Живот и творчество на писателя и журналист Илия Николчин – от Стакевци до националните вестници

Попитахме Миглена Николчина какъв е бил Илия Николчин, извън ролята му на писател и журналист, какви  качества и навици е имал, които са я вдъхновявали?

"Той се отнасяше към работата си наистина като към работа, беше запазил нещо от този "морал на селянина", който трябва да стане сутрин рано, за да си свърши работата. Баща му едва можеше да чете, но баба ми не можеше да чете, беше неграмотна, бяха типични селяни, абсолютно в щампата, клишето "трудолюбивия български селянин", така че той се отнасяше към своя труд, именно като към труд. Ставаш, пиеш си кафето и започваш да работиш, дори в ранните си години легендата беше, че ставаше в 4:00 часа, тъй като по-късно е трябвало да отиде на работа като учител и си е пишел разказите в тези много ранни часове, и аз донякъде съм се опитвала да го следвам в това древното правило "нито ден без ред"."

Село Стакевци, известно с красивата си природа и близостта си до Балкана, често е вдъхновявал творци като Николчин, с живописния си и спокоен дух. Като писател, той използва таланта си, за да създава произведения, които съчетават реализма с любовта към родния край. Неговите текстове често черпят вдъхновение от живота в Северозападна България, като акцентират върху културата, традициите и ежедневието на хората.

Николчин активно популяризира богатата културна и историческа наследственост на родния си край. Неговите произведения създават силно усещане за идентичност и гордост у жителите на региона. Смята се, че Николчин не само е писал за проблемите и красотата на селския живот, но и е заемал позиция на защитник на ценностите, свързани с българската национална идентичност. По неговия път, на писател, тръгва и синът на Миглена Николчина, внукът на Илия Николчин - Никола Маринов:

"Той ме учеше да разпознавам духа в материята, да виждам не просто дървото като дърво, не просто като декор, а като някакво проявление на духа. Нежният полъх на вятъра, внезапна гръмотевица - това не са просто събития, това са част от човека, като дух, не като материал. Всичко е някак абстрактно останало в съзнанието ми, беше толкова отдавна. Спомням си събития като например, ние прекарвахме заедно летата в село Ружинци, друго село в Северозапада , където с него ходихме за риба, спомням си въдицата, която беше просто пръчка с два пирона, на която се омотаваше кордата. Изключително много го обичах и тази обич винаги е била с мен, но чак сега, в последните няколко години, започвам да си давам сметка колко много всъщност е част от мен, колко много значение е имало за формирането ми като индивид, като мислене или по-скоро като усещането на света. Ставаше рано към 5:00 часа, за да може да пише, защото по-късно аз като малко дете ще се събудя и ще му преча. За храненето му на гълъбите на балкона, с което баба ми не беше много съгласна, но за него беше от голямо значение. Летата като дете сме ги прекарвали само в Ружинци, аз с него в Стакевци не съм прекарвал и сега, ходейки по тези места, на които той несъмнено е ходил, се чувствах не просто в неговите обувки, а друг тип единение с него, разпознаване, което не беше възможно приживе." 

Илия Иванов Николчин оставя следа не само като журналист и писател, но и като вдъхновител, който разказва историите на обикновения човек с дълбока обич към българския дух и родната земя. За Илия Николчин писането е не само професия, но и мисия - да съхрани и предаде тези ценности на бъдещите поколения. Чрез неговите произведения, родното село Стакевци се превръща не просто в географско място, а в символ на всичко онова, което прави България уникална - топлината на човешките взаимоотношения, красотата на природата и непреклонната сила на духа.