Земеделската общност с все повече предизвикателства

публикувано на 08.01.25 в 18:40

Снимка: РАДИО ВИДИН

Интервю с проф.Божидар Иванов- Институт по аграрна икономика

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Кои бяха най-големите предизвикателства пред земеделската общност през изминалата година? На кои сектори повлияха последиците от климатичните промени? Наблюдава ли се промяна в структурата на земеделските стопанства и отглежданите култури? Младите фермери имат ли новаторски дух и как изглежда земеделието на бъдещето? В "Земята, която ни храни" отговор на тези въпроси дава проф. Божидар Иванов, изпълнителен директор на Институт по аграрна икономика.

Изпратихме трудна и до голяма степен непредвидима година - за всички и във всички сектори на икономиката. Интересна и шарена бе годината и за земеделските производители. Все още се усещат последствията от ковид-кризата, инфлацията и войната в Украйна, а земеделската общност бе изправена пред редица предизвикателства, посочи проф. Божидар Иванов:

"Година на продължаващите предизвикателства. Започнаха с началото на ковида преди 4-5 години, ковид отмина, но те продължиха с инфлацията, която се отрази на цялата икономика. В земеделието нещата се отразиха на повишението на ресурсите, на използваните суровини и материали. Цените на земеделската продукция тръгнаха надолу... В момента земеделието като цяло в света е в по-неизгодно положение с оглед на това, че изкупните цени са намалели малко повече в сравнение с цените на вложенията и това, което използват в производството си... Продължаващата война в Украйна също дава своето отражение, най-вече по отношение на логистиката и сътресенията, които има в доставките... Макар и да липсват окончателни данни, може да се каже, че най-вероятно 2024 година ще бъде с между 5 и 10 % по-слаба от предходната година..."

Засушаването и високите температури се отразиха най-вече на полските култури, при които липсва напояване. Въпреки все по-честите засушавания и на фона на променящия се климат, не се наблюдава смяна на отглежданите основни култури, по-слабо обаче е производството на зеленчуци, посочи проф. Божидар Иванов. По думите му продължава да намалява и броят на малките земеделски стопанства:

"Продължава тази тенденция- окрупняването и консолидацията, малките стопанства продължава тяхното намаляване. Все повече и повече малки, полупазарни земеделски стопанства, земеделски стопанства на домакинствата в селата продължава да намалява. Намалява и работната сила, това се компенсира от съотношението наети-ненаети работници... Платеният труд започва да превишава този на фамилните и самонаетите в земеделието..."

Все по-професионално ориентирано е земеделието в големите стопанства, но пък заради инфлацията и свитата доходност на стопанствата, през последната година инвестициите в стопанствата са по-малко, посочи проф. Божидар Иванов. Според него предизвикателство пред земеделците ще са изискванията и необходимостта от иновации и адаптация към климатичните условия и към подобряване на ефективността на стопанствата в условията на все по-нарастваща конкуренция. Успокоителното е, че се наблюдава подновяване на поколенията и появата на нова генерация земеделци, които са по-смели и ориентирани към нововъведенията. Как стои българското земеделие на световната карта?

"Много е различно. Ако погледнем в сектори, в които имаме добри позиции, най-вече при зърнените и маслодайните култури- там се представяме много добре, въпреки трудностите, които през миналата година ги имаше, по отношение и на цените, и на пазарите, и на производството... Но има изоставане при сектори, свързани с основното потребление на храни- зеленчуци, плодове, мляко и месо. Там кризата продължава и не се виждат някакви обещаващи резултати...

...Няма еднозначен отговор на какво се дължи това, конкуренцията в света е много голяма, а за да бъдеш успешен и да обърнеш тенденцията, се изискват усилия, време и предпоставки това да се случи... Не е въпросът колко ти се подобряваш, а как се подобряваш в сравнение с останалите...

...Политиката в държавата също е от значение, трябва да се предприемат действия тези сектори да се съживят и да се обърне тази тенденция, за да може да се постигне по-високо ниво на самозадоволяване... Това е главният измерител- самозадоволяването, и потенциала, който имаме да се реализира, защото той е много по-голям от това, което имаме в момента като постижения..."

В бъдеще трябва да се работи върху нови начини за правене на земеделие, посочи експертът:

"Трябват дълбочина, перспектива и новаторство, за да се справим с това, което предстои. Да се върви в посока на това да се намалява себестойността на продукцията и да се гарантира производството с по-малко ресурси, по-голяма възвращаемост на това, което се влага и намаляването на риска от такива неблагоприятни ситуации, които могат да настъпят. ... Земеделските производители стават повече доставчици на обществени блага, не просто производство на храни, а начинът, по който се произвежда, да не нанася щети върху околната среда... Наближава и ерата на лабораторното месо- това е едно от нещата, с които земеделието ще трябва да се справя... Засега не е заплаха за конвенционалното земеделие, но постигне ли се по-добро съотношение към цената, намалее ли себестойността на производството, тогава ще стане конкурент на традиционното месо, произведено от земеделци..."

Да търсят иновациите и новаторството, да повишават производителността, да се самообразоват и ежедневно да подобряват дейността си- това е призивът на проф. Божидар Иванов към земеделската общност. Защото конкуренцията не спи, а временните промени на пазара няма да уплашат само добре подготвените земеделци.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Земеделската общност с все повече предизвикателства

БНР подкасти:

Къде попадат „Корабокрушенците от „Глен Кариг“

За Джаспър, Бисквитка, Рошко, Бела, Тео и компания

Професия свещеник

Разпети петък - ден за размисъл

Разликите между православния и католическия Великден

Общините Белоградчик и Макреш финансирали зарибяване на Рабишкото езеро

Забраниха риболова до края на май

За БНР

Радио Видин