Ваня и Ваньо Чолакови: Местните животновъди са на доизживяване

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю с Ваня и Ваньо Чолакови

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

33 са овцефермите в област Видин, овце и кози се отглеждат в 28 ферми. Около 8000 са овцете майки, но според данни на агенцията по храните, тенденцията е към свиване на производството и ликвидиране или намаляване на стадата. 

Около Великден гостуваме на Ваня и Ваньо Чолакови във видинското село Градец- те са собственици на една от трите по-големи овцеферми в община Видин. В сектор животновъдство влизат преди 20 години с крави, няколко години след това започват да отглеждат овце, но скоро разбират, че нито е по-леко, нито е по-доходно: 

"...Отначало сме били с крави, не потръгнаха нещата, не се издържаше финансово с цената на кравето мляко и разходите по отглеждането на животните... Решихме да приключим с кравите и да започнем с овце, надявахме се да е малко по-леко и съответно да имаме реализация на продукцията... На практика не се случва- мандрите не търсят овче мляко...  Нашето стадо е под селекция, в момента ни искат реализация на продукция. Да, регистрирани сме по Наредба 26 за сурово овче мляко и доказвахме с фактури, но сега дочуваме, че щяло да има обвързване на селекционните животни към мандрите- ако искаш да бъдеш подпомаган, трябва да имаш договор с мандра... Единствената мандра във Видин са заявили, че няма да изкупуват овче мляко... Хората си купуват за лична консумация, бозаят агънцата- нямаме друг избор... Отделно мандрите изкупуват от май до юли, а няма как да реализираме по 100 литра на овца... Местните животновъди са на доизживяване..."

160 овце майки от породите асаф и аваси отглеждат Ваня и Ваньо Чолакови, не ги плаши работата, но споделят, че имат трудности с работната ръка: 

"Имаше период от 5-6 години, в който бяха крави и овце, впоследствие продадохме кравите, останахме с овце, увеличихме ги, но ... липса на работна ръка... Въпроса не стои финансово- ако ще и 5000 лева да му даваш, просто не му се работи... Хората отвикнаха да работят, това е тежък труд, денонощен труд... Стоят на социални помощи и така е по-лесно... Овцете ни са много добре гледани, много качествени животни, но.. жалко за животните... Изкарваме ги на паша покрай фермата, всичко е изорано... Обработваме си собствена земя и си изхранваме животните. Търсене за празниците има- хората все повече се обръщат към фермерските продукти, но не останаха хора, които да произвеждат... Трудно е, животновъдството е по-трудно и от миньорската работа... Ние живеем тук, на фермата... "

За животните се грижат двамата и двете им дъщери. Работници се появяват епизодично, но работят докато получат някакви пари... 

Овцете са с висока продуктивност, отглеждат се под селекционен контрол, но това не се оценява от никого и не прави работата им по-лека... Липсата на работна ръка, липсата на пасища, ниската изкупна цена и изобщо нежеланието на местни мандри да изкупуват млякото на фермерите- все проблеми, които отказват много от животновъдите. Според Ваня и Ваньо държавата не мисли за тях:

 "...Не се усеща по никакъв начин... Първи, които трябва да имат приоритет в общинските пасища, би трябвало да са животновъдите... Малките умират, не издържат, при цените на торове, препарати... С една ръка дават, с две взимат- все намират за какво да ни глобят... Заради липсващи ушни марки ни лишиха от подпомагане... Не разбраха ли, че виртуалните животни не са при нас... Със сетни сили държим, не сме от хората, които се отказват лесно, успяваме да оцеляваме, но нищо не е безконечно. Идва момент, в който просто развяваш белия байрак и това е... Здрави да сме всички, но само с добри пожелания не се случват нещата... Всеки обещава, накрая нищо не излиза..." 

Дано най-после някой чуе гласа на фермера, за да не останем без българско производство- това е надеждата на Ваня и Ваньо Чолакови. Сами произвеждат фуража си без много торене, с идеята, че ще отглеждат животните с качествена храна. Борбени са, не се отказват лесно, и след 20 години в сектора са разбрали, че на вълка врата му е дебел, защото сам си върши работата- така е и при тях... Не ползват европейски средства, разчитат на собствен ресурс. Лошото е, че с всяка изминала година губят малко по малко от надеждата си за съживяване на животновъдния бранш. Дано пък искрата им не угасне съвсем...