Румен Гълъбинов: Политическата нестабилност усложнява постигането на стратегическите ни цели- Еврозоната и Шенген

публикувано на 09.07.24 в 13:31

Румен Гълъбинов

Снимка: Ани Петрова

Фрагмент от ''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'' на 9 юли 2024 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ако политиците в България не успеят да се разберат и се стигне до нови избори, се усложняват задачите, свързани със стратегическите цели на страната ни- Еврозоната и Шенген, коментира икономистът и финансист Румен Гълъбинов. По думите му, има риск и да не получим в пълен размер средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.

"Планът за възстановяване и устойчивост очевидно е нещото, което за момента не ни се отдава да се справим с него. Миналата година ние имахме нулева година. Нищо не получихме по този План. През 2022 година, декември получихме 1,369 млрд. евро и сега, тази година- 2024 година, във втората половина ние очакваме да получим поне още толкова като втори транш. Ако не успеем, това няма да е добре, защото тези пари, свежи пари от Брюксел биха ни помогнали много за икономиката, за стартиране на проекти на стратегически инфраструктурни обекти, на бизнеси, които реално ще донесат ръст на брутния вътрешен продукт, нови работни места, заплати, осигуровки, данъци, всичко това, от което има нужда бюджетът, а и като цяло икономиката на България."

Според Румен Гълъбинов, трябва да се готвим за членство в Еврозоната от следващата година, за да можем най-късно през 2026-а да го финализираме.

"От петте макроикономически критерия, ние изпълняваме четири. Единствено инфлацията все още не влиза в границите на Маастрихтския критерий за инфлация, но твърде вероятно е до края на лятото или до края тази година България да съумее да отговори и на този критерий за членство в Еврозоната, така че да спазим 2025 година, от първи юли например, или най-късно от първи януари 2026 година. Макроикономическите показатели на България има всички шансове ние да ги запазим такива и в следващите от три до пет години, но големият риск тук е политическият и това дали ние ще съумеем да имаме стабилно управление."

Пред България има постижими, стратегически цели, които ще потвърдят евроатлантическия път на развитие на страната, посочи икономистът.

"Ние имаме да усвояваме не малко пари от евросредствата, и като План за възстановяване и устойчивост, и като оперативни програми. Освен това, ние бихме могли още да привлечем инвестиции, инвеститори в следващите години. Бихме могли също да положим повече усилия за влизане в Шенген по сухопътни граници, което много ще улесни бизнеса, пътуванията, транспорта, туризма, търговията и също така да влезем като членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие."

Според Румен Гълъбинов, 50-ият парламент трябва да приеме приоритетно Закон за еврото и съпътстващите го документи, което да е финалното усилие на страната ни, за да отговорим изцяло на нормативната и правна регулация, свързана с членството ни в Еврозоната. По думите му Българката народна банка продължава да работи по плана за присъединяване към Еврозоната с всички административни и технически мероприятия.