Силата на добрината: Защо да помагаме на бездомни животни

Историята на Дара

публикувано на 27.12.24 в 15:55 | Интервю

Снимка: личен архив

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В днешното издание на рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще си говорим за добрини. Наистина е вдъхновяващо да се чуят истории като тази за Никол и кучето ѝ Дара, особено в края на годината, когато много от нас обръщат поглед към добрините и жестовете, които могат да направят света по-добър. Но нека не забравяме, че подобни дела не трябва да бъдат свързани само с празниците - те трябва да са част от ежедневието ни.

Да помогнеш на бездомно животно е не само проява на човечност, но и отговорност към света, в който живеем. Животните, изоставени на улицата, не са там по собствен избор - често това е резултат от безотговорност или небрежност на хората.

Спасителни действия като тези на Никол не само променят живота на едно същество, но и показват, че дори малки жестове могат да имат огромно значение. Няма съмнение, че изоставянето на животни е сериозен проблем. Много от тях, като Дара, не могат да оцелеят сами на улицата - особено през студените зимни месеци. Те страдат не само от физически трудности като глад и студ, но и от липсата на внимание и любов. Затова е важно да напомняме на хората, че домашният любимец е доживотна отговорност, а не временен ангажимент.

Инициативи като тази на Никол ни показват, че помощта не е задължително да бъде мащабна - дори едно спасено животно е огромна промяна за неговия живот. Грижата за животните не само спасява тях, но и ни прави по-добри хора, изграждайки общности, в които състраданието и уважението към живота са водещи принципи.

"Пътувайки към София, на пътя между две села, имаше две кученца, които лежаха там, там им беше топличко явно- бяха много малки. Бяха като топченца, като малки мечета. И спрях веднага, за да ги прибера от пътя и ги оставих отстрани, в дерето буквално, по-навътре, с идеята, че ще мога така да ги опазя и си бях казала, че на връщане от София ще мисля какво да правя с тях, защото не могат така да останат, което се и случи. След два дни, когато се върнах, пак на същото място спрях и за съжаление обаче, неприятен момент, че едничкото беше вече прегазено на пътя, и още по за съжаление се беше случило много, много скоро, преди ние да минем оттам. Спрях и започнах да търся другото кученце, беше обаче доста тъмно, не успях да го намеря и затова на следващия ден, по светло, се върнах отново там, беше 24 часа по-късно. Само се молех през цялата нощ да имаме късмет с него и да е живичко. Върнах се там, търсих го, никъде не го намерих и казах, че ще стоя до колата, докато не се появи от някъде... И в един момент се появи. Излезе от канавката и тръгна към мен, което беше най-стрнното. Аз стоях там сигурно половин час преди това. На момента я взех с една хавлийка, сложих я в колата и си я прибрах", разказва Никол.

След това Никол започнала да търси дом на Дара.

"Сигурно два, три месеца - непрекъснато търсех. По всевъзможни начини, но се оказа, че Божидара или Дара, си е намерила своя дом и вече това ѝ е втора зима при нас, втори сняг на Дара."

От днешната история разбрахме, че трябва да проявяваме сърцатост, и нека не чакаме празниците, за да правим такива добри дела, защото доброто е навсякъде около нас и всеки ден е възможност да направим света по-малко суров и по-топъл за всички негови обитатели.

"Като за начало ще е достатъчно да спрат да изхвърлят тези създания на улицата, да спрат да ги развъждат, за което трябва и закон, работещ, защото то има, но никой не го спазва, никой не го контролира и да разберат, че това също са живи същества с чувства, разбират абсолютно всичко, страдат, което е ужасно - като всяко живо създание, което бива тормозено. Това е призив не само към обикновения човек, ами към всички, които работят в институциите, които трябва да поемат отговорност за това нещо, най-много те."