Психологът Теди Генова: Себеобичането е първата стъпка към щастието

публикувано на 09.12.24 в 16:00 | Интервю

Снимка: личен архив

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В днешното издание на рубриката "Психолог на помощ" ще си говорим за една важна тема - себеобичането. Нещо, което често пропускаме, докато се грижим за другите.

Повече хора трябва да осъзнаят, че грижата за себе си не е егоизъм, а основа за това да бъдеш добър към другите. Понякога дори простите неща в ежедневието могат да ни покажат дали обичаме себе си достатъчно.

Себеобичането означава да приемаме себе си такива, каквито сме - с всичките ни успехи, но и с грешките ни. И да се грижим за себе си така, както бихме се погрижили за най-добрия си приятел. Ако твоят най-добър приятел направи грешка, ще му кажеш ли: "Е, ужасно си се справил!" или ще го подкрепиш?

Може би трябва да се научим да си говорим със себе си така, както бихме говорили с хората, които обичаме. Себеобичането е пътуване, не крайна точка. Важното е да бъдем осъзнати и да се опитваме всеки ден да се грижим за себе си - било то с малки неща като почивка, разходка или с това да си кажем: "Добре си, заслужаваш да си щастлив". Ето какво каза по темата специалистът - психологът Теди Генова:

"Това да обичаме себе си е нещо изключително важно и с първостепенно значение, защото то дава отражение на всяка една сфера в нашия живот, и на всяка една дейност. Какво точно означава? Това е да се грижим за нашите физически, емоционални и психически нужди, както и да уважаваме и да приемаме това, което реално сме. Елементите на самообичането са свързани със самоприемането, самоосъзнаването, с емоционалната грижа, другите видове грижа към нас самите, с установяването все пак и на здравословни граници, на онова умение да казваме "не" на неща, които ни натоварват, които ни причиняват стрес."

Повечето от нас са чували някои да казват: "Ако много обичаш себе си, това е егоизъм". И тук е важно да се изясни, че това са две различни неща. Самовлюбеността или егоизмът означават, че поставяш себе си над другите и пренебрегваш техните нужди и чувства. А себеобичането е съвсем различно - това е да приемаш себе си и да се грижиш за себе си, без да вредиш на никого.

"Доста хора често се бъркат, но реално тези две неща имат различно значение, а дори и последици, защото държа да подчертая, че себеобичането е една здрава и балансирана форма на любов към себе си, която подкрепя нашето лично развитие, благосъстояние, позволява на индивидите както да обичат себе си, така и да позволят друг човек да ги обича. Това е основата за едни здравословни взаимоотношения. Докато егоизмът и самовлюбеността са едни доста по-различни форми, защото егоизмът е една прекомерна фокусираност върху собствените интереси, желания, нужди, което обаче е за сметка на другите", допълва специалистът.

Ако се замислим, самовлюбеността често идва от несигурност - хората, които искат постоянно внимание и одобрение, всъщност може да не се чувстват добре със себе си. А себеобичането е свързано с вътрешен мир и увереност. Когато обичаш себе си, не се нуждаеш от външно потвърждение.

Себеобичането не означава да кажеш: "Аз съм по-важен от всички". Означава да кажеш: "Аз съм важен и заслужавам грижа, както и всички останали". Това е баланс между грижата за себе си и уважението към другите.

Всички ние сме си казвали: "Не съм достатъчно добър/добра", "Не ми се получава".

Негативното съзнание е нещо, което сякаш е вградено в нас. Но тук е ключът: да го осъзнаем и да започнем да го променяме. Позитивното мислене спрямо себе си е като мускул - колкото повече го тренираш, толкова по-силен става.

"Когато проявяваме една постоянна самокритика, едни постоянни негативни вътрешни диалози, които подкопават нашата самооценка и само подхранват онова, което е обратно на самообичането. Особен момент е сравняването на себе си с другите и особено така актуалното сравняване с всичко, което виждаме в социалните мрежи, което реално предизвиква много често едно чувство за непълноценност."

Като за край можем да кажем, че себеобичането е дар, който даваме и на себе си, и на света. Много е важно да правите малките стъпки към грижата за себе си всеки ден.

Нека всички си напомним: да обичаме себе си не е слабост, а сила. И когато го правим с чисто сърце, то вдъхновява и хората около нас

По публикацията работи: Соня Валериева