Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Люто предизвикателство в село Бързия


Възможно ли е да се съчетаят любовта към природата, чистата храна и стремежа да възпиташ вкус към естественото и здравословното? В "Земята, която ни храни" се срещаме с една млада жена, която от няколко години се е изправила пред едно люто предизвикателство- със семейството си отглеждат едни от най-лютите чушки в стопанството си в село Бързия. 

Представя се лаконично: "Казвам се Гергана Якимова, живяла съм в Берковица, работя в София, юрист по професия, семейна, с две деца. Имаме ресторант и зеленчукова градина в село Бързия, в нашия любим северозападен край".

Именно в любимия северозападен край, който мнозина смятат за Северозападнал, Гергана намира ниша да прави това, което й харесва. Открих я в платформата "Роден дар", която дава възможност малките и семейни земеделски производители в България да се свържат с хората, които искат да се хранят с вкусни и качествени продукти. Наред с пчелари, животновъди, зеленчукопроизводители и производители на плодове от Северозапада, открих и описанието- La fabbrika- отглеждане на различни сортове люти чушки. Производство на ферментирали сосове от люти чушки. Защо именно люти чушки? 

"Всичко има дълга предистория. Отдавам интереса към земеделието, природата и планината на факта, че имах страхотни баби и дядовци. Дядовците ме водеха по планината, събирахме билки, горски плодове, ловяхме риба, а бабите ми отглеждаха зеленчукови градини , от тях съм видяла и научила много неща. След края на безгрижните детски лета дойдоха гимназиалните и студентски години, семейство, работа и любителското земеделие се ограничаваше до няколко саксии с люти чушлета и цветя на балкона и неделната разходка със семейството и кучето около връх Ком..."

Работата я свързва с италиански инвеститори. Следват посещения в Италия, срещи с млади хора, които развиват в трудни райони агротуризъм, при който се съчетава почивка с преживяване на селския начин на живот и земеделските дейности. 

"Това е чудесен начин да се избяга от градската среда, семействата да се насладят на природата, да открият местни култури и традиции в селски райони. Бях заинтригувана и реших да опитаме..."

Гергана кандидатства по Програмата за развитие на селските райони и създава малък семеен ресторант в наследствен имот в село Бързия, където някога е имало фабрика за мебели- затова и името остава La fabbrika. Стартиането на строежа се забавя около три години заради тромава държавна администрация, но времето тя използва, за да подготви зеленчуковата градина. Дворното място позволява, затова семейството решава да отглежда дребни зеленчуци, билки и подправки, които да използват в ресторанта. Регистрира се като земеделски производител и дава превес на лютите чушлета, защото заемат малко място, а от един стрък може да се наберат стотина чушлета. С течение на времето събира семена от най-старите наши селски сортове- шипка и чорбаджийка, но за да отговори и на модерния вкус на клиентите, започва да отглежда и едни от най-лютите в света сортове- кайенски пипер, черно, жълто и червено Хабанеро, сортът Български морков и Халапеньо. С помощта на семейството си изграждат повдигнати лехи, защото теренът е корито на стара река, с изключително бедна почва. 
Повдигнатите лехи засипват с органичен материал- сухи клони, горски мъх, оборска тор и хумус от гората... Отглеждат всичко по природосъобразен начин. 

Гергана признава, че колкото и да е научила от бабите си за отглеждането на зеленчуци, винаги има какво ново да научи и постоянно чете:
"Как се случват органичните процеси в земеделието, как трябва да се справяме с постоянно изменящите се климатични условия... Четенето през целия живот всъщност както помага за всяко едно нещо, така изключително много помага и в земеделрието... Защото всяко стръкче е жив организъм и то се влияе от агресивни условия от все по големи замърсявания..."

