Проф. Кирил Топалов: Пиесата "Бог високо" е съвременна и днес

"Тогава много ме интервюираха и казваха: "Вие специално за това ли сте направили тази пиеса?". Аз преподавам възрожденска литература цял живот в университета, имам много книги по възрожденска литература, но все пак този период тогава на промяната много заприлича на времето на Софроний, защото то е по свой начин революционно. България тогава за първи път започва да се осъзнава, след Паисий и Софроний, като народ с минало, с история, героична. Освен това човек като изучава историята, вижда, че малките народи като нашия са били винаги играчка в ръцете на Великите сили... Но нашият народ от този конфликт на Великите сили се научи да се брани, започна да се осъзнава като народ и да търси своите права. Обикновено осъзнаването и на една личност става мъчително, с цената на жертви, но и с цената на отваряне на пътища напред. И аз това исках да покажа с тази пиеса и с бляскавата роля на Софроний по време на видинския му период, с интересната личност на Пазвантоглу, който е една от най-интересните личности на епохата на размирието, както пише Вера Мутафчиева. Видинският Пазвантоглу дава пример на едно по-различно отношение към хората, към държавата, към държавността". 

За това, че Пазвантоглу е различен владетел, говори и сърцето върху неговата джамия във Видин. Смяната на полумесеца със сърце е уникално в историята на исляма, посочи проф. Топалов. 

"Това може да се тълкува и чисто тактически. При него са служили и християни, и мюсюлмани. В негов интерес е било и християните, и мюсюлманите да му служат еднакво задружно и еднакво силно, и така и е било. Той е пращал своите дружини през Дунава да ограбват влашките села и градчета, по-малко е ограбвал български райони. Общо взето е пазил своя Видински район и така си е създавал много добър имидж, ако използваме днешната дума, по онова време. И очевидно в изпълнение на тази своя политика да обедини своите войници, които му служат, той е сменил полумесеца със сърце. Има и още нещо. Знаем, че неговата майка е била високообразована жена, и не изключваме и тя да е съдействала в някаква степен, дори да възпита у него една по-голяма толерантност, чисто верска, национална и т.н. Тоест, преплитат се различни сили, които са се намесили тогава... Пиесата е многостранна откъм идеи, откъм желание за внушение. Във всички случаи съм се мъчил да са хуманни идеи, във всички случаи идеи срещу насилие, защото Пазвантоглу все пак е един насилник..."