Северозападът - слаба икономика, застаряващо население, лоши пътища

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• ''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 19 ноември 2024 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024". 

Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България продължава, но столицата запазва водещата позиция. 

Видин е сред областите с най-слаби показатели в сферата на доходите и стандарта на живот. Инвестиционната и бизнес активност в област Видин са сравнително слаби, а инфраструктурата е недобре развита. Видин остава областта с най-неблагоприятна демографска картина в страната. Резултатите на учениците са сравнително ниски. Здравеопазването в областта страда от недостиг на лекари специалисти и на легла. 

Монтана също е сред областите със сравнително ниски доходи и стандарт на живот. Заетостта и безработицата нарастват едновременно и остават значително по-неблагоприятни от средните за страната. Инвестиционната и бизнес активност в областта са сравнително слаби. Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа остава по-ниска от средната за страната. Продължаващото застаряване на населението в страната е особено видимо в област Монтана. Културният живот и туризмът в област Монтана са сред най-слабо интензивните в страната.

Донякъде изключение от негативните тенденции в Северозапада е област Враца. Брутният вътрешен продукт на човек от населението във Врачанско продължава да нараства, отчита анализът. Нивата на заетостта и на безработицата намаляват едновременно. Враца е сред областите с подчертан индустриален профил и делът на работната сила със средно образование е сравнително висок. Икономическата и инвестиционната активност в областта остават сравнително ограничени. Качеството на пътищата не се подобрява. Коефициентът на естествен прираст се запазва значително по-нисък от средния. Здравеопазването страда от недостиг на лекари специалисти и на болнични легла. Враца е областта с най-голям относителен брой на полицаите. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността спрямо населението в областта са сред най-високите в страната. Културата и туризмът не са силно застъпени.

"Наблюдава се бърз икономически растеж във всички региони след пандемията от Ковид-19, но силно неравномерен. Добре се представят областите, които разчитат на туризма, както и регионите, които са свързани с енергетиката - Стара Загора и Враца, защото заради инвазията на Русия в Украйна имаше много силно увеличение на цената на всички енергоносители и високи цени на тока. Сходна динамика има и в някои по-малки земеделски региони заради ръста на цените на житните и маслодайните растения", обясни Адриан Николов от екипа на Института за пазарна икономика.

Области като Видин и Монтана продължават да губят население, а високата смъртност допълнително изостря демографските проблеми. Населението в пенсионна възраст (65+) е значително по-високо във Видин и Габрово, където този дял надхвърля 30%, докато в столицата е най-нисък. Здравните показатели също подчертават значителни различия между регионите. Очакваната продължителност на живота е най-висока в София и Кърджали, където тя достига 75,4 години, а най-ниска - във Видин и Враца. Областите от Северозападна България са с най-висока безработица в страната, като нивото й расте през последните години - до 14,7% във Видин през миналата година, 12,26 в Монтана и 10,45 в област Враца, при средно за страната 5,34 на сто. Видин и Монтана са сред областите с най-застаряващо население - около 30% от жителите тук са на възраст над 65 години, а децата до 4 години са едва около 3%. В същото време трите области на Северозапада са с най-ниска средна продължителност на живота - около 70 години, което е с 4 години по-малко от средното за страната. 

Анализът "Регионални профили" показва, че разликата в заплатите в отделните български области е значителна - в София средната брутна месечна заплата достига 3129 лв., докато в изоставащите региони тя е около 1500 лева. Същевременно най-бедните области в страната отчитат и по-бавен ръст на заплатите, което създава предпоставки за раздалечаване на стандарта на живот между отделните региони. Видин е областта с най-нисък брутен вътрешен продукт - единствената област в страната с под 1 млрд. лева годишно или около 13 000 лева на човек от населението, а в столицата този показател е почти 4 пъти по-голям - близо 54 000 лева БВП на човек от населението или общо 69 млрд. лева. 

"Разликата между областите, които са на опашката по икономическо развитие в страната, стана много малко. Съответно има много често разместване през последните години. Вече разликата между Видин и Монтана, от една страна, с области като Силистра, Хасково, Кюстендил, които буквално са "разхвърляни" по всички краища на картата на България, стана много малка. Повече от тях в момента се разполагат в един диапазон от 14 000 до 16 000 лева брутен вътрешен продукт на човек от населението. Заради това стават постоянни размествания, т.е. дали най-слабо развитата област тази година ще е Силистра, или Хасково, или Видин зависи от много малки промени в икономическия тренд. Трайно обаче няколкото водещи области, тук София остава твърдо на първото място, успяват да се откъснат от голяма част от регионите в страната. Иначе демографията ограничава много сериозно растежа на Северозапада. Другото е образователната структура, тъй като има редица общини във Видинско, Монтанско и Плевенско, където има сериозно натрупване на хора с ниско образование, които спират всички инвестиции, тъй като в съвременния пазар на труда работните места за хора с ниско образование и квалификация останаха много малко. Третият фактор е инфраструктурата, тъй като виждаме много ясно оживяване на регионите, където се строят пътни и железопътни връзки и се създават индустриални зони. Това голямо забавяне на големите инфраструктурни проекти в Северна България също сериозно забавя развитието. Този коктейл от фактори е причината, поради която, особено Видин и Монтана, остават на дъното на класацията и по икономическо, и по социално развитие", обясни още Николов.

Анализът „Регионални профили 2024“ ясно очертава необходимостта от целенасочени политики за намаляване на регионалните различия и за създаване на условия за икономическо развитие и социално сближаване в различните региони на страната, отчитат експертите от Института за пазарна икономика. 

"Насочване на човешки потоци към по-слабо развитите части на страната е силно желано, тъй като няма как да имаме инвестиции и икономически растеж в региони, в които няма хора в трудоспособна възраст. Инфраструктурата е от много голямо значение, тъй като, ако няма лесен достъп, много трудно се стабилизират инвестиции. Създаването на индустриални зони с помощ от държавата също е изключително важно и е добре установен модел на развитие, който проработи в Габровско, Велико Търново, Русе... Човешкият капитал и инвестициите в образование са много важни. Най-вече в случая на Северозападна България бих говорил по-скоро за обучение на възрастни, тъй като все повече и повече там има застаряваща работна сила. Преквалификация и подобряване на хората, които са на 40, на 50 години, би позволило да се намерят за тях работни места в по-висока добавена стойност, което също би бутнало нагоре регионалната икономика. Конкретно за Видин изключително неоползотворен потенциал е река Дунав. Тя би могла да бъде един много силен, много смислен коридор, който да насочва българските индустриални стоки към Западна Европа. Този потенциал в момента е напълно изоставен. Това, разбира се, върви и с много по-добри инфраструктурни връзки към самия град. Много са подходите, но е необходима съвкупност от всички тези мерки, за да мислим за добро и комплексно развитие на тези части на страната", препоръча още Адриан Николов.

Повече - в прикачения звуков файл.