Катя Апостолова, учител от Монтанско - за образователната система преди и сега

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Разговор с Катя Апостолова, учител от Монтанско

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В "Думата имат старейшините" ви срещаме с Катя Апостолова, която е работила като учител в Монтанско. Тя е преподавала по български език и литература, музика и руски език, завършила е Великотърновския университет, впоследствие и Шуменския университет. Родена е в Провадия, но още през през 1979 година се мести в Монтана, откъдето е нейният съпруг. Това не е крайната дестинация за Катя, защото към момента се е установила в село Превала, община Чипровци, където живее от 5 години. Казва, че тук е раят на земята. Относно образованието коментира, че то винаги е дърпало народа напред:

"45 години бях учител из Монтанска област и сега - преди 5 години, си купих къщичка тук, в Превала, и съм много щастлива. Тук е раят на земята, иначе съм от Провадия, Варненско... 79 година се омъжих и дойдохме в Михайловград тогава... Била съм учител и през демокрация, и преди това, мисля да напиша книга. От 79-а година до ден днешен мога да направя един обзор за българското образование - откъде тръгна и накъде върви. Най-много съм била учител в село Студено буче. Съдбата е, че там, където работя, дойде новата система за добро, разбира се. Бях учител в училището в Благово 10 години, затвориха го, после бях в Студено буче, затвориха го, после се озовах по силата на съдбата в ТМТ-то в Монтана, затвориха го... Какво повече да се разказва за българското образование?! Последно се пенсионирах в село Мадан, слава Богу там още имаше училище... Знанието е сила, така е било и така ще бъде. Лошото е, че се злоупотребява с образованието в момента. Наблюдавам едни такива инсинуации, инвазии в това образование. Учат децата, сега е ново време, но мисля, че българското образование винаги е дърпало децата и народа напред и нагоре... Първото нещо, което е най-важно за един учител, е да обича децата, а сега не от всяко дърво свирка става. Ти му даваш море от любов - едни поемат чаша, други - капчица знание, зависи кой как си избере... Аз мисля, че коренът на едно дете е в семейството, там е първият въздух, първите 7 години. Там ставаш човек, а после кой колкото поеме..."

Катя Апостолова споделя, че е важно човек да обича професията си. Да образова младото поколение в България е бил смисълът на нейния живот.