Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Душата на думите: Защо ръкописното писмо остава незаменимо

Снимка: Радио ВИДИН



В свят, където дигитализацията ни позволява да изпращаме съобщения за части от секундата, ръкописното писмо остава като малък остров на искреност, лично отношение и уникалност. Докато клавиатурите и екраните владеят ежедневието ни, ми се иска да си припомним защо е толкова важно да не забравяме магията на ръкописните думи.

Първо, защото всеки ръкопис носи отпечатък на своя автор, защото буквите, изписани с ръка, разкриват не само думите, но и емоциите, настроението и дори характера на човека. Веднага ще дам пример защо ръкописните писма са по-ценни. Най-малко, защото ръкописното писмо изисква време, внимание и грижа. Това го прави толкова специално. Всяка буква е изписана с мисъл за получателя - нещо, което просто не може да се усети в един имейл или съобщение в чат. После едно писмо може да бъде запазено с години, носейки ни спомени, топлина и дори аромата на мастилото или хартията, на която е написано. По темата си поговорих с Кристиана Георгиева, която е от Видин, но живее в Пловдив. Тя е графичен дизайнер, изучавала е и калиграфия. 

"В свят, който все повече се движи към дигитализация, ръкописното писмо остана една от най-човешките форми на изразяване. То носи онази несъвършена красота и личен отпечатък, който дигиталните шрифтове просто не могат да пресъздадат. Ръкописното писмо изразява емоция, характер и връзка с характера и именно това е важното, защото запазваме човешкия елемент в комуникацията, който се губи в днешното ни механизирано ежедневие."

Абсолютно съм съгласна с Кристина, че ръкописът е като автограф на душата, защото в него има нещо, което технологиите не могат да заменят и това е човешкото докосване. Това е начин да оставиш следа, която няма как да бъде напълно копирана.

Попитах Габриела Иванова, служител в Централната поща във Видин, какво показва опитът ѝ. Изпращат ли се през последните години писма в България и в частност от или за Видин?

"Продължават да изпращат ръкописни писма, нищо, че сме в историята на електронните услуги, но по-старото поколение си държи на ръкописните писма. Намаляло е в сравнение с годините назад, но не е изчезнало. Стимулират се децата да се учат как се пише и как се изпраща писмо. Ежегодно се провеждат посещения на ученици в пощенските станции в цялата страна и именно това им се обяснява - пътят на писмото. А също така за Коледа имаме инициатива за направата на най-интересното писмо до Дядо Коледа с желанията на децата. Тази година сме получили около 20 хиляди писма от дечицата. Кое от кое по-шарено, просто те си изразяват чувствата чрез уменията, които имат и всяко едно дете е получило отговор... Но основно на ръкописните писма най-вече си държат възрастните. Първо това си остава като един спомен в годините. Винаги може да се препрочете, създава едно умиление във възрастния човек да го получи на хартия, от това да му се пусне по електронен път."   

След Пощата, се разходих по центъра на Видин, за да попитах видинчани кога за последно са писали писмо.

"Не си спомням, много отдавна беше. Писала съм, когато съм била на 20 и няколко години, но сега има Фейсбук. По-хубаво е писмото, по-признателно е, че уважаваш човека срещу теб, отколкото Фейсбука. По-красиво е, по-женствено е! Последното е картичка, ако се брои. Миналата година, мисля, че за свети Валентин... Трябва все по-често да си пишем и картички, и писма. Носи повече носталгия със сигурност, категорично съм против електронните имейли или такива писания в Месинджър, Вайбър и т.н." 

Ето и няколко съвета за това как да върнем ръкописното писмо в ежедневието си. Напишете картичка или кратко писмо за специален повод. Използвайте ръкописни бележки, за да оставите съобщения на любимите си хора. Опитайте калиграфия, защото това е не само изкуство, но и терапия.

И като край можем отново да обобщим, че докато технологиите се развиват, ръкописното писмо остава като символ на нещо лично и ценно. И нека не позволяваме този уникален начин на изразяване да изчезне, защото едно ръкописно писмо може да бъде мост между сърцата - в него има душа, която нито един екран не може да предаде. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 16 ноември 2025 година

Зад затворените врати винаги има някакви тайни. А тайните… те са интересни, привличат те, вълнуват те. Кара те, въпреки че те е страх, да хвърлиш едно око, да се приближиш. Понякога имаш чувството, че не ти правиш първата крачка, а те идват към теб. Не можеш да ги питаш нищо — нали затова са тайни: да мълчат… и само да ти напомнят, че ги има...

публикувано на 16.11.25 в 13:56

Какво да направим, за да наследим вечен живот

Осма Неделя след Неделя подир Въздвижение , която отбелязваме днес, Бог ни открива, че милосърдието, грижата за нашия ближен трябва да бъде неизменна част от нашия духовен и социален живот. В притчата за добрия самарянин Господ Иисус Христос ни открива смисъла на духовния живот и произхождащите от това дела, като момент, който е гарант за..

публикувано на 16.11.25 в 08:00

Мирно! Идва армейски генерал

Задължителната казарма за мъжете в България е отменена от 2007 г., но мине се не мине известно време, все някой амбициозен политик, надъхан общественик или друг подобен кандидат за слава ще се сети да лобира за връщането ѝ. Зер останали сме беззащитни пред света, а той само това дебне. Пък и в казармата, видите ли, се ставало мъж. Там се..

публикувано на 14.11.25 в 17:05

"Мисия Коледа" подкрепя 1500 души в Северозапада

Неправителствена организация от Монтана стартира кампания „Мисия Коледа“ . В нея ще бъдат подпомогнати 1000 деца и 500 възрастни хора, самотни родители и семейства в затруднение от Северозападна България. Общините са партньори, като особено активни са Враца и Бяла Слатина. За реализиране на кампанията, организаторите от сдружение "Кауза..

публикувано на 14.11.25 в 16:24

Доброволци помагат в приюта за кучета във Видин

От Общинския приют за кучета във Видин призоваха доброволци да помогнат в грижата за животните. За седмици над сто души вече са се отзовали, каза директорът на общинското предприятие Ирена Владимирова. "Просто видях, че хората не знаят, че във Видин има приют, не е толкова популяризиран и това беше идеята да популяризираме Общинския..

публикувано на 14.11.25 в 16:15

Лъкът – стар приятел с "остър" характер

Лъкът се появява още през праисторическата епоха - преди цели осем хилядолетия! Най-старият открит лък е намерен в Дания - в едно блато! По-късно лъкът става и сериозно оръжие. В Египет стрелците били като днешните супер герои - винаги в целта! В Англия пък дългият лък от тисово дърво бил толкова прочут, че само като го видели, противниците..

публикувано на 14.11.25 в 16:05

Топи - как една малка намерена душичка промени цял дом

Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви разкажем една история, която започва тихо и обикновено – пред входа на една кооперация – но продължава като истинско домашно приключение. Наш гост е Ники Антов , а главната героиня е Топи – коте, което първо се появило като малка топчица с огромни уши.  Няма да разказваме всичко вместо него, но ще..

публикувано на 14.11.25 в 15:40