Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ферма за магарета в село Бутан- каузата на Трифон Георгиев

3
Снимка: Личен архив



Трифон Георгиев, собственик на животновъдна ферма в козлодуйското село Бутан, е основният ми събеседник в "Земята, която ни храни". Той е от онези млади хора, които са стъпили здраво на земята, знаят какво искат, знаят как да го направят. 

Казва, че здравето на децата и семейството му е в основата на всяко негово действие. Закърмен е от малък с любов към животните.

С магаретата започва да се занимава преди 9 години заради здравословен проблем на сина му

"Официално я регистрирах тази година. Когато големият ми син- Тервел, беше на 3 години, направи ларингитно лаене /кашлица, която се познава като кучешко лаене/. Това е на алергенна основа, стига се до кортикостероиди, инхалации, стигнахме и до Бърза помощ..."

Тогава не помагат нито консултациите с алерголози, нито посещенията на санаториуми, и в един момент баба му предлага да опита с магарешко мляко. Така купува първите животни- три магарици с малко и мъжкар. В продължение на шест месеца дава на сина си да пие от млякото и установява, че му помага. Точно в този момент Тихомир взима съдбовното решение да отглежда магарета: 

"Казах си- тези животни изчезват и аз докато съм жив и докато шавам, ще ги отглеждам!... Така до ден днешен... Започнах постепенно да ги увеличавам, вече имам 33 бройки лични приплоди от моите си животни... Всички са социализирани..."

Прави фермата във фамилната къща. На пазара пробива трудно, защото магарешкото мляко не е толкова популярно. Магаретата не са единствени животни във фермата, откакто се помни, отглежда и коне, към които има особени чувства. Гледа и кози, овце, и една крава:

"От дете по тетрадки рисувам коне... Винаги съм обичал животните, кравата я отглеждам, за да имам мляко за децата..."

Още 19-годишен Трифон заминава на гурбет в Испания, където прекарва около 15 години, но е сезонен работник и всичко, което изкарва, използва за животните. В момента се грижи за магарета, коне, 10 кози, малко овце, една крава, прасенца, включително и виетнамска порода като домашен любимец, кокошки, гъски, куче от породата алабай. Участва редовно в различни инициативи на община Козлодуй, при които иска да запознае децата с животните:

"Имам идея да създам зоокът, забавлявам децата- яздят магаренца, коне, возя ги на каруца... Искам да запозная децата със животинките, те се забавляват, пипат патенца, пиленца... Искам да ги запозная откъде идва млякото, как се отглеждат животните, да видят че животните са добри... Във фермата ще бъдат селскостопанските животни, и отново деца ще могат да ги посещават..."

Според Трифон, заради недобра държавна политика, животновъдството у нас като цяло е унищожено, затова и все по-малко млади хора искат да идат на село и да се занимават с това. Негодува и заради това, че е позволено на големи земеделски фирми да разорат пасищата. За изхранването на животните във фермата си разчита на приятели- земеделци. В работата понякога се включва и семейството, но основната грижа си остава за него. Въпреки трудностите, не се оплаква, защото обича животните и е наясно, че и те имат нужда от него. Казва, че магаретата не проявяват инат, а имат характер, интелигентни са и имат силен майчински инстинкт. 

На този етап не получава подпомагане, защото магаретата не са включени като животни за отглеждане. Надява се това да се промени, въпреки че ясно осъзнава, че положението в земеделието не е розово.

"В цяла Европа магаретата са в Червената книга и получават субсидии, в България дори пасища не им се полагат. От тази година вече са включени в графа "Коне и други еднокопитни", така че вече може би имаме някаква светлина в тунела. От тази година в "Млад фермер" също включват коне и еднокопитни... Лека- полека, и с популяризацията на млякото, все повече хора виждат ефекта...  Вече има някаква светлина, имам продажби на мляко, но аз не съм следил материализма. Искам с това мляко да помагам, да лекувам и да разчитам на някакви приходи... Животновъдите сме трудолюбиви хора, работим 365 дни, никой не ни пита здрави ли сме, болни ли сме... Но ние сме си го избрали... Колкото по-малко изкуствени неща употребяваме, толкова по-здрави ще бъдем ние и децата ни..."

Младият мъж има цялата подкрепа на близките и приятелите си, затова и е оптимист, че ще се справи, въпреки всички трудности, през които преминава. 

