Има ли прогрес в българския спорт?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Общество'' в ''Посоките на делника'', 15 август 2024 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Отразявал съм няколко Олимпийски игри - и зимни, и летни. Олимпиадата в Париж ще остане в съзнанието ми, първо, със спечелените медали от нашите спортисти, след това с впечатляващата организация от французите", това каза в "Посоките на делника" спортният журналист от програма "Хоризонт" Антони Йорданов, специален пратеник на БНР във френската столица, в коментар за най-големия спортен форум и българското участие в него:

"Това е едно изключително мащабно събитие. Който не го е видял, само той не може да си представи с какъв размах трябва да се работи, за да се направи, и те го организираха много добре. Другото, което ме впечатли, е, че в този несигурен свят, в който живеем, и непрекъснатите писания преди това, че трябва да се осигури сигурността на Игрите, че трябва участниците и гостите да се чувстват сигурни... ами направиха го. Французите в това отношение се постараха. Да, вярно е, че навсякъде имаше много военни и полиция, въоръжени с пистолети, с автомати, но в крайна сметка направиха това, което трябваше да направят и е много важно това, че Игрите завършиха без никакъв голям инцидент. Много ме впечатли и че всички зали, където и да отиде човек, дали сутрин или вечер, всичко беше пълно. Това са нещата, които най-много ме впечатлиха - добрата организация и това, че навсякъде залите бяха пълни."

Олимпийските игри са уникално събитие, категоричен е журналистът.

"Бил съм на световни, бил съм на европейски първенства, но самата нагласа на спортистите е друга. Когато се целиш в най-високото в спорта - това са Олимпийските игри, самите спортисти го усещат по различен начин. Иначе състезанията са си състезания, даже има спортове, в които на Олимпиада е по-лесно, отколкото на европейско или световно първенство. Духът на Олимпийските игри е нещо различно, което ние няма как да го усетим, трябва да се участва там вътре. Другото, което е много различно, е мащабът - наистина огромно събитие."

Антони Йорданов коментира и събитията, предизвикали обществена реакция у нас - церемонията по откриването на Игрите и участието на състезателките от Алжир и Китайско Тайпе в боксовия турнир.

"И там имаше коментари, но не чак толкова, колкото в България. Французите са си французи. Каквото и да си говорим, тази държава е по-различна от другите - много е цветна, много е интересна. Естествено, че има неща, които и аз не харесвам в откриването, но в крайна сметка се намираме във Франция. Ако се намирахме в Индонезия, например, нямаше да бъде същото, така че трябва да приемем, че има хора, които мислят по различен начин от нас. За мен по-скандалното е участието на двете боксьорки, защото аз ги видях отблизо. Ако се рови по този случай, може би ще се изкара медицински, че при тях всичко е наред, макар че Международната аматьорска боксова федерация твърди, че в тестовете им за пол има мъжки хромозоми. Но аз мога да кажа това, което видях с очите си, защото бях на боксовите им мачове, включително с нашето момиче Светлана Каменова, която загуби от тайванката. Трябва да си призная, че визуално те изглеждат много "мъжкарани", образно казано. Дори състезателката от Алжир е буквално с мъжка походка, мъжки маниери и наистина удря много силно, както казаха съперничките. Този скандал има генезис много отдавна, защото още от 1999 година МОК не прави тестове за пол. Международната федерация за аматьори миналата година е направила, но и там има мистерия. Те не показват документите какво са показали тези тестове. Самите състезателки казват, че това не е вярно. Завърта се порочен кръг, в който всеки твърди нещо обаче нищо не доказва. В крайна сметка те спечелиха олимпийските титли. За съжаление пострада и нашето момиче. Но този случай тепърва ще набира сили, защо предполагам, че и други федерации ще "скочат" срещу това."

В Париж българските спортисти спечелиха 7 медала.