В работата по изграждане на градината и пространството помагат всички мъже от семейството. Изграждат и дървено бунгало, в което съхраняват продукцията и провеждат детски мероприятия. На място най-малките клиенти на заведението могат да се запознаят как се отглеждат различните култури и какъв е пътят от фермата до трапезата
"Можем да запознаем децата, а малките ни клиенти нагледно да видяат как могат да засаждат култура и да се грижат по екологичен начин за растенията. В съвременния свят много градски деца не знаят откъде идва храната... Земеделието им помага да разберат този процес, насърчава ги да консумират повече плодове и чисти храни... Помага им да развиват отговорност, търпение и уважение към околната среда и храната... Така те ще търсят вкуса на чистата храна, защото това е изключително важно за здравето, за тяхното развитие". 

Според Гергана модерните сортове люти чушлета добре се адаптират към нашите условия. Наистина има и тънкости- производството на разсад изисква повече време за съзряване, затова и до края на януари семенцата трябва да са засадени. Обичат топлина и много светлина, изискват усилия и доста грижи, докато дойде края на юни месец и стигнат до външната леха. Там се следи за болести и неприятели, а за да е гарантирано чиста храната, се пръскат с изцяло природни продукти, като отвара от чесън например... Лютите чушлета изискват ежедневно поливане, а най-хубавия период е след края на август, когато в градината всичко е цветно, а чушлетата започват да узряват... Не са по-капризни от другия пипер, казва Гергана: 

"...Напоследък са изключително модерни новите внесени сортове при нас като Каролина рийпър, която се води за най-лютата, кайенски пипер, която е изкуствено създадена чушка, черното Хабанеро, но смея да твърдя, че и нашите стари сортове като една Чорбаджийка не отстъпва по никакъв начин на тези нови сортове, отглеждани в по-топлите страни. Интересното е, че те успешно виреят при нашия климат, успешно вече ги отглеждаме няколко години и допринасят така за разнообразието, което можем да предлагаме. В същото време се стремим да си запазим и да развиваме старите си сортове... Засяването трябва да се случи рано- до края на януари, защото старите сортове са се приобщили към нашия климат, но пък новите вносни сортове се нуждаят от по-голям период за съзряване, а в България този период не е чак толкова продължителен, въпреки че нашия климат продължава да се се променя и вече имами един изключително топъл септември... Изискват изключително топла среда, за да поникнат семенцата на лютата чушка-  28-29 градуса в помещението, като поникне се премества на малко по-ниски температури, но като цяло обича топло и слънце. Затова се започва по-рано, докато дойде време да се пренесе във външните лехи, се отглежда в закрити помещения, топли помещения. Най-важното обаче е да има влажност, докато стръкчето поникне... Като цяло не е много лесно като дейност, изисква пространство, усилия, защото за да стигне до до външните леха това стръкче се премества от по няколко пъти,  излага се на различни температури, докато дойде да кажем края на Юни месец и вече може спокойно в нашия край да бъде посадено във външна среда... Следват превантивни грижи от външни вредители и болести. Пръскаме с натурални материали, като например отвара от чесън... Ежедневно поливане и след това идва най-хубавият период, в който вече можем да берем люти чушлета-след август месец..." 

Според Гергана лютите чушки са по-устойчиви като растение от сладкия пипер, но също са повлияни от загниване или измръзване. Затова и вече "закалените" стръкове се изнасят на открито едва края на юни месец. Втора година успешно се справят с произведеното, защото не разчитат на продажба на реколтата, а са затворили цикъла. Всичко, което произведат, влагат в ястията в ресторанта- и в пресен вид, и като сушен пипер, и като ферментирал лют сос. 

"Нашата цел не е продажба, нашата цел за отглеждане е по-скоро демонстрационно-обучителна и в същото време има възможност човек, идвайки при нас, да види градината, да си откъсне, да опита и да повтори... Пък може и да заинтригуваме някой на малко пространство и той да си направи подобна градинка... Лятото често идват семейства с деца, от София, от Лом, от Видин. Прекарват деня при нас, има естествена сянка от стария орех, има липи, могат да си откъснат липов чай от дърветата... Отглеждаме различни видове билки и подправки, всяко семейство може да си откъсне, да си направи чай... Прекарват деня си в зеленина... Вече и у нас се развива аграрен туризъм. През последните години се разви като подход в по-богатите райони по отношение на почва на площи- Пловдив и Пазарджик, но мисля, че и нашият Северозапад не отстъпва в това отношение. Ние сме едно доказателство, че може да се развива този подход успешно и при нас, за поддържане на чистата храна, на доброто здраве и на хубавите ценности в семействата".



