Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Снимка: Радио Видин


Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН старши икономистът в института Зорница Славова, която е автор на анализа. 

"Ние се опитваме на практика да съпоставим различните специалности, които се завършват и приема в тях с профила на икономиката. Дори и на областно ниво виждаме някакво несъответствие. Трябва може би първо да кажем, че около половината от децата от ежегодния прием е в професионално образование... Тоест, засяга огромна група от хора и влияе на половината работна сила след това. И ние разглеждаме всъщност съпоставяме профила на икономиката и виждаме, че несъответствието е много голямо. Все още продължава приемът в специалности, които не се търсят на пазара на труда. Обикновено в селскостопанските техникуми, в много специалности, свързани с хотелиерството и ресторантьорството и то на места, където не е развит туристическият сектор. В същото време, въпреки че най-голям е делът на заетите с професионална квалификация в преработващата промишленост, много малко са децата, които учат в такива специалности, малко са и в транспорта... Забелязваме в последните 1-2 години много специалности, които са свързани с IT сектора... Тазгодишният индекс всъщност показва, че за около половината от завършващите няма да има насрещно търсене на пазара на труда."

По-силната връзка между професионалното образование и бизнеса или т.нар. дуално обучение може да подобри съответствието на професионалното образование с профила на икономиката у нас, коментира старши икономистът в Института за пазарна икономика Зорница Славова. Допълни, че в Северозападна България са силно застъпени специалностите в селскостопанския, хотелиерския и ресторантьорския сектор за разлика от преработващата промишленост, която е с по-висок дял в икономиката. 

Първото училище с паралелка с дуално обучение в област Монтана е въведена в Професионалната гимназия по лека промишленост в града. Този начин на образование има безспорни предимства и се утвърждава в българското образование, коментира за Радио ВИДИН директорът на учебното заведение Мариана Стоянова. Допълни, че в училището се изучават професии, които се търсят от страна на бизнеса в региона на Монтана и през годините много от тях се реализират на пазара на труда по изучаваната специалност. 

"Като съществен елемент от дуалното обучение е, че то се организира въз основа на партньорство между училището и един или няколко работодатели, като учениците получават не само теоретични знания, но и практически умения, които след това да прилагат директно в професионалната среда... Като най-голямо предимство на професиите ни е, че те могат да получат веднага реализация на пазара на труда. Тъй като имаме и много професии, които са с очакван недостиг на пазара на труда... Всяка година училищата от Монтана имат среща с представители на бизнеса и от тях става ясно каква нужда има регионът като професии. В резултат на това нашата гимназия обучава по две специалности, които са с недостиг на пазара на труда. Това са "Оператор в производството на облекло" и "Помощник-възпитател в отглеждането и възпитанието на деца"... Мога да кажа, че в годините имаме доста ученици, които след това се реализират по избраните професии. Даже мога да кажа, че доста колеги, които са завършили нашето училище в момента работят като колеги в избраната професия. Ние правим всичко възможно да мотивираме нашите ученици да се развиват в избраната професия..."

Обучението в Професионалната гимназия по лека промишленост в Монтана се осъществява в различни направления, които не само, че отговорят на нуждите на бизнеса, а и са харесвани от учениците, допълни директорът Мариана Стоянова. 

Възпитаници на видински професионални гимназии коментираха, че след като завършат смятат да работят по специалността, която учат. Други казват, че може и да се ориентират към други сектори. 

"Избрах тази професия на готвач - защото ми харесва. Учим всичко, не смятам да продължа в тази сфера... Има много голямо бъдеще в професията, ако станеш готвач там, по морето, по други държави, перфектно... Хубава професия, можеш да си намериш някъде работа. Имаме практика, готвим... Избрах ресторантьорство, защото има много голямо бъдеще в тази професия. Да, мисля да продължа в сферата..." 

Изследването на Института за пазарна икономика за съответствието на професионалното образование с профила на икономиката у нас обхваща випуск от близо 22 хиляди ученици, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от избрани шест сектора: селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и ИКТ (Информационни и комуникационни технологии). Резултатите от индекса показват, че вероятно над 10 хиляди от тях няма да работят това, за което за учили. 

Повече може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42

Чувстват ли се сигурни на работните си места хората в предпенсионна възраст?

Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..

публикувано на 20.11.24 в 10:45