Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Тома Ушев в ''Посоките на делника'', 30 май 2024 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно. 

Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат. 

Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни история.

Големият грешник или изкупителна жертва? 

Акт на самооценка и стъпка към познаване и уважаване на миналото или поредно разделение за обществото е завръщането на държавника, управлявал успешно, но и виновен за две национални катастрофи? 

С Тома Ушев от дясната платформа "Консерваторъ" дискутираме българския монарх и интерпретациите на ролята му в новата ни история. 

Радио ВИДИН: Тленните останки на Фердинанд най-сетне са в България. Поради много причини, за съжаление, това разделя някаква част от обществото. Как оценявате този акт, случващ се години по-късно? Нали, цар Фердинанд винаги е искал да бъде погребан в любимата му България.

"Едно разделение в обществото по тази тема в случая е малко или много излишно. Казвам това с ясното съзнание, че за което и да било събитие от човешката история винаги има поне две гледни точки. Тъй като Негово Величество Фердинанд е покойник от много години вече - той е една затворена страница в българската история. Връщането на тленните му останки на родна почва може да бъде само повод за гордост, да бъде съчетано с някакво усещане за затваряне на страницата, което би прекратило споровете в дълбочина".

Радио ВИДИН: Може би трябва да го приемем като акт на самооценка, като стъпка към познаване и уважаване на миналото, колкото да задълбаваме в исторически митове, откровени такива. Истината е, че цар Фердинанд, въпреки провалът във войните за обединението, той поставя основите на значима държава, която се превръща в европейски фактор.

"Фердинанд като владетел е изключително комплексна личност. Може да се нарече феномен в българската история. Под влиянието на комунистическия режим, който за да обоснове своето съществуване, винаги е прехвърлял всички негативи само върху предхождащата го царска власт, настроенията срещу Фердинанд и оценките за него са много по-често твърде едностранчиви. Както казахте и Вие, той превръща страната ни в европейски фактор несъмнено - нещо, което днес ми се струва фантастично дори да го коментираме. Настрани от политиката, има един друг Фердинанд, който смея да твърдя е дори по-значим от Фердинанд царя. Това е ученият Фердинанд, естествоизпитателя, човекът, който инициира първото залесяване на български гори, който прекратява епидемията от малария, която е бушувала в страната столетия. Това са едни негови постижения, които са изцяло забравени, но от чиито плодове се ползваме и до днес".

Радио ВИДИН: Аз виждам дискусия дали връщането на тленните останки трябва да го реабилитира пред обществото. Смятам обаче, че няма за какво да бъде реабилитиран. Факт е, че националните катастрофи са изключително тежки. Но преди тях имаме 20 години управление със златни букви.

"Несъмнено е така. А и тези две национални катастрофи не лежат само на плещите на Фердинанд. Да, той без никакво съмнение е имал мегаломански амбиции в един момент. Обаче, от друга страна, опиянението около него е било не по-малко. Точно това опиянение на цялата страна, не само на политиците, води до тези провали. Да не забравяме, че все пак за хората от онова поколение османската власт е била жив спомен. Мнозина от тях си спомнят ясно и Априлското въстание, и епопеята на Шипка, и виждат как тази страна, която буквално до онзи ден не е имала армия, се превръща във водещата балканска такава. Няма как да няма опиянение в такава ситуация. Съответно няма как да няма и приземяване в такава ситуация впоследствие, което нашата историческа наука нарича национални катастрофи".

Радио ВИДИН: Един бивш кмет на Пловдив определи връщането на тленните останки като "тежка политическа глупост, която е антибългарско деяние". Не съм съгласен с такива крайни определения. Да бъдем честни - макар и разочароващият завършек на войните, в дейността на Фердинанд няма антибългарски моменти.

"Това е странно изказване от страна на този кмет, което аз отдавам на това, че се намираме в ситуация, в която населението подивява и хора без всякаква култура могат да заемат всякакви постове само поради партийни или други обвързаности. В град Пловдив, да му припомним, градският парк в центъра носи името на внука на Фердинанд - Цар Симеонова градина, който пък е все още жив монарх, макар и не на власт. Аз не мога да видя някаква политическа провокация в случая, защото най-малкото династията на Фердинанд отдавна по никакъв начин не е на власт. Дори Симеон Сакскобурготски, който беше активен в българската политика, се оттегли и живее тихо и встрани от камерите. Не виждам абсолютно никакъв политически жест. Ако някой вижда такъв, ще бъда благодарен да го посочи ясно".

Радио ВИДИН: Аз също не виждам политически акт. Не искам да надценявам мненията в социалните мрежи, но изводът ми е, че трябва да се научим да се съжителстваме с нашата история и да я приемаме такава, каквато е. Не само да правим преоценки. Да, много войници си губят животите в каузата обединена България, но през 1908 година България става независима държава. А това нещо понякога противниците на цар Фердинанд го пропускат.