"Аз съм оптимист, нямам право да съм песимист- имам три деца... Оптимист съм и живея с една нагласа за по-добър свят, за по-добро бъдеще... Материалното не е най-важното, за мен моралното е на първо място. Материалното идва с работа- когато работиш, винаги ще имаш... Ако човек мрънка, няма да се получи. Трябва да си упорит, да си работар..."

Ветеринарен техник, бъдещ зооинженер, бивш гурбетчия, изпитал отрано носталгията, парамедик и шофьор на линейка, всеотдаен животновъд, но преди всичко родолюбец  - всичко това е Трифон Георгиев. Закърмен от дете в любов към животните, и с ясната идея, че семейството му трябва да се храни здравословно, във фермата си в козлодуйското село Бутан отглежда общо 40 животни от почти всички видове, които е имало във всеки един селски двор в близкото минало. Редовно се включва в общински инициативи, при които има възможност да запознава децата със животните, има идея да направи и зоокът, съвсем сигурно е, че ще успее. 

Трудно ли се отглеждат и доят магарета и коне, целогодишно ли има мляко, колко полезно е магарешкото мляко и има ли светъл лъч за земеделието и животновъдството у нас- чуйте в звуковия файл. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Сдружение помага на нуждаещи се с употребявани вещи и дрехи

Кампания на сдружение "Закрилници" - Монтана   помага на бедни и нуждаещи се хора да обзаведат домовете си. Набира употребявани мебели и електроуреди. Преди дни започна и друга акция на сдружението - за дрехи, обувки и играчки.  Сдружението е гражданска организация, която е лицензиран доставчик на социални услуги в подкрепа на..

публикувано на 11.04.25 в 17:21

Бродерията се завръща - модерна и жива

В последните години бродериите се завръщат с нова сила - не само като занаят, но и като форма на изразяване и модна тенденция. Ръчното изкуство среща модерната технология и резултатът е впечатляващ - фини и сложни шарки върху дрехи, аксесоари и дори интериорен текстил. Днес ще си говорим за машинната бродерия - една комбинация от..

публикувано на 11.04.25 в 16:30

Знаете ли, че "Всички днес се казват Сори"

Тя е на 12 години, казва се Бианка и според майка ѝ е дете със специални инструкции за употреба, които на всичкото отгоре непрекъснато се променят. Според баща ѝ Бианка просто е неуправляема. А според Бианка те изобщо нямат представа какво означава „неуправляема“, защото тя е всичко друго, но не и такава. Тя знае кога няма нужда да е наоколо,..

публикувано на 11.04.25 в 16:25

Дарителският фонд в Бяла Слатина подкрепя нови инициативи

Общественият дарителски фонд " Участвам, дарявам, променям" – Бяла Слатина обяви инициативите на местни общности, за чието изпълнение ще помогне със средства. Договорите са подписани преди седмица, а в следващите три до шест месеца ще бъдат изпълнени проектите,  каза  Наталия Фенерска,  председател на сдружение "Първи юни", учредител на..

публикувано на 11.04.25 в 16:04

Реставрираха полилеите в катедралния храм във Видин

През 2022 година от катедралния храм "Свети Димитър Солунски" във Видин обявиха дарителска кампания за реставрация на старинните полилеи от кристал. Тогава оттам беше обявено, че има възможност това да бъде направено в Чехия.  Семейството на Даниела и Йохан Врановски, които живеят в Чехия и имат фирма за производство на стъклени и кристални..

публикувано на 11.04.25 в 15:55

Рая - от улицата до обичания дом

Днешната история в "97 лапи и 1 опашка" е от онези, които не просто стоплят сърцето, а ни напомнят защо вярваме, че всяко куче заслужава втори шанс . Както и миналия петък, и днес ще ви срещнем с едно осиновено куче. А знаете, по-хубави истории от тези няма. Представяме ви Рая - микс между пинчер и британската порода ланкашир хилер ...

публикувано на 11.04.25 в 15:30
Снежана Гарданска

Директорът на горското стопанство в Оряхово с награда "Лесовъд на годината и цялостен лесовъдски принос"

Директори на държавни горски стопанства присъстваха на тържественото честване на Седмицата на гората , което се проведе в Берковица. В миналото Седмицата на гората се е наричала Празник на залесяването. Тази година се навършват 100 години от неговото първо честване, макар че действията по възстановяването, стопанисването и опазването на българските..

публикувано на 10.04.25 в 15:50