Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Възможно е рентите да бъдат намалени

Десислава Петрова: Добивите от жито не компенсират ниските изкупни цени

Снимка: Радио Видин


В края на старата стопанска година и началото на новата, в "Земята, която ни храни" се срещаме с Десислава Петрова. Тя е от Видин, ври и кипи в зърнопроизводството повече от 15 години, но с подобна суша се сблъсква за първи път: 

"Не може да се каже, че отиващата си стопанска година е благоприятна за нас. Добивите са изключително ниски... Годината е сушава, количествата дъжд, които паднаха последните дни, не са достатъчни за следващата сеитба... Като цяло природата ни наказва... 

...За безснежни зими има решения, химията работи- измислят нови торове, но всички желаем сняг- това е влага за растенията... 

...Житото донякъде ни спасява, но ниските добиви на пролетниците- тук търпим огромни загуби, които житото не може да компенсира...  Много хора залагат на 4-5 култури, за да компенсират. Рапицата спасява много колеги, но нашето стопанство не разполага с нужната техника... Прогнозите са, че цялата есен ще е сушава, затова е рисковано да се сее рапица...

...Жънем 300-350 кг. от декар слънчоглед, но това покрива само и единствено семената, препаратите и торовете. Как ще оправим рентите, не знаем, а предстои следващата стопанска година... Кредитите не са решение, но към момента няма как- прибягваме и до тях...

...Ниските изкупни цени на продукцията са в основата на нашите загуби, а докато земеделската продукция е борсова стока, никой няма да отчете нашите загуби. Има държави със свои политики- държавни борси, които определят цени на продукцията още в началото на годината, земеделците могат да разполагат с някакви средства, които да ползват предварително за торове, препарати.  При нас няма такава политика, дори да има идеи- правителство няма..."

Средно по 300 кг. от декар пролетници са ожънали тази година, но по думите на Десислава продукцията се търси на цени, които не могат да покрият разходите. 

"Всеки се спасява индивидуално. Има търсене, но цените не са задоволителни. Не може при добив 350 кг царевица и цена от 34 стотинки да очакваме да покрием разходите... Семенарските компании предлагат устойчиви сортове, но от горещините царевицата изгоря преди да узрее... Напояването е особено важно, но това не е инвестиция, която не може да си позволи всеки... Отвориха проекти, които дават възможност за напоителни съоръжения, но всеки земеделец сам не може да се справи. Трябва да е общо, за всички- дори после да ползваме наем за амортизация на съоръжението... Самите имоти не са наши, това, което ползваме, е под наем или аренда - има много проблеми, които стоят пред нас, за да изградим такава система... В нашите земи е имало напоителни системи, но не са се съхранили..."

Проблем тази година са и рентите, затова вероятно те ще бъдат намалени:

"Готови сме да се лишим от имоти на някои собственици, ако не са съгласни. Чух колеги, че са взели общо решение да се намалят рентите, и то драстично. Новите договори са на база процент от добива и цена на продукцията, мисля, че е посочено 30 % - ако са добили 300 кг, 100 кг. е рентата. Няма откъде да дадем по-големи ренти. Миналата година почти всички прибегнахме до кредити, за да изплатим рентите... Предложихме да има таван на рентите, защото много са факторите, които влияят върху рентите.  Никой не отчита фактора отдалеченост- продукцията ни се изкупува с 20 лева по-ниско от тази  във Враца, с 50 лева от тази в Бургас. . Торовете ни са с 50 до 70  лева повече на тон, отколкото в Бургас, Русе..."

