Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ферма за магарета в село Бутан- каузата на Трифон Георгиев

3
Снимка: Личен архив



Трифон Георгиев, собственик на животновъдна ферма в козлодуйското село Бутан, е основният ми събеседник в "Земята, която ни храни". Той е от онези млади хора, които са стъпили здраво на земята, знаят какво искат, знаят как да го направят. 

Казва, че здравето на децата и семейството му е в основата на всяко негово действие. Закърмен е от малък с любов към животните.

С магаретата започва да се занимава преди 9 години заради здравословен проблем на сина му

"Официално я регистрирах тази година. Когато големият ми син- Тервел, беше на 3 години, направи ларингитно лаене /кашлица, която се познава като кучешко лаене/. Това е на алергенна основа, стига се до кортикостероиди, инхалации, стигнахме и до Бърза помощ..."

Тогава не помагат нито консултациите с алерголози, нито посещенията на санаториуми, и в един момент баба му предлага да опита с магарешко мляко. Така купува първите животни- три магарици с малко и мъжкар. В продължение на шест месеца дава на сина си да пие от млякото и установява, че му помага. Точно в този момент Тихомир взима съдбовното решение да отглежда магарета: 

"Казах си- тези животни изчезват и аз докато съм жив и докато шавам, ще ги отглеждам!... Така до ден днешен... Започнах постепенно да ги увеличавам, вече имам 33 бройки лични приплоди от моите си животни... Всички са социализирани..."

Прави фермата във фамилната къща. На пазара пробива трудно, защото магарешкото мляко не е толкова популярно. Магаретата не са единствени животни във фермата, откакто се помни, отглежда и коне, към които има особени чувства. Гледа и кози, овце, и една крава:

"От дете по тетрадки рисувам коне... Винаги съм обичал животните, кравата я отглеждам, за да имам мляко за децата..."

Още 19-годишен Трифон заминава на гурбет в Испания, където прекарва около 15 години, но е сезонен работник и всичко, което изкарва, използва за животните. В момента се грижи за магарета, коне, 10 кози, малко овце, една крава, прасенца, включително и виетнамска порода като домашен любимец, кокошки, гъски, куче от породата алабай. Участва редовно в различни инициативи на община Козлодуй, при които иска да запознае децата с животните:

"Имам идея да създам зоокът, забавлявам децата- яздят магаренца, коне, возя ги на каруца... Искам да запозная децата със животинките, те се забавляват, пипат патенца, пиленца... Искам да ги запозная откъде идва млякото, как се отглеждат животните, да видят че животните са добри... Във фермата ще бъдат селскостопанските животни, и отново деца ще могат да ги посещават..."

Според Трифон, заради недобра държавна политика, животновъдството у нас като цяло е унищожено, затова и все по-малко млади хора искат да идат на село и да се занимават с това. Негодува и заради това, че е позволено на големи земеделски фирми да разорат пасищата. За изхранването на животните във фермата си разчита на приятели- земеделци. В работата понякога се включва и семейството, но основната грижа си остава за него. Въпреки трудностите, не се оплаква, защото обича животните и е наясно, че и те имат нужда от него. Казва, че магаретата не проявяват инат, а имат характер, интелигентни са и имат силен майчински инстинкт. 

На този етап не получава подпомагане, защото магаретата не са включени като животни за отглеждане. Надява се това да се промени, въпреки че ясно осъзнава, че положението в земеделието не е розово.

"В цяла Европа магаретата са в Червената книга и получават субсидии, в България дори пасища не им се полагат. От тази година вече са включени в графа "Коне и други еднокопитни", така че вече може би имаме някаква светлина в тунела. От тази година в "Млад фермер" също включват коне и еднокопитни... Лека- полека, и с популяризацията на млякото, все повече хора виждат ефекта...  Вече има някаква светлина, имам продажби на мляко, но аз не съм следил материализма. Искам с това мляко да помагам, да лекувам и да разчитам на някакви приходи... Животновъдите сме трудолюбиви хора, работим 365 дни, никой не ни пита здрави ли сме, болни ли сме... Но ние сме си го избрали... Колкото по-малко изкуствени неща употребяваме, толкова по-здрави ще бъдем ние и децата ни..."

Младият мъж има цялата подкрепа на близките и приятелите си, затова и е оптимист, че ще се справи, въпреки всички трудности, през които преминава. 

