Чували ли сте за биполярното афективно разстройство? Правилно се досещате, че това е психично заболяване или по-точно разстройство на настроението. Вероятно познавате поне един човек със симптоми от този спектър – по-силно или по-слабо изразени. Вероятно вие понякога проявявате симптоми без да можете да си обясните какво се случва с вас и защо. Както се шегуват някои психиатри, „няма здрави пациенти, има непрегледани такива“. Нищо чудно! Живеем на скорост, времето сякаш не просто тече, а препуска и се налага да го догонваме.
В България по традиция някаква хората трудно говорят за психични проблеми. Притесненията са и за самите болни, и за техните близки, неразбирането е все още голямо. Причините за това отдавна са известни. Наречете го народопсихология, наречете го манталитет, наречете го както искате! А една основна част от справянето с тези проблеми е именно говоренето, разбирането и приемането. От там се тръгва.
Човекът е социално същество, колкото и да имаме нужда от усамотение понякога. Всеки има нужда от разбиране и подкрепа, но с особена сила важи това за хората с психични разстройства, при които чувствителността е изострена до болезненост понякога. Те са силни, емоционални и интелигентни. Може би част от проблема е именно в тази емоционалност, когато мозъкът прегрява от мисли и чувства и има нужда от помощ, за да овладее отчаяните сигнали, които получава и изпраща. Специалистите знаят по-добре.
Въпреки честотата на психичните заболявания обаче и въпреки че през последните години за тях се говори все по-открито и откровено, в популярната литература рядко ще намерите нещо за тях извън строго специализираните учебници. И все пак за биполярното афективно разстройство вече има едно изключение и това е книгата на плевенчанката Гергана Койчева „Биполярната мечта“. В нея тя разказва за своята мечта, за своя път до и през психичното разстройство, за своята борба за щастие, любов и спокойствие в едно все по-бясно препускащо време, в което сме подложени на все повече стрес в личен и в професионален план. Говори за трудно постигнатата хармония, за мечтите си, за страховете. За моментите, в които се е налагало да се бори със себе си за себе си.
Това всъщност не е книга. То е изповед и ръководство едновременно. Самата Гергана се бори със заболяването от 2011 година. Минала е през всички негови проявления – от депресията и апатията до маниите, от искрящия оптимизъм и еуфорията до халюцинациите, суицидните мисли и спешните хоспитализации. С БАР се познават като стари съперници. Ако питате Гергана обаче, тя ще каже, че не са врагове. Твърди, че благодарение на заболяването си днес е човекът, който е. Успяла е да опознае същността си много по-дълбоко, да обикне себе си и другите, да стъпи на пътя на любовта. Да замени „нямам търпение“ с „имам търпение“. Преминала през целия труден път от първата тежка криза, през грешната диагноза до поставянето на правилната такава и адекватно лечение, накрая Гергана Койчева решава да счупи стереотипа, да говори открито и да сподели опита си, за да помогне на други, които ще се озоват или вече са в същата ситуация.
В „Биполярната мечта“ е твърде вероятно да откриете и неочаквано много от себе си. Докато изминавате пътя на Гергана заедно с нея, семейството и приятелите ѝ, е много възможно да установите, че той не ви е съвсем непознат. Може би познавате нейния ад и нейния трудно постигнат рай. Може би познавате някой, който е бил там или все още е. Някой, който се бори за своята мечта.
Книгата на Гергана Койчева не е просто автобиографична. Да, тя е и такава, но преди всичко е своеобразен пътеводител през биполярното афективно разстройство, през живота на хората с психични заболявания и техните битки. Отваря вратите към истината за психиатричната помощ в България, за проблемите и предимствата ѝ. За това колко е важно на приемеш, че имаш проблем и да повярваш, че хората около теб наистина искат и правят всичко възможно да ти помогнат. За ежедневните битки в името на любовта и колко е важно да намериш своите специалисти, на които да се довериш, когато здравето ти го изисква. Защото, както казва и самата тя в едно свое интервю, а и в книгата си, в края на краищата. „всеки един от хората в психиатриите е там заради любов. Заради липса на любов, заради несподелена любов, заради загуба на любим човек, заради задушаваща любов“.
Днес Гергана Койчева мисли за себе си като за една истински щастлива жена, изпълнена с желание да дава на другите любов и разбиране. Тя не просто се е научила да живее със своето БАР, но се е научила да го обича и да се гордее с него. Има работа, която обожава, любящо семейство и верни приятели. Има своето бебе литий – нейната най-смела и най-трепетно чакана биполярна мечта! Има и своята мисия – всекидневно да доказва на света, че щастието е постижимо, ако човек го иска и е готов да положи усилия за него. А Гергана е насреща, за да помогне на всеки със собствената си история.
Христос Воскресе. Ето какво съм ви приготвил в този "Неделник" : С изложба музеят във Враца отбелязва 90 години от рождението на именития врачански скулптор Цено Ценов . Творчеството му е вдъхновено от българската история и родния фолклор. За това ще ни разкаже Христо Божков уредник в Художествената галерия "Иван..
Възкръсна Христос и ти биде повален! Възкръсна Христос и паднаха демоните! Възкръсна Христос и се радват ангелите! Възкръсна Христос и живот се въдвори! Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна из мъртвите, "за умрелите стана начатък" (1 Кор. 15:20). Той пръв възкръсна..
Когато добрият кораб „Глен Кариг“ потъвав началото на ХVIII век някъде в южните морета, сякаш извън всички познати морски карти, оцелелите мъже от екипажа му успяват само да се качат на две спасителни лодки с известно количество провизии, без никаква представа къде се намират и накъде да плават, за да стигнат до твърда земя. До която и да било..
Днес ни гостува Силвия Иванова , която ще ни разкаже за своите 8 кучета - Бъди, Сара, мама Бамби и децата ѝ Джаспър, Бисквитка, Рошко, Бела и Тео . Джаспър и Бисквитка вече са осиновени, Тео остава при нея, а за Рошко и Бела се търсят осиновители - добри стопани, които да се грижат за тях и да ги даряват с любов. "Здравейте,..
Замисляли ли сте се - какво е да си свещеник в днешно време? Призванието на свещенослужителите е да служат едновременно на Бога и на вярващите. А от това дали успяват да изпълнят тази своя мисия зависи и изграждането на църковната общност около храма, в който изпълняват тези свои функции. В съвременния свят, когато вярата и упованието в Бога е..
Днес е Велики петък. Денят се нарича и Разпети петък. Този ден е спомен за страданията, несправедливата присъда, разпятието и кръстната смърт на Иисус Христос. Тези събития са в основата на особените църковни служби днес. Сутринта се изнася за поклонение светата Плащеница, която символизира положения в гроб Спасител. Привечер с нея около..
Днес е Велики четвъртък от Страстната седмица. В първите три дена от Страстната седмица вниманието е насочено към някои притчи на Иисус Христос с важни поучителни послания в тях, а във Велики четвъртък и петък си припомняме Неговите спасителни страдания. Тази година православният и католическият Великден съвпадат. За никого не е тайна, че има..