Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сборникът с разкази „Гризачи“ - дебютната книга на актьора Валери Йорданов

| Анализ
Снимка: Радио ВИДИН

Има книги от хиляда страници, които прочиташ на един дъх без особени поражения. Има и книги от стотина страници, които трябва да четеш дни наред, на малки дози, както се пие люта ракия, особено ако не си ѝ свикнал, за да не те тръшне на земята в безсъзнание, с трайно разбъркани представи за света. Както се диша в планината, когато въздухът е толкова чист, че дробовете ти отказват да го поемат неподправен с обичайния коктейл градски отрови и миризми.

Сборникът с разкази „Гризачи“ е от вторите.

Дебютната книга на актьора Валери Йорданов е измамно малка на обем – само 115 страници, 19 разказа и няколко снимки! Обаче тежи ли!…  Тежи като спомен от ония – родовите, които променят структурата на ДНК-то ти, за да ти дадат принадлежност. Ухае на тютюнев дим, треви и планина, на стара къща и още топла слама, от която преди малко е станало кучето или новородено козленце. На хляб, домашно сирене и барут. Това е книга, която ни напомня, че колкото и да се опитваме да се откъснем от корените си, да бъдем съвременни и модерни, да отричаме старото, кръвта задължава.

Макар и разкази „от дядовци и внучета“, това всъщност са разкази за старите българи, които все по-трудно намират мястото си в модерното време. Все по-сами остават, отдръпвайки се назад, в познатото, уютното, немодерното. А сякаш са единствените, които все още помнят и носят у себе си онова липсващо звено, което крепи връзката на всяко следващо поколение с онези преди него. Те са паметта за пътя, който сме минали, за уроците, които не бива да забравяме, за гробовете на предците, в които са заровени много повече от кости. А ние, днешните модерни, спестявайки на наследниците си гледката на гробовете, режем корените им. Режем собствените си връзки с децата си.

В книгата на Валери Йорданов си дават среща дядовците и внуците, колкото да се посмеят или да поплачат заедно, да се разочароват и очароват, да се научат взаимно. И да позатегнат още веднъж, още малко връзките помежду си или да завържат нови, за да не се изгубят през времето. Да не скъсат веригата на единствената котва, която те държи там, където има причина да съществуваш. Защото е много лесно човек да изгуби предците си в днешно време, докато гони своите си амбиции. Но изгубиш ли предците си, изгубеният всъщност си ти, и понякога е завинаги, ако не погледнеш назад навреме, колкото да забавиш крачка и да изчакаш сенките да те настигнат достатъчно, че да чуеш шепота им. Изгубиш ли предците си, допуснеш ли суетата да вземе връх, забравиш ли, че даже животът на свраките е ценен, падението ти е гарантирано.

„Гризачи“ сякаш е тук, за да ни напомни, че не винаги ние трябва да сме най-отпред в мислите си. Че понякога трябва да обърнем поглед настрани или назад към другите. Към Другия. И да приемем неговата мъдрост, да погледнем в неговите очи, да потърсим неговите истини. Че полетът ни не винаги трябва да е напред и нагоре, защото понякога просто е задължително да спреш поне за малко, да си поемеш дъх и да си спомниш защо всъщност си тук. Кое е най-важно да бъде пренесено напред и кое можеш и трябва да оставиш зад гърба си.

Още по-силни стават посланията на героите, когато човек разбере, че всички те си имат своите прототипи в живота. Когато застанем лице в лице с тях, гледайки снимките им в края на книгата. И вглеждайки се в тези непознати лица, няма как всеки от нас да не потърси в тях чертите на онези, които помни от собственото си детство, виждал е в старите семейни албуми може би или боднати в ъгъла рамката на старо очукано огледало някъде на село. Няма как човек да не усети задълженията си към онези, които са били тук преди теб и май още не са си отишли съвсем. Нищо, че са мъртви и погребани от десетилетия. Нещо е останало да живее, стига да му дадем възможност! Наричат го достойнство, гордост, традиция, спомен…

Валери Йорданов е режисьор, актьор, сценарист и съвременен хъш, един от учениците на големия Стефан Данаилов. Едно най-разпознаваемите лица на българската театрална и филмова сцена, човек с чудовищен талант, напълно лишен от суета, която иначе всички биха му простили. Името му стои зад филмите „Кецове“ и „Шекспир като улично куче“, а също и в актьорския състав на множество сериали, филми и театрални постановки като „Изкуството да падаш“, „Омбре“, „Хъшове“, „Откраднати очи“, „Хайка за вълци“, „Едно пътуване до хоризонта“, „Емигранти“, „Дяволското гърло“ и множество други.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Три семейства от Чупрене отбелязаха 50 години заедно

Три брачни двойки от Чупрене подновиха сватбения си обет. Сватбите са златни и отбелязват 50 години съвместен живот. Този ритуал се прави за първи път в Чупрене и се организира от Общината и Пенсионерския клуб.  Лично кметът Мария Тодорова водеше тържествената церемония. Тя се обърна към семействата с пожелание за още дълги години семеен..

публикувано на 29.08.25 в 16:35

Кои са „Пророчицата и идиотът“

Какво ще направите, ако знаете, че светът ще свърши след дванадесет дни? Ще седнете ли просто да чакате или си имате един „черен списък“ с имена на хора, които бихте искали да посетите преди апокалипсисът да ви е отнел възможността за разплата? Точно това предстои на героите в романа „Пророчицата и идиотът“ на шведския писател Юнас..

публикувано на 29.08.25 в 16:25

Мария-Надежда Миленова и призванието ветеринарен лекар

Ветеринарният лекар лекува пациенти, които наистина не могат да кажат, че имат  болка. Той има специални пациенти - с опашки и зъби, те са капризни и дори хапят  по време на прегледа. Те не харесват много, когато са докосвани, и когато с тях се  извършват всякакви процедури. Понякога се налага да се работи и с доста едри пациенти. Наистина..

публикувано на 29.08.25 в 16:05

Да имаш не куче, не коте – а пухкаво зайче на име Белла

Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви запознаем с една истинска пухкава принцеса – зайчето Белла . Тя е от породата "Лъвска глава" – и да, гривата ѝ е точно толкова впечатляваща, колкото звучи. Белла е на прага на своите две години – възраст, в която, както стопаните ѝ казват, вече е "достатъчно голяма, за да знае кога прави бели, но..

публикувано на 29.08.25 в 15:30

"Едно" на 29 август 2025 година

В "Едно" представяме събитията, които организираха през август от фондация "Подкрепа за реализация" - Видин , както и предстоящите. В предаването поставяме и акцент върху проблеми, за които съобщиха хора с увреждания - достъпа до паркоместата за инвалиди и придвижването в градска среда.  През август отбелязаха 18-ия рожден ден на..

публикувано на 29.08.25 в 14:52

Безопасни ли са атракционите на видинския панаир

Подготвен е законопроект за безопасност на атракционните услуги , обяви вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов . Законопроектът въвежда ясен режим за контрол и за отговорност на операторите на атракционни услуги със строги изисквания за безопасност, за застраховане и за санкциите и нарушенията на тези изисквания за безопасност...

публикувано на 29.08.25 в 13:00

Започва Балът на банатските българи

Балът на банатските българи започва днес във врачанското село Бърдарски геран. Той е традиционен и се провежда от 2014 година. Тази година събитието ще се състои в рамките на три дни, в които жителите и гостите на населеното място ще се радват на разнообразна програма. Повече за нея научаваме от Катерина Велчева , член на Инициативния комитет..

публикувано на 29.08.25 в 09:40