Среден земеделски производител е Десислава Петрова. Работи със семейството си, дават хляб и на няколко души- основно механизатори. Обработват малко под 5000 декара земя в землищата на общините Брегово и Видин. Отглеждат пшеница, слънчоглед и царевица. Притеснението й тази година е, че заради ниските добиви и ниските изкупни цени, ще се наложи да намалят рентите. Според нея, при изпълнение на изискванията по различните мерки от Стратегическия план, административната тежест върху земеделците се увеличава, а често поставените условия са трудно изпълними:

"Въведе се много писане, много смятане... Всички документи се входират онлайн, понякога системата не работи... Много колеги се отказват да кандидатстват по тези схеми, само за да не им се намалят субсидиите- така или иначе не са изравнени с европейските..."

За десетките години, в които се занимава със земеделие, Десислава е разбрала, че за да има успех човек, трябва да влага душата си във всяко нещо, с което се захване. И да продължава напред, независимо от сушата, ниските добиви и ниските цени, независимо и от административните спънки в сектора. Да продължава с надеждата, че следващата година ще е по-добра.   



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Стефани от Монтана подарява мечтания бал на момиче в нужда

Днес ще разкажем поредната вдъхновяваща история. Главен герой в нея е Стефани Борисова от Монтана, която реши да осигури средства за абитуриентски бал на момиче в неравностойно положение.   Стефани е на 22 години и в момента е студентка в четвърти курс, като паралелно с това работи в софтуерна компания. Младата жена учи "Регионално развитие",..

публикувано на 10.01.25 в 17:15

Романът "Смок" на Ели Лозанова - пътеводител из нравите и порядките на Северозапада

Да избягаш от града, за да живееш на село си е сериозно предизвикателство и не е за всеки. Да избягаш от София, за да заживееш в Българския Северозапад, вече е само за избрани. Имам предвид без да хукнеш обратно още в рамките на първия месец. Това не всеки го може. Могат го такива, като фотографката Изабел Арнаудова. Израснала на жълтите..

публикувано на 10.01.25 в 16:45

За животните с любов от Монтана: Историята на един спасен ястреб

Днес в рубриката "97 лапи 1 една опашка" ще се пренесем в Монтана, където ще ви срещнем с добрия пример и любовта към животните. Поводът е публикация в социалните мрежи на 33-годишния Дончо Илчев , в която той е написал:  "Извинете, че спрях движението на колите по улицата днес, но този ястреб е от защитен вид и трябваше да бъде спасен..

публикувано на 10.01.25 в 16:00

Вино, четка и музика: Тайната формула за една незабравима вечер в Белоградчик

В Северозапада, където възможностите за развлечения често са ограничени, Румяна Георгиева от Белоградчик решава да промени тази тенденция и да предложи на местните хора едно уникално и вдъхновяващо преживяване – рисуване с вино, кръщава го   Art & Wine - Belogradchik .  Това занимание, станало истински хит през последните години, съчетава..

публикувано на 10.01.25 в 15:45

Пазим ли живите човешки съкровища

Рекорден брой "Живи човешки съкровища" са вписани в националния регистър за миналата година. България е част от програмата на ЮНЕСКО "Живи човешки съкровища" от 2008-а година и до сега в националната система са вписани 44 елемента. Номинации се правят на всеки две години  и се вписват до пет носителя на нематериалното културно наследство, но..

публикувано на 10.01.25 в 14:25

Общественото обсъждане на Общинския план за младежта предизвика дискусии във Видин

Във Видин се проведе обществено обсъждане на проект на Общински план за младежта за 2025 година. Документът определя целите и приоритетите на общинската политика за младежта, както и финансовите ресурси за неговата реализация, в съответствие с Националната стратегия за младежта (2021-2030 г.) и Националната програма за младежта (2021-2025)...

публикувано на 10.01.25 в 14:22

Динково, Тополовец и Дреновец против соларен парк в землищата си

Негодувание назрява сред жители на три села - Динково, Тополовец и Дреновец, в община Ружинци , заради проект на Общината за изграждане на фотоволтаични системи върху общински земи около тези населени места. Хората твърдят, че никой не ги е предупредил предварително какво се предвижда за изграждане в землищата им. Категорични са, че за такива..

публикувано на 10.01.25 в 10:10