Алберто Бруно: Мечтата ми е да живея завинаги в Стакевци

Днес ви разказваме историята на италианеца Алберто Бруно, който срещнахме още преди време в белоградчишкото село Стакевци. Алберто е родом от Рим и е на 54 години. През живота си е правил най-различни неща. От малък започва да работи и до днес не се е спирал. Първата му работа е когато е бил на 11 години - отива на село да бере домати. Дори е печелил доста добре. След това започва да работи с неговата леля, която навремето организира големи събития за медици в цяла Италия и Европа. Но понеже Алберто тогава е бил на 14 години, е нямало как да пътува с нея, затова работел само в Рим. След това се дипломира в езиковата гимназия с английски, френски и испански езици. После учи малко и иврит, когото намира за много интересен и античен - най-вече му харесва да го пише, както и българския. Като цяло обожава калиграфията. 

Преди 16 години идва в България, през 2008-а. Първо учи българската азбука. Започва да учи езика ни, четейки пътните табели по магистралите. След това надписите и на магазините. Когато го попитах коя е първата дума, която е научил, каза, че не може да каже, не било за ефир. А онази, която може да се каже е „наздраве“. След това научил „добър ден“, „добър вечер“, „довиждане“ - все думи, които се използват във взаимоотношенията между хората, за да бъдеш възпитан и да респектираш другите, казва той. За него е много важно да уважаваш мястото, в което отиваш да живееш. Намира българския език за сложен, но лека полека се учи и сега говори доста добре езика ни. 

Но да се върнем отново на професиите, които Алберто е имал. След като се е дипломира, отива в армията и става полицай, но бързо разбира, че тази професия не е подходяща за него. Може би, защото мястото, на което е бил, не го е накрало да се чувства добре, така че да иска да продължи да се занимава с това. Но въпреки това остава известно време на тази позиция, заради доброто възнаграждение, което получава. Да получаваш над 1 милион лири навремето, когато парите са имали още по-голяма стойност от сега, са били наистина много много пари за един младеж. След като е бил полицай, започва веднага да работи с приятели, правейки акустично озвучаване. Изграждали филмови звукозаписни студия за най-големите компании като "Disney", "20th Century Fox". Алберто и неговите приятели са били единствените хора в цяла Италия, способни да изградят известната система за аудио възпроизвеждане THX, която може да се разглежда като система за сертифициране на качеството на звука на филми, телевизионни сериали или видео игри. 

"След това бях дърводелец. Или по-скоро реставрирах антични мебели – тази работа ми харесваше много, но фактът, че там се използваха много химични продукти като бои, ацетон, доста тежки, ми донесе малко проблеми с дишането, развих алергии, заради праха в тези работни среди, затова се отдалечих и зарязах тази професия... След това, да кажем 95-а, 96-а, 97-а никога не оставах без работа, винаги си търсих друга работа, преди да оставя предната. Гледах винаги да имам, както се казва „защитен гръб“. След това започнах да се занимавам с кучета. С един приятел отворих салон за груминг, където се грижехме за външния вид на домашни любимци, на кучета. Тогава дори учих за грижата за кожата и козината на кучетата, така станах професионален фризьор – правех прически, дори сега, ако се наложи, си го спомням още, но не искам вече. Сега имам друга цел в ума си и тя е тук, в България, в Стакевци. Между другото, после около 10 години бях треньор на кучета. Преди това затворих салона, поради различни причини, когато влезе официално еврото в Италия, 2002 година, след като затворих салона, започнах да работя,  обикаляйки къщи и грижейки се за външния вид на домашните любимци, тогава печелех наистина много пари. И след това всичко приключи. Заради смяната на валутата, заради загубата на стойността им, тогава се увеличиха повече от два пъти и данъците станаха космически... По това време хората не можеха да се справят", разказва Алберто. 

В този период е настъпват трудни времена за италианците.

"Истинската криза настъпи, когато започнаха банковите заеми. Оттам се раждат банковите услуги, следователно възможността за отпускане на малки заеми, тоест хората задлъжняват, за да отидат на почивка или да си купят кола, докато в един момент фантастичната Европейска банка, си поиска от тях парите обратно. Лошото е, че не даде шанс – беше така: „Имаш парите?", „Да“ , „Даваш ни ги“. „Имаш парите?“,  "Не", „Ще ти вземем каквото имаш“. Хората се самоубиваха и това беше най-високият процент на самоубийства в историята на Италия... И се страхувам, че ако не обърнете внимание на това тук, рано или късно ще дойде бедата. Но да поговорим за причината, поради която сме тук сега, с теб. 2008-а дойдох за пръв път в България. Ако си спомням добре, беше 13 август. Дойдох тук, защото на работа, имах един колега българин, бяхме големи приятели навремето. Той трябваше да се ожени и ме беше поканил на сватбата си. И ако трябва да бъда честен, България винаги е била в ума ми, основно тази зона тук, която аз дефинирам „балканска страна“, защото има всичко тук и най-вече защото тази област е много свързана с нас, римляните, с нас, италианците, като цяло, с нашата история. От тази гледна точка сме много свързани. Винаги ме е очаровала. И така, в крайна сметка дойдох тук, до днес нещата се развиват бавно, но се развиват. Живях шест години в Пазарджик, оттам обикалях малко, стигнах до Славовица, зная, че за вас това село е много важно, заради Стамболийски. Ходех да ловя риба във великолепното езеро, пред неговата къща и това място ме омагьосваше. Много красиво място. Хубави спомени. След това оттам отидох във Вършец, който е в моето сърце, вярвам, че там е моето истинско българско семейство - те живеят в квартала „Заножене“, където е наистина великолепно. Няма такова друго място - въздухът, който има там... Като разположение, като място – поддържано, чисто, хладно. Много съжалявам, че тия дни не успях да отида да посетя моите приятели. Ще отида друг път, когато приключа с моите неща в Италия, надявам се да е скоро, защото вече съм доста уморен, а тук имам още доста неща да правя. Във Вършец посещавах стрелбището, където имах един много голям приятел, който е ловец, може би най-големият ловец, който познавам в цяла Италия. След това той ни доведе тук, в Стакевци."

След това Алберто купува къща в белоградчишкото село. 

"Единственото, което не мога засега, е да оставя завинаги Италия и да дойда да живея тук завинаги, защото това е в основата на моя проект. Много се забавлявам, че българите ми казват, че съм луд, защото ми се чудят, питат ме „Но защо? Ти живееш в Италия, живееш в Рим, там е толкова красиво!“. Но те не знаят, че аз в Рим живея на едно място, още по-диво от тук. Там има парк, огромно място е, има река, има много диви животни – диви прасета, елени, зайци, фазани, накратко, мястото е много красиво, но и много голямо, а аз съм сам и не мога да се справя... Затова искам да приключа за постоянно и ако мога, бих се хвърлил директно от самолета с парашут, точно тук, върху покрива на моята къща, защото в градината има къпини и малини и може да ме набодат (смее се)."

За Алберто бъдещето в България съществува. 

"Надявам се да е било полезно да разберете, че животът се променя и вие трябва да го искате. Както се казва - мечтите са желания, така че, ако искаш нещо и вложиш воля в него, накрая ще успееш. Сигурен съм, че ще успея, както и всички вие. Моментът е добър и е подходящ. Трябва да правите стъпките с голяма мярка и много спокойно, никога не трябва да бързате, защото лесно се пада."

Чуйте повече в прикачения файл