"Да, и не само че става независима държава, тя става независима държава с една приемственост. Фердинанд, който често е обвиняван за това, че е етнически германец или какъвто там го припознават и отхвърлят неговата принадлежност духовно към българския народ, той пък много добре познава българската история. Независимостта е обявена в град Търново в църквата "Свети Четиридесет мъченици". Малцина от днешните българи знаят, че точно в тази църква лежат тленните останки на царете от Втората българска държава. Всичко, което прави Фердинанд, във времето, когато действа като монарх, е обвързано с една невероятна приемственост със старата българска история. Да не забравяме и факта, че той бидейки римокатолик по изповедание, бива отлъчен от Римската църква от Папата, защото кръщава сина си в православната вяра точно за да бъде в унисон с българската история".

Радио ВИДИН: За тази част от обществото, която е с по-леви идеи, най-вероятно това е акт за реабилитация на монархическия институт. Струва ми се, пак казвам, че сме твърде дребнави, не разглеждаме в цялост нещата.

"Без съмнение е така. Ако тези хора имат някакъв проблем с монархическия институт, нека им припомним, че България като монархия е много по-демократична и свободна държава от България като социалистическа държава. Кой е по-абсолютен монарх, ако мога да използвам едно такова сравнение: Фердинанд, синът му Борис или Тодор Живков? Чия власт е била по-еднолична и авторитарна? Ако ще говорим по такива теми, нека да включим нюанси".

Радио ВИДИН: Често се среща един исторически цитат, думи на Стефан Стамболов, че народът няма да му прости, че е докарал Фердинанд. Той май никога не е изричан, не се намира в аналите.

"Честно казано и аз не се сещам да има автентичен извор на един такъв цитат. Сега без съмнение отношенията между Стамболов и Фердинанд са изключително обтегнати. Двамата не успяват да се сработят, което по някакъв начин коства и живота на Стамболов може би... но не мисля, че българският народ трябва да прощава на Стамболов. Не разбирам аз самият логиката зад цитата. Ако търсим някаква скандалност, то Стамболов преди да докара Фердинанд в България, обмисля сериозно идеята за дуалистична монархия по австро-унгарски образец между България и Турция, а това е много по-скандално от Фердинанд да бъде на власт".

Радио ВИДИН: Фердинанд трябва да бъде погребан с взети поуки от миналото, но в никакъв случай с емоции. Трябва да се научим да ги изкореняваме, особено когато са минали 110 години.

"Както сме говорили в предходен наш разговор, емоциите са един от основните пътища, по които работи пропагандата. Това, че и до днес много хора могат да общуват единствено през емоции и да възприемат историята единствено през емоции, показва че те са подвластни на пропагандни внушения и лозунги. Една оценка, за която и да било историческа личност, винаги е комплексна, винаги има и черно, и бяло. Белег за съзряване на обществото е да се опитаме да затворим страницата, да се опитаме да извлечем полезното и да продължим напред".

Радио ВИДИН: Цялата династия е доста комплексна, доста сложна. Една част от нея е доста обичана от народа, друга част - отричана. Комунистическата пропаганда доста е изкривила нещата през годините обаче.

"Най-малкото са бутнати под килима много постижения. Има опит за втъляване на някакви вини, които нямат отношение много често дори към историческите събития. В крайна сметка, нали, както споменах и по-рано, Фердинанд не е само монарх, той е естествоизпитател, той има над 120 ордена за храброст, член е на множество европейски Академии на науките, участвал е в научни експедиции. Той е първият монарх, който е летял на самолет. Той е първият монарх, който е притежавал личен автомобил - заменил е каляската на царя с личен автомобил. Това показва, че той е един човек с модерно мислене. Ако му се беше паднало да живее и управлява в мирното време след Втората световна война, а не в бурното време на социална и политическа трансформация, както и на научен напредък преди Втората и преди Първата световни войни, то той би бил запомнен като либерален човек, като модерен монарх. Паднало му се е да управлява в епоха на национализъм. Тогава няма как самият той да бъде лишен от чертите на тази епоха".

Радио ВИДИН: Да припомня, че по онова време Фердинанд е единственият балкански монарх с толкова аристократично потекло. Той е пряк наследник на френския крал Анри IV, на австрийската императрица Мария-Тереза. Действията му до един момент показват, че е бил изключително модерен, можещ, с много мащабно мислене.

"Да, това е вярно. Несъмнено точно това му потекло пък го прави изключително подходящ да бъде български монарх, защото той със своя произход свързва България с цялата европейска цивилизация и става един чудесен дипломат. Повечето управляващи по онова време са му по някакъв начин роднини или са свързани със семейството. А именно и това, че е свързан с Бурбонската династия и с френския престол, е нещо, което често се забравя, убягва от погледа на мнозина. Макар и носейки немска фамилия, той се чувства изключително свързан с майчината част от семейството си и френския трон. Той вижда с това, че става български монарх, някакъв начин и реабилитация на Бурбоните, които по онова време са преживели вече няколко републиканси революции и са в не особено добро положение в Европа".

Радио ВИДИН: Това не е дело само на един човек, но смятам, че цар Фердинанд, малко или много, е създател на европейска България. В началото, а и до началото на ХХ век, страната ни остава подобие на азиатска провинция. Оценявам този акт с връщането като нещо доста мащабно, което може би все още, поради различни причини, не можем да оценим.