"Най-доброто ни представяне от 20 години насам. На предишната Олимпиада в Токио се радвахме страшно много на трите златни медала, отдавна нямахме титли, сега се радваме още повече. Приемам това представяне като напълно нормално и реално с оглед на това в какво положение е българският спорт. Знаем, че нямаме кой знае какъв избор на спортисти. Дори мнозина казват сега, че тези са натурализирани. Да, така е, но това е вече нормална практика в целия свят, така че не бива да го приемаме като някаква екзотика. Всички го правят, защо не и ние, още повече че тези хора спечелиха медали за България. По-важното е нашият спорт да произведе такива спортисти, защото от тези, които спечелиха медали, продукт на българската школа са Боряна Калейн в художествената гимнастика, Божидар Андреев във вдигането на тежести, както и Карлос Насар. Другото, което ще отбележа, е, че имаше млади момчета и момичета там, които не успяха сега, но имат бъдеще пред тях, просто трябва да се развиват. Това също е някакъв лъч надежда, защото съм сигурен, че бъдещето е пред тях."

И тази Олимпиада създаде своите спортни герои, обясни Антони Йорданов.

"Аз много харесвам тениса и имах възможността да се докосна до Новак Джокович. Той е герой много отдавна, но бих отбелязал неговото постижение, че спечели олимпийския златен медал на 37 години. Това е достоен завършек на една изключителна кариера. Бих го сложил при героите. Иначе има и други - Симон Байлс в спортната гимнастика, Дуплантис в овчарския скок, който постави уникален световен рекорд с 6,25 метра, изгря и един голям герой в плуването - французинът Леон Маршан, той взриви местната публика, спечели 4 златни и един бронзов медал. Също бих споменал Михайн Лопес. Той спечели пета олимпийска титла в борбата. А сега навършва 42 години!"

Във Франция репортерът от БНР се е запознал и с видинските представители - каякарката Йоана Георгиева и треньорът ѝ Цветан Иванов.

"Пътувахме заедно и на връщане. Йоана е едно изключително приятно момиче. Ако не знам, че тя е спортист, може да мине за манекенка. Тя наистина е много стройно и много хубаво момиче, което в никакъв случай не прилича на типичните гребкини - те са едни много здрави момичета, много високи, с много мъжка физика. На гребния канал ходих и аз да гледам, виждах чужденки, които дори изглеждат малко плашещо - с много мускули, с развити гърбове. Нашето момиче изглеждаше като едно девойче покрай тях - красиво, хубаво, слабичко... Вероятно трудно ще се бори с тях. Те имат огромни щабове, имат наистина техника, нови методи за възстановяване, специалисти в различни сфери..."

Каква е прогнозата Ви за бъдещето на българския спорт, какво трябва да променим?

"Това е толкова дълга тема и толкова истини има... Знаем, че в България всеки разбира от политика и от спорт. Мнозина казват, че има достатъчно пари за спорт, други казват, че не им стигат парите. Например в щангите често имат проблеми най-различни, не се финансират както трябва. Други казват, че са доволни. Например художествената гимнастика са доволни, че се финансира техният спорт от дълги години. Въпреки че понякога има спадове, като цяло през годините художествената гимнастика оцеля и то наистина на много високо ниво. Големият проблем според мен е създаването на треньори. Там разговарях и със Светла Оцетова - доказан специалист в гребните спортове, олимпийска и световна шампионка. Тя казва, че спортистите идват и си отиват, когато обаче няма треньори и няма кой да ги готви, това е огромният проблем. Един треньор работи 10, 20, 30 години, през това време ще създаде примерно 30 спортисти. Но ако той не работи както трябва и не може да ги подготви правилно, няма да се произведат спортисти. Две са най-важните неща - да има материална база, финансиране, и следващото нещо е да се търсят деца и да се привличат към спорта. Колкото повече деца се привлекат в спорта, толкова по-голям избор ще има, конкуренция. Най-важното е да има треньори, да има деца. Пари ще се намерят, ако има качествен материал."

Повече - в прикачения звуков файл.