Пчелар: Секторът изживява най-тежките си години

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Земята, която ни храни''- 02.04.2024 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Земята, която ни храни''- 09.04.2024 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Нормално са презимували пчелите в региона, не се отчита завишена смъртност. Топлата зима и климатичните промени се отразяват на живота на пчелите, които са твърде приспособими към всякакви условия. Това каза в "Земята, която ни храни" Петър Младенов, председател на Общинско пчеларско дружество “Димитър Балев” във Видин. Според него именно в такива моменти решаваща е ролята на пчеларите, които трябва да отреагират адекватно, за да подпомогнат пчелните семейства. От грижите рано напролет зависи  доброто им здраве и как ще потръгне новата стопанска година:

"... Пчеларството е зависимо от природоклиматичните условия. В учебниците като необходимо условие за успешно иззимуване се казва, че трябва зимата да е студена. Последните години промените в климата показват, че пчелата е приспособимо насекомо и успява да презимува при всякакви условия... Пригажда се, но тук е и мястото на пчеларя да отреагира на новите условия и когато е необходимо да помогне... Проблемно е отглеждането, но все пак ние затова сме се захванали с този бизнес, за да можем не само да се  възползваме от благата на пчелите, но и да реагираме по начин, по който да успеем да запазваме популациите и да ги вкараме в добра кондиция... Каквото направим в близките дни - това е... Винаги съм подчертавал, че пчеларството е истинско рано напролет и късната есен, когато се правят важни мероприятия- сега се подготвя стопанската година, а късна есен се работи за осигуряване на успешно презимуване..." 

По думите на пчеларя годината е приключила успешно откъм добиви, но в момента секторът изживява най-тежките си години... 

"Една адекватна цена на продукта осмисля бизнеса, но темата е дълга... Да видим какво ще се случи в близките година- две, тогава ще се реши дали наистина в България ще остане пчеларство или ще е любителско, с по кошерче-два в градинките, които да опрашват дръвчетата и ако дадат 10 бурканчета мед- добре...." 

"Нямам наблюдение, има причини от битово естество- възрастни хора, които нямат потенциал да отглеждат, но когато се срещаме с колеги, това е единствената тема, която обсъждаме- какво правим оттук насетне... Намаме отговор, продължаваме, но повече на мускули... Хората с по-малко пчелни семейства, до стотина, бързо се отказват, това естествено, защото когато се занимаваш с по-голям обем, тогава можеш да посрещнеш и по-големите разходи, но калкулираш по-малка печалба. Хората с по-малко семейства имат същите разходи, но печалбата им е нулева - няма смисъл човек да влиза в един разход, който е необоснован..." 

Сред проблемите в сектора се нареждат и несъвършенствата на електронните системи, които често затрудняват работата на пчеларите. От няколко години работи и Електронната платформа за оповестяване на растителнозащитните дейности, в която земеделските производители са длъжни да публикуват дати и часове на провеждане на пръсканията. И тази система не оправдава очакванията на пчеларите, коментира Петър Младенов:

"Тя е недомислица. В момента е активният сезон, когато арендаторите третират посевите си, но съответната наредба изобщо не се спазва, пръска се в активната част на деня, по време на цъфтеж... Не винаги има и съобщения от арендаторите... Хубавото е, че ако преди четири-пет години бяхме почти на война с арендаторите, в момента нещата са близо до нормализирането, използват се препарати, щадящи пчелите, но липсва контрол..."

Вносът на мед от други страни, пръсканията, недостатъчната популярност на българския мед, са сред проблемите в сектор пчеларство, най-утежняващият обаче е катастрофално ниската изкупна цена през последните години, категоричен е Петър Младенов:

"Преди около няколко години се бяхме обединили и бяхме достигнали една относително устройваща ни цена около 5 лв /кг на едро, което даде светъл лъч надежда на бранша и доста хора можеха да си преструктурират бизнеса, да си планират нещата. За съжаление това продължи около година-две, след това цената се срина. Въпросът е, че потребителят иска и евтини хранителни продукти, за съжаление не много често се обръща внимание на качеството им. Известно е, че медът е един от най-фалшифицираните продукти, това като че ли е ефектът на бумеранга... Категоричен съм обаче, че вината не е в пчеларя, сигурен съм, че медът на всяка една баба, която е изнесла 5 буркана на кооперативния пазар, е хубав. Все пак медът и пчелните продукти са бутикови и там качеството трябва да е безусловно, отново обаче няма стройна система да се установява качеството, освен пчеларят сам и е хубавото, че много колеги го правят- плащат си пробите и на всеки клиент могат да покажат, че техният мед е качествен. Това е добра практика, която много колеги правят, за да изплуват от ситуацията, в която са попаднали... 

На колегите си Петър Младенов пожела: "Да си пожелаем щастлива, успешна година, в която здравето да е на първо място, отношенията между хората да са искрени и човечни, а пчеларството за такива като нас, които се имаме за динозаври, ще остане... Ръцете ни винаги ще лепкат от мед, восък и прополис... Дерзайте, ще преминем и през това!..." 

Има ли чуваемост на проблемите в сектора и прави ли държавата достатъчно за популяризиране на българския мед- чуйте в звуковия файл.