей във Враца. Те представиха теренното си проучване за празнично-обредния живот на местното население в Роман и село Караш, Врачанско. Как се избират дестинациите за теренни проучвания и обичаите, разказва главният уредник в отдел "Етнография" Силвия Гарванска:

"Идеята е тези традиции, празници и обичаи, които са ги правили примерно преди 50 години. И докато ги има тези възрастни хора да ни ги разкажат все още и докато го има този спомен, идеята е да не се изгубят във времето. В Роман ние събрахме много интересна и различна информация, разказаха ни за различните професии, примерно на едната от информаторките, дядо ѝ е бил "кундурджия", другият е бил "терзия". Разказаха ни как са си плели гайтани, как са си правили "връви", как са си правили "бръчник", това за мен беше много интересно. Всъщност това е пак дебел вълнен плат, който има едни връзки, "пращи" се наричат, те са пак от вълна, усукват се на плитка. Може да се окачи с халки към тавана и там са слагали бебенцето. Носили са го едно време и жените на гръб, поставяли са бебенцето и така са отивали на полето. Покрай гърдите са се връзвали връзките и така са ходили с бебето."

Как се прави въпросният "бръчник" и как се "задява цедило", обясни още Силвия Гарванска.

"Бръчникът е вълнен дебел плат, който се е поставял отзад на кръста на жената. Примерно в Роман освен сукманена носия е била и двупрестилчената. Та този бръчник - набръчкан вълнен плат, едно време там са го правили. Като се изтъче платът, той се е нагъвал силно, мокрил се е и са го затискали с каменни плочи отгоре и отдолу и така се е слагал да изсъхне на слънцето. Аз не бях срещала такава информация как може да се направи. Разказаха ни как са си правили цървулите, как са си правили "връвите" за цървулите. Показаха ни как се задева цедило."

Интересна етнографска находка са открили музейните работници при посещението си в село Караш. Какво е "сватбена уруглица" и кое е специфичното при тези правени в селото научаваме още от етнографа.

"Възрастното население от село Караш ни разказа и за сватбената уруглица и за традициите по време на сватба и погребение. Всъщност сватбената уруглица представлява един дълъг прът дрян, примерно, на който се слага кърпа. Тук, във Врачанско, имаме две сватбени уруглици, едната е женска, другата е мъжка. Едната се прави в дома на момчето, другата - в дома на момичето. На мъжката може да се сложи червен вълнен пояс, чорапи, червена ябълка - това са символи на здраве и плодородие. А в Караш беше много интересно, защото ни разказаха, че на тази сватбена уруглица са слагали отгоре жив петел. Не случайно е петел - за да се роди момче, това е идеята. В Роман една от жените ни разказа, как в нейното село Бешовица на 40-ия ден една жена е рисувала върху заравнения гроб човек с глава, ръце и крака, нещо което е по-различно и лично аз не съм го срещала досега."

Успяваме ли да съхраним автентичните си традиции, да ги предаваме през поколенията и има ли приемственост, попитахме етнографа с повече от 20 години опит в теренните проучвания.

"В последните години при нас, в Етнографския комплекс, се правят такива открити тържества и младоженците си правят автентична сватба. Прави се сватбена уруглица, булката се забулва с червен воал, както е било в миналото. Всичко това доведе до нашата Северняшка сватба, която се прави всяка година горе, на Леденика. Женим наистина двойката точно по традиционен български образец, точно както е било от време "оно", с всичките обредни практики, които са си характерни за сватбения ден." 

Представяне на дейността си в рамките на 34-ите зимни четения, музейните работници провеждат всяка сряда от 17:00 ч., в малката зала на Художествена галерия "Иван Фунев“ при историческия музей. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 28 септември 2025 година

„Неделник“ е тук. Темите: В петък вечер в Залата за изяви на Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ във Видин се състоя музикално-поетичен концерт „Поезия и музика за живота“ с участието на Марко Милошевич и Борис Режак . Гостите от Сърбия потопиха публката в неповторима атмосфера, изпълнена с поезия, музика и вдъхновение...

публикувано на 28.09.25 в 13:49

"Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек"

В Първа неделя след Неделя подир Въздвижение,  Църквата насочва нашето внимание към осъзнаване на висотата на духовното служение и в същото време неговата простота и достъпност за всеки един от нас.  "Мнозина влизат в храма със своите претенции - с мисълта, че Бог и Църквата са им длъжници. Ние трябва да се приближаваме и да вървим към..

публикувано на 28.09.25 в 08:00

Авария в Жеглица: Питейна вода се губи на фона на сушата в страната

Във видинското село Жеглица бе подаден сигнал за сериозна авария на уличен водопровод, при която се наблюдава изтичане на питейна вода. Случаят се развива именно в период, когато голяма част от страната се намира в продължителна суша . До момента няма публично достъпна информация за причините, обема на изтеклата вода или сумата на щетите (ако има..

публикувано на 26.09.25 в 18:00

"Игра на криеница" с фатален край

През май 1992-а някъде в Дания група четвъртокласници е на излет сред природата. Разходката им обаче се превръща в кошмар, когато в близкото блато се натъкват на труп, докато играят на криеница. Без да искат, малчуганите са намерили една от жертвите на вилнеещия в околността по това време сериен убиец. Малко по-късно убиецът е заловен и на свой..

публикувано на 26.09.25 в 17:05
Елена Павлова

Елена Павлова: 30 години по пътя на преводача

Днес отбелязваме Европейския ден на езиците - повод да се замислим за хората, които не само владеят повече от един език, а и ги правят част от живота си. Хора, за които езиците не са просто средства за комуникация, а врати към различни светове. Елена Павлова е точно такъв човек - освен български, тя общува свободно и на английски и руски. И..

публикувано на 26.09.25 в 16:30
Стефан Командарев, Гергана Плетньова и Симеон Венциславов (от ляво надясно)

"Златна роза" за филма "Made in EU" със сценарист Симеон Венциславов

Филмът "Made in EU" , на режисьора Стефан Командарев,  получи Голямата награда за пълнометражен игрален филм в 43-тото издание на Фестивала на българското кино "Златна роза" във Варна.  Според журито, това е безкомпромисна творба, която, освен че отразява духа на съвремието в България, тесногръдието, страха и покорството, внушава и надежда в..

публикувано на 26.09.25 в 16:05

"Едно" на 26 септември 2025 година

В "Едно" представяме събитията, които организираха от фондация "Подкрепа за реализация" - Видин през месец септември, както и предстоящите.  От Центъра за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни лица с увреждания към фондацията отбеляза Деня на Съединението на Княжество България и Източна Румелия с посещение в музея. Разгледаха..

публикувано на 26.09.25 в 14:30