Това е Гергана Якимова- родена и отраснала в Берковица, отрано закърмена с любов към природата и всички нейни блага. Макар и далеч от агрономическото образование, тя вече е наясно с тънкостите при отглеждането на лютите чушлета и приготвянето им, но по-важното е, че е убедена, че всяко стръкче е жив организъм, че любовта към природата и здравословното хранене се формира от най-ранно детство. Затова и в семейната ферма дава възможност на децата да проследят пътя на храната от лехата до трапезата. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Смърт на Ривиерата"-класическо криминале с британски почерк

Втората световна война все още е болезнен спомен през 50-те, но светът вече прави всичко по силите си да остави миналото зад гърба си. Хората искат живота си отново нормален. Бившият военен пилот Бил Дилън също. За да го постигне обаче, се налага да открие една жена, която не иска да бъде открита. А междувременно по крайбрежието на цялата Френска..

публикувано на 25.07.25 в 17:15

Луксозен пикник сред Белоградчишките скали

В рубриката "Професия хоби" днес ще се потопим в едно изключително преживяване - пикник, но не какъв да е, а луксозен и стилен . Тази идея напоследък набира все повече популярност по света и вече достига и до нашите красиви кътчета в Северозапада.  Представете си арка, нежно украсена със зеленина и понякога озарена от нежни лампички и..

публикувано на 25.07.25 в 16:30
Пенко Пеков - барман

Кои са най-подходящите напитки за освежаване и хидратиране

Жега е - градусите скачат, асфалтът пари, а тялото жадно, жадно, търси глътка свежест. И ако водата е най-добрият приятел в летните дни, то освежаващите напитки са нейни верни съюзници. От класическата лимонада и айряна, до по-съвременните ледени чайове, смутита и безалкохолни коктейли - изборът е голям, а ефектът - моментален: хидратация,..

публикувано на 25.07.25 в 16:10

Грижата за домашните любимци в летните жеги

Летните горещини не се отразяват зле само на нас, хората, но и на нашите четириноги приятели . Силното слънце, високите температури, нагретият асфалт - са все врагове за животните. Хидратацията, както при нас, така и при тях, е от изключително голямо значение. Особено опасно е  в часовете с най-голяма жега, когато дори кратка разходка може..

публикувано на 25.07.25 в 15:30

Пети Международен фестивал и семинар на балканската музика започва в Чипровци

Музиканти от Америка, Белгия, Словения и Гърция пристигат в балканското градче, за да се докоснат до магията на българската народна музика. Преподаватели ще им бъдат изявени български музиканти от София и Пловдив.  Началото стартира в неделя вечер, 27 юли и продължава до 1 август,  обясни организаторът на събитието Никалас Хаузер:..

публикувано на 25.07.25 в 13:25

КНСБ: Над 2700 лева са необходими за тричленно семейство

1526 лв. чиста заплата е нужна на един работещ, за да води нормален живот. От тях за храна отиват над 600 лева.  За семейство с едно дете пък трябват 2748 лв, показват данните за издръжка на живот на КНСБ за юни. В сравнение с миналата година издръжката на тричленно семейство е нараснала със 133 лв., а за сам човек - със 73 лв., обясни..

публикувано на 25.07.25 в 13:05

До 500 килограма от декар е пшеницата във Видинско

Към края си е жътвената кампания в област Видин. В региона жътвата на есенници започна по-рано от обичайното и в голямата си част премина под палещите лъчи на слънцето. Засушаването и застудяването през април оставиха своя отпечатък и компрометираха добивите, каза Жечко Андрейнски, председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите: "Почти..

публикувано на 24.07.25 в 17:03