"По-скоро това ще бъде едно от онези събития, в които някакви хора са говорили някакви неща, докато се случват, но във времето няма да остане нищо от казаното. Бъдещите поколения просто ще знаят, че Фердинанд просто се е върнал в България, макар и вече да говорим за тленните му останки. Тази тема за трансформацията, която се случва в България от все пак азиатска провинция, макар и бидейки географски в Европа, на Османската империя, в европейска държава - това е нещо, което е забравено в нашата история, защото ако тръгнем да четем стари пътеписи... ситуацията тук не е била толкова цветуща в нито едно отношение. Именно човек като Фердинанд е донесъл много в България. Той е донесъл най-вече ноу-хау - едно познание как да бъде подредена държавата, от какви институции има нужда тази държава. Донесъл е и мислене за държавотворчество - нещо, което и до днес ни липсва".

Радио ВИДИН: Смятам, че се възстановява историческа закономерност. Спорове кой къде ще бъде погребан или препогребан са неуместни. Трябва да узреем и да спрем да гледаме с такава озверялост в детайлите. Ние имаме много малко владетели. От дискусии има нужда, разбира се, но такива спорове не ги разбирам.

"Споровете, които се случват, са най-вероятно просто проява на обществения дух, който цари в момента, на Zeitgeist. В днешно време социалните мрежи го стимулират това, много е модерно да се спори, всеки да има мнение. Това има своята ценност, защото ни се предлагат много различни гледни точки, но не винаги тези гледни точки имат някаква ценност сами по себе си, отвъд това че са просто още едно мнение. Понякога човек просто трябва да приеме случващото се и да размисли за себе си, а не толкова да се опитва да поучава другите или да дава оценки. Една интересна закономерност ми хрумва. Мнозина от тези, които са може би против връщането на останките на Фердинанд, пък пазят купчини цимент и ламарина, които са паметници на тоталитаризма и много държат да съхраняват историята. Що се отнася до нещо, което е неимоверно по-ценно за нас - те стават противници. Това е противоречие в тяхната позиция".

Радио ВИДИН: Не трябва да залитаме нито към единия, нито към другия край. Такива нещо като най-лошата фигура, като най-грандиозния предводител и управник... просто трябва да приемем нещо много важно, което не всеки асимилира. Фердинанд не е лице от политиката, той е лице от историята. Фердинанд не е бил политик.

"Така е, да, със сигурност. Каквото и да е вършил Фердинанд в политическо отношение, то не е актуално от поне 100 години. В днешно време той е просто фигура от историята, с която трябва да се помирим и да приемем факта, че няма как да бъде заличен от нашето минало. Когато говорим за неуспехите му, нека си спомним, че това е времето, когато най-българският град се е считал, че е Цариград. Младата българска държава е мечтаела Цариград да бъде присъединен към нея. Днес това ми звучи фантастично. Тогава малко или много се е виждало поне мислимо".

Радио ВИДИН: В учебниците Фердинанд се изучава доста повърхностно. Мисля, че няма един негов барелеф в страната. В същото време в нея е пълно с тоталитарни паметници. Още една камара улици и булеварди носят имената на комунистически дейци, които е доста съмнително дали са обслужвали българския интерес. Това е голям парадокс.

"Дори сега ми хрумва името на улица, носеща името на партизанката Виолета Якова, която е била лоялна на Съветския съюз. От гледна точка на съвременните дефиниции бихме я приели за терорист. Но тя е удостоена с улица на нейно име и никой не спори за това. За Фердинанд, който несъмнено е допринесъл много повече за България, макар и бидейки с минуси неговото управление, като всяко едно управление, се разгорещяват едни излишни припирни".

Радио ВИДИН: Споделете някой момент от делото и личността на Фердинанд, който ви харесва, но не е толкова популярен?

"Без съмнение това, което споменах като любим момент от неговия характер и управление, и по-рано в нашия разговор: че той кръщава сина си в православна вяра, с което уважава българската традиция. Същевременно от политическа гледна точка този ход е гениален, защото поставя Великите сили в положение, в което те трябва да признаят и неговата царска корона. Което пък е добре за българската държава. Това е много хитър ход. Друго, което да ми хрумва в момента, е фактът, че той е участвал в естествоизпитателски експедиции в Южна Америка, което е много нестандартно за монарх и за човек от такова потекло. В двореца "Врана" в момента дори продължава да съществува ботаническа градина, която е засадена от него, тя съдържа всякакви екзотични растения, които е донесъл от всякакви места. Дори когато е бил абдикирал монарх и се е занимавал с граждански дела от научно естество, винаги е бил посрещан с почести в държавите, в които е отивал. Това е показателно, че неговата личност е била достатъчно авторитетна дори без формалната власт на царската корона".

Радио ВИДИН: Големият извод е, че Княжество България се прегръща с Република България.

"Между Княжеството и Републиката има не само Царство България и НРБ, но много повече липсващи звена. Така че да, това е път към приемане на миналото, към неговото осмисляне, което, дай Боже, да доведе до едно добро бъдеще".