Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Душата на думите: Защо ръкописното писмо остава незаменимо

Снимка: Радио ВИДИН



В свят, където дигитализацията ни позволява да изпращаме съобщения за части от секундата, ръкописното писмо остава като малък остров на искреност, лично отношение и уникалност. Докато клавиатурите и екраните владеят ежедневието ни, ми се иска да си припомним защо е толкова важно да не забравяме магията на ръкописните думи.

Първо, защото всеки ръкопис носи отпечатък на своя автор, защото буквите, изписани с ръка, разкриват не само думите, но и емоциите, настроението и дори характера на човека. Веднага ще дам пример защо ръкописните писма са по-ценни. Най-малко, защото ръкописното писмо изисква време, внимание и грижа. Това го прави толкова специално. Всяка буква е изписана с мисъл за получателя - нещо, което просто не може да се усети в един имейл или съобщение в чат. После едно писмо може да бъде запазено с години, носейки ни спомени, топлина и дори аромата на мастилото или хартията, на която е написано. По темата си поговорих с Кристиана Георгиева, която е от Видин, но живее в Пловдив. Тя е графичен дизайнер, изучавала е и калиграфия. 

"В свят, който все повече се движи към дигитализация, ръкописното писмо остана една от най-човешките форми на изразяване. То носи онази несъвършена красота и личен отпечатък, който дигиталните шрифтове просто не могат да пресъздадат. Ръкописното писмо изразява емоция, характер и връзка с характера и именно това е важното, защото запазваме човешкия елемент в комуникацията, който се губи в днешното ни механизирано ежедневие."

Абсолютно съм съгласна с Кристина, че ръкописът е като автограф на душата, защото в него има нещо, което технологиите не могат да заменят и това е човешкото докосване. Това е начин да оставиш следа, която няма как да бъде напълно копирана.

Попитах Габриела Иванова, служител в Централната поща във Видин, какво показва опитът ѝ. Изпращат ли се през последните години писма в България и в частност от или за Видин?

"Продължават да изпращат ръкописни писма, нищо, че сме в историята на електронните услуги, но по-старото поколение си държи на ръкописните писма. Намаляло е в сравнение с годините назад, но не е изчезнало. Стимулират се децата да се учат как се пише и как се изпраща писмо. Ежегодно се провеждат посещения на ученици в пощенските станции в цялата страна и именно това им се обяснява - пътят на писмото. А също така за Коледа имаме инициатива за направата на най-интересното писмо до Дядо Коледа с желанията на децата. Тази година сме получили около 20 хиляди писма от дечицата. Кое от кое по-шарено, просто те си изразяват чувствата чрез уменията, които имат и всяко едно дете е получило отговор... Но основно на ръкописните писма най-вече си държат възрастните. Първо това си остава като един спомен в годините. Винаги може да се препрочете, създава едно умиление във възрастния човек да го получи на хартия, от това да му се пусне по електронен път."   

След Пощата, се разходих по центъра на Видин, за да попитах видинчани кога за последно са писали писмо.

"Не си спомням, много отдавна беше. Писала съм, когато съм била на 20 и няколко години, но сега има Фейсбук. По-хубаво е писмото, по-признателно е, че уважаваш човека срещу теб, отколкото Фейсбука. По-красиво е, по-женствено е! Последното е картичка, ако се брои. Миналата година, мисля, че за свети Валентин... Трябва все по-често да си пишем и картички, и писма. Носи повече носталгия със сигурност, категорично съм против електронните имейли или такива писания в Месинджър, Вайбър и т.н." 

Ето и няколко съвета за това как да върнем ръкописното писмо в ежедневието си. Напишете картичка или кратко писмо за специален повод. Използвайте ръкописни бележки, за да оставите съобщения на любимите си хора. Опитайте калиграфия, защото това е не само изкуство, но и терапия.

И като край можем отново да обобщим, че докато технологиите се развиват, ръкописното писмо остава като символ на нещо лично и ценно. И нека не позволяваме този уникален начин на изразяване да изчезне, защото едно ръкописно писмо може да бъде мост между сърцата - в него има душа, която нито един екран не може да предаде. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Милостта е велика добродетел

венец, ако не се е състезавал законно. " Кой печели медалите? Кой грабва венеца? Отговорът на този въпрос пак е свързан с вярата в Бога!  Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.

публикувано на 03.08.25 в 08:00
Самодейците към НЧ

Фолклорен младежки събор "Среща на три поколения" подготвят в Гюргич

В Гюргич се подготвят за Фолклорния младежки събор "Среща на три поколения". Той ще се проведе на 9 август край язовира до ружинското село. Идеята за провеждането на този празник е на Бойко Младенов, който сега е кмет на населеното място. "Аз съм инициатор на това събитие, на младежкия събор между поколения. И отначало моята фирма го..

публикувано на 01.08.25 в 16:55

Събития с почерк: Как Диана Василева създава атмосфера, която се помни

"Професия хоби" днес ни отвежда зад кулисите на едно изкуство, което придава настроение, емоция и стил на най-важните моменти в живота - декорацията на специални събития. Ще надникнем в процеса по създаване на украса за сватби, рождени дни, юбилеи, кръщенета, балове, момински партита, погачи и още много поводи за празник. Срещаме ви с..

публикувано на 01.08.25 в 16:30

Ретро парад - Видин събира отново почитатели на класиката

За девета поредна година Видин посреща едно събитие, което се утвърди като неизменна част от културния календар на града. Става въпрос за Ретро парад - Видин  - колоритна и обичана инициатива, която събира на едно място миналото и страстта към автомобилите. Идеята и реализацията на парада принадлежат на видинчанина Иван Цолов - човек с..

публикувано на 01.08.25 в 16:15

"Слейд Хаус": Къщата, която се отваря веднъж на девет години

На една крачка от кръчмата „Лисицата и хрътките“, която винаги изглежда така, сякаш е видяла и по-добри времена, понякога… но само понякога… и то малцина, получават възможността да тръгнат по тясната уличка „Слейд Али“. Тя е от онези улички, които е по-лесно да пропуснеш, отколкото да намериш. Може би защото някъде по протежението ѝ има една малка..

публикувано на 01.08.25 в 12:10

Кула - градът на границата, в който младите липсват

Кула е третият по големина град в област Видин - град с богата история. Там, където някога се е намирала римската крепост "Кастра Мартис", чиито останки и днес пазят спомена за славни времена. Намира се на 30 км западно от Видин и на 13 км от границата със Сърбия, на която е разположен контролно-пропускателният пункт "Връшка чука". Към момента на..

публикувано на 01.08.25 в 11:22

Мизия посреща панаирните дни с богата програма

Вечер на талантите, концерти със звездни изпълнители, автокино, изложби и развлечения за деца ще зарадват жители и гости на Мизия в дните от 2-ри до 9 август. Проявите са част от тазгодишните традиционни панаирни дни в града. Програмата е богата и включва забавления за всички възрастови групи, обясни за Радио ВИДИН Кристине Декова от Община Мизия,..

публикувано на 31.07.25 в 14:00