Проф. д-р Маруся Любчева: "Изключително е да работиш за хората"

Днес в "Калейдоскоп" гостува проф. д-р Маруся Любчева- една крехка на вид, слабичка жена. Това е само привидно, защото когато започва да говори за своята работа, става силна, уверена, целеустремена и вдъхновяваща. 

Маруся Любчева е родена в планинското село Митровци, община Чипровци. Детството й минава в това китно планинско селце с български традиции и съхранен торлашки диалект. Учи в Политехническа гимназия "Христо Михайлов" в Монтана и смята, че е получила  добра и качествена подготовка от онова време... Не се двоуми много, когато трябва да продължи висшето си образование. Сестра й записва химия, тя също решава, че ще стане инженер -химик. В същото време има силен интерес към литературата. Обича да чете и да пише. 

Проф. Маруся Любчева е доктор на техническите науки, университетски преподавател и изследовател. Работи в областта на химичните технологии, управление и развитие на човешките ресурси и управление на рискове. През 1995 - 2005  година става заместник-кмет на Бургас. През 2007 година заминава в Европейския парламент като народен представител, работи в много комисии. По онова време 17 души представляват България в Евро парламента. Преподава във  ВХТИ в Бургас в периода от 1973 година до 2018 година.

Докато е заместник-кмет на Община Бургас и народен представител в ЕП, работи по различни теми на управление на образованието, културата, опазването на околната среда. Автор е на много научни разработки, публикации и публицистични материали. Почетен професор е на Академия за развитие на технологиите в Чувашка република, Русия. Учредител на СНЦ „Черноморски институт“ - Бургас. Днес  работи като кариерен консултант, продължава да работи в НПО "Черноморски институт". 

"Много обичам гората, много обичам да бродя в гората, почти всяко лято се връщам... Планината дава сила, зарежда, морето зарежда по-особено, по-скоро те изчерпва, докато гората дава много повече сила, за да ти върне това, което ти е отнето... Обичам и Странджа, имам приятели там, със Странджа ме свързва и една друга идея-  "Моята Странджа", проект за развитие на тази планина, тъй като там обезлюдяването е много сериозно. Направихме проект, с който искаме да върнем ресурса към Странджа, за съжаление, все още нищо не се е случило, но Странджа заслужава. Странджа е една много зареждаща  планина, тя е климатологична зона..."

"Децата бяха много в Митровци, имахме училище, в което се обучаваха в труд, в ценности да помагат, да разбират останалите, в доброта, в съпричастност. Нямаше разделение на децата - от бедни и богати семейства бяха, имаше задружност. Всички бяха възпитавани в една народностна, справедлива и добротворна традиция".

"Единият ми дядо е загинал в Междусъюзническата война, по-точно безследно изчезнал, оставил жена с тригодишно дете и бременна, били са много млади, но той не се връща и тя остава сама. Разбирате каква съдбовна тегоба и колко й е било трудно да отгледа децата си, да ги възпита, изучи и да ги направи хора... И нещо интересно - до последно баба говореше торлашки,  което беше много хубаво, защото се загуби характерния торлашки. Този диалект е много красив. В тая част на семейството с много труд и много хъс за живот и вътрешна сила, нещата се случват...Когато всяко лято се връщахме на село пред нашата къща, бабите се събираха и сядаха на едно голямо дърво, те си говорят и ние седим с тях и ги слушаме. Беше ми много приятно да ги слушам тези най-обикновени жени, които разказват най-обикновени неща. За мен това е неописуем спомен... Дядо Петко беше един от антифашистките дейци в селото и направи книга за историята на партийната организация, а аз съм събрала много исторически данни за Митровци".

"Химията е велика наука, всичко друго можеш да правиш по-самостоятелно, но да познаваш химията и да я използваш, това е велико нещо! Инженер- химиците са дялан камък, защото те разбират и от инженерство, и от чиста химия, разбират и от математика, и от механика, една симбиоза на учебен план, която днес трудно се постига. Химията е много пространна, много широка наука, която ти дава много познания в много области... На мен химията ми даде усещане за стабилност, да разсъждавам върху процеси и да мога да анализирам. Има аналитичност, за която днес говорим... Освен това химията ти дава сигурността, че можеш да разчиташ какво има природата и какво можеш да извлечеш от нея... Не си представям нито една област в живота без химия. Дори човешкото тяло е един биохимичен реактор".

"Трупаш толкова много опит, колкото никой не може да ти даде. Аз влизах в общината в 7,30 ч и излизах в 21,00 - 21,30 ч., това беше нормалният ми работен ден, аз отговарях за образованието, културата, вероизповеданието... Много ми е дала общината, но и много ми е взела, днес всеки, който е бил на такава позиция, трябва да дава от своя опит, защото за какво работиш, за да взимаш заплата? Най-малкото това ме е вълнувало. 

Дали съм удовлетворена? Удовлетворението идва от резултата. Винаги има какво да правиш и то го правиш не за себе си, защото това са обществени сфери. Това е една изключителна  мисия - да дадеш това, което другите няма как да са получили отнякъде, така че нещо изключително е да работиш за хората..."