"Аз съм оптимист, нямам право да съм песимист- имам три деца... Оптимист съм и живея с една нагласа за по-добър свят, за по-добро бъдеще... Материалното не е най-важното, за мен моралното е на първо място. Материалното идва с работа- когато работиш, винаги ще имаш... Ако човек мрънка, няма да се получи. Трябва да си упорит, да си работар..."

Ветеринарен техник, бъдещ зооинженер, бивш гурбетчия, изпитал отрано носталгията, парамедик и шофьор на линейка, всеотдаен животновъд, но преди всичко родолюбец  - всичко това е Трифон Георгиев. Закърмен от дете в любов към животните, и с ясната идея, че семейството му трябва да се храни здравословно, във фермата си в козлодуйското село Бутан отглежда общо 40 животни от почти всички видове, които е имало във всеки един селски двор в близкото минало. Редовно се включва в общински инициативи, при които има възможност да запознава децата със животните, има идея да направи и зоокът, съвсем сигурно е, че ще успее. 

Трудно ли се отглеждат и доят магарета и коне, целогодишно ли има мляко, колко полезно е магарешкото мляко и има ли светъл лъч за земеделието и животновъдството у нас- чуйте в звуковия файл. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Един процент промяна" с кауза в Ослен Криводол

Сдружение "Един процент промяна" набира  средства за осигуряване на отопление в читалището във врачанското село Ослен Криводол. Необходими са 17 200 лв., с които да бъдат закупени климатици. Читалището е   създадено преди три години и се помещава в бившето училище. Сградата е предоставена от Общинския съвет в Мездра, а с дарения и доброволен труд..

публикувано на 05.09.25 в 16:47

Кой е "Каръкът в мен..."

За какво може да си мисли човек, докато пада от петнайстия етаж? Казват, че в такива моменти животът ти минава пред очите като кинолента, а Иван Георгиев, по-познат на цяла България като Джони Шкейца, може да го потвърди. Оказва се обаче, че едно падане от петнайстия етаж далеч не е толкова кратко, колкото изглежда и, докато лети неконтролируемо..

публикувано на 05.09.25 в 16:35

Ажурните дърворезби на Соня Маркова

Чудно нещо е дърворезбата - от едно парче дърво се издълбават различни форми и мотиви върху дървесината, създавайки релефни изображения. Резултатът от дърворезбата е декоративен продукт, често използван за създаване на сувенири, интериорни елементи и украшения, които могат да запазят вида си за дълго време.  Дърворезбата съществува от много..

публикувано на 05.09.25 в 16:05

Седем кученца си търсят стопанин

Днешната история в "97 лапи и една опашка" е за всеки, който има нужда от верен приятел. Става въпрос за седем малки и симпатични кученца, които търсят своя нов дом и любящи стопани. Ивайло Йосифов намира едно куче, което е обект на враждебно отношение от страна на хора, които живеят около негов имот в град Лом . Прибира животното и му дава името..

публикувано на 05.09.25 в 15:30

Доброволци от Младежкия червен кръст във Видин създадоха настолна игра

Играта "Мисията възможна: Спаси човечността!" съчетава въображение, съпричастност и сила на посланието. Същевременно представя принципите на червенокръсткото движение по атрактивен за младите хора начин, обясни Галина Йорданова, главен специалист към Секретариата на Областния съвет на БЧК (Българския червен кръст) във Видин. "Тази..

публикувано на 05.09.25 в 15:17

Благотворителна кампания събира ученически пособия за 400 деца в нужда

На 5 септември отбелязваме Международния ден на благотворителността - дата, включена в календара на ООН в чест на годишнината от кончината на Майка Тереза, символ на милосърдието и всеотдайната помощ към най-нуждаещите се. Този ден е призив към всеки -  независимо дали е представител на неправителствена организация, корпорация, благотворително..

публикувано на 05.09.25 в 14:28

Детските игри: Забавленията навън срещу дигиталния свят

В днешно време децата прекарват все повече време пред екраните - телефони, таблети и компютри. За разлика от това, през 90-те години игрите бяха на улицата, на двора или в парковете. Децата тичаха, скачаха, катереха се, събираха се по групи и измисляха нови забавления. Но каква е разликата между тогавашните игри и днешните? Къде е по-добре да..

публикувано на 04.09.25 в 17:05