Теди Генова: Времето насаме е подарък, не бреме

Казваме това, защото в съвременното общество често самотата се възприема като нещо негативно. Знаете, от малки се учим, че трябва да бъдем постоянно заобиколени от хора, че трябва да сме социално активни, за да бъдем щастливи. Този културен натиск често води до страха от самота, който всъщност е страх от среща със себе си, в което няма нищо лошо, защото той може да се изразява в усещането, че трябва постоянно да бъдем заети или заобиколени от хора, за да сме "нормални". Самотата обаче може да бъде свобода от тези натоварващи социални норми и шанс да открием какво наистина означава да живеем в хармония със себе си.

Има едно нещо, което трябва да направим и то е да си отговорим на въпроса - как да се научим да бъдем сами със себе си. Първо трябва да започнем да приемаме емоциите си. Казвам това, защото страхът от самота често е свързан с негативни емоции като тъга, тревожност или чувство за неадекватност.

Първата стъпка към справянето със самотата е да се приемем такива, каквито сме, и да осъзнаем, че тези емоции са естествени. Трябва да си позволим да ги почувстваме, без да се съдим. 

"Разликата между самотата и уединението е в начина, по който ние възприемаме времето, което прекарваме сами. Защото самотата е състояние на изолация, което често носи със себе си негативни емоции като тъга, празнота, страх и в крайна сметка тя може да бъде резултат на нежелана социална изолация или пък усещането за липса на свързаност, дори когато сме с други хора. Докато уединението, от своя страна, е осъзнат избор да бъдем сами, за да се свържем по-дълбоко със себе си, например, и то носи усещането за спокойствие, за духовно развитие, за възможност за самопознание – въобще за едни доста по-позитивни и приятни чувства и емоции", каза психологът Теди Генова. 

После трябва да превърнем самотата в позитивен опит, вместо да възприемаме самотата като наказание, можем да я използваме като възможност за развитие. Например, може да започнем ново хоби, да се запишем на курс, да се запознаем с нови интереси или да се потопим в книги, които ни предизвикват да мислим. Така самотата може да се превърне в път към самоусъвършенстване.

"Давам си сметка, че не е толкова лесно изпълнимо, защото той е свързан с това да имаме един много ясен и целенасочен подход и реално, вътрешно, ние трябва да приемем това време като подарък за себе си, а не като наказание или като нещо, което ни кара да се чувстваме не добре, като нещо, което да ни въвежда в едни негативни емоции, затова аз бих казала, че трябва да използваме тези моменти за размисъл върху нашите цели, ценности, желания и възможности. Аз много често казвам и на моите клиенти, че писането на ръка много помага в такива ситуации и въобще воденето на дневник, като възможност да се свържем с нас самите. Когато ние пишем, много ясно начертаваме нашите планове и цели и можем да се върнем отново и отново към тях", добави още Теди Генова. 

Именно тази вътрешна свобода ни дава увереност, а също така прави по-лесно да изграждаме здрави отношения с другите, защото вече не търсим потвърждение от тях. Самотата, вместо да бъде нещо, от което се страхуваме, може да стане източник на вътрешна сила и самоосъзнатост. Тя ни помага да разберем своите нужди и да възстановим връзката със себе си, което е основата за щастлив и пълноценен живот.