Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Снимка: Архив, БНР

Промяна в икономическото райониране на страната поиска бизнесът преди дни и очерта приоритетите си, за които очаква съдействие от редовното правителство. Работодателите настояват и за реформа в образованието, и въвеждане на матура по математика, като част от политиките за решаването на проблема с недостига на работна сила. Според тях е необходима пълна либерализация на пазара на електроенергия и овладяване на сивия сектор в икономиката. По данни на Министерството на финансите 32% или 65 млрд. лева е делът на сивия сектор. Бизнесът отново посочи т.нар. "обвързващи механизми" на ръст на заплатите в силовите ведомства и в образованието. В същото време тези тежки бюджетни сектори остават абсолютно нереформирани до степен, в която работодателите извеждат образованието като водещ проблем, засягащ работната сила. Облекчаването на административната тежест също ще е сред постоянните приоритети на бизнеса, особено за малките и средни предприятия. Икономическият и социален съвет призоваха за спешна промяна в районирането в България, като бизнесът сменя реда на приоритетите си тази година. След като страната ни вече е част от Шенген, като цели остават членството в еврозоната и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, но сега за работодателите по-важно е запазването на финансовата и данъчната стабилност, както и разумното преразпределяне на Брутния вътрешен продукт. Добри Митрев, председател на УС на Българската стопанската камара коментира за БНР, че е нужна промяна в икономическото райониране на страната, с цел привличане на повече европейски средства към по-изоставащите райони:

"Целият Югозападен регион на практика страда от липсата на достатъчно финансиране, особено по линия на средствата от Европейския съюз, защото е в един район, заедно със столицата. Там показателите, сравнени с европейските са доста близо, но пък това не важи за района на област Благоевград, на област Кюстендил, на област Перник. Няма какво да коментираме и северозападната част на страната. Създадохме над 900 регулаторни режима в България, а това не просто затруднява бизнеса, това дори спира някои бизнеси."

В началото на 2025 година Северозападният регион продължава да е по-слабо развит икономически в сравнение с другите части на страната. Разговаряхме с Иван Сергисов, регионален представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България за Монтана. 

"Към днешна дата каква облага имаме? Ние първо не знаем какви ще са критериите. Каквото и райониране да правим, ако не тръгнем като цяло да създаваме стратегия за развитие на страната по отрасли, нищо няма да се получи. Ние сме единствената държава, в която няма предвидимост за половин година напред, не за пет години. Евентуалното ново икономическо райониране ще бъде евентуално на базата на това с какво разполагаме като индустриални възможности, селскостопански възможности, работна сила, училища, учебни заведения и други."

Облекчаването на административната тежест също е сред постоянните приоритети на бизнеса, особено за малките и средни предприятия. За останалите региони извън столицата остават изключително важни средствата от кохезионните фондове на ЕС. Това обясни Красимир Кирилов, председател на Видинската търговско-промишлена палата:

"Като цяло не мисля, че има риск за Северозападна България специално и за нашия район за планиране, какъвто е той към момента. Това райониране трябваше всъщност да се случи много отдавна, още в предходния период, тъй като Северозападният регион още оттогава не отговаря на изискването за брой на населението. Още през 2018 година той беше под 800 хиляди, който е и един от критериите. В момента Северозападен и Северен централен не отговарят на този критерий, а Североизточен и Югозападен са на прага. Това райониране за мен е неизбежно и то трябва да се случи. София-град трябва да бъде изведен като отделен район и тогава няма да крие риск за останалите региони" - коментира Красимир Кирилов.

Има ли рискове за Северозападния регион районирането на страната? Това попитахме Генади Велков, общински съветник и предприемач от Видин:

"Това е една стара идея, още от времето на социализма, когато имахме делене на отделни райони. Мисля, че би било добре, защото в много държави това се прилага и те не са равномерно развити. Обикновено в държавите в Европа, северните части са по-добре развити, а при нас е обратното. Мисля, че това е една добра идея, защото ще даде възможност на правителствата там, където има необходимост наистина да се помага."

Южна България е икономически по-добре развита от северната част на страната. Пловдив е един от индустриалните центрове, към който вече все повече се насочват и азиатски инвеститори. Това каза за Радио ВИДИН Катя Стайкова, представител на голям икономически клъстер в града под тепетата.

"Това е индустрията на България, защото при нас са привлечени над 200 чуждестранни и български инвеститори и затова наистина Пловдив е индустриалното сърце на страната. Това се случи най-вече на частната инициатива в партньорство с държавната администрация и общинските власти. Винаги, обаче, най-главното е частната инициатива. Това се случи разбира се и благодарение на добрата инфраструктура, защото Пловдив има нормални пътни връзки с всички посоки на света и ситуацията за инвеститорите е изключително благоприятна. За Северна България, вие знаете много добре, че липсва подобна инфраструктура и може би това е една от причините тя да не бъде развита толкова добре индустриално" - подчерта Катя Стайкова.

Работодателите настояват и за корекция във формулата за изчисляване на минималната работна заплата, справедливо изчисление на пенсиите и разпределяне на социалните помощи, както и привличането към пазара на труда на половин милион неучащи и неработещи българи.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Какво ядат децата ни в училище?

Точно месец измина от началото учебната година и отново на дневен ред излиза въпросът за качеството на храната, която се предлага на учениците в училищата. Това е тема, която засяга хиляди семейства ежедневно. Днес ще се опитаме за разберем повече за това какво реално стига до ученическите чинии. Спазват ли се изискванията за качеството на храната и..

публикувано на 15.10.25 в 11:53

Справя ли се кабинетът "Желязков"

Справя ли се кабинетът "Желязков" с управлението на страната? Имат ли основание критиките на опозицията към управляващите? Стабилна ли е коалицията? Решава ли проблемите на хората в Северозапада? Отговорите потърсихме в "Посоките на делника". В момента основната политическа война в България e за геополитическата ѝ ориентация . Това заяви..

публикувано на 14.10.25 в 13:14

Как да направим българските общини по-добри места за живот

Годишната среща на местните власти- водещото събитие на Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/, се провежда в курортния комплекс Албена. Събитието е част от проявите, посветени на Деня на българската община. През тази година форумът се провежда от 12 до 14 октомври и преминава под мотото "Безкрайни възможности в..

публикувано на 13.10.25 в 14:27

Село Вирове съхранява българските традиции и дух

В първите дни на есента екипът на Радио Видин гостува на село  Вирове, което се намира  на 12 км от Монтана. До него има и редовен автобусен транспорт.  Наименованието на селото идва от река Вировска, а тя пък носи името си от многото вирове, които са се образували по нея.  Селото е заселено след 1882 г.  И днес..

публикувано на 10.10.25 в 12:00

Теодор Димокенчев: Социалната ни система е построена върху лъжи

За последните 35 години населението на България е намаляло с над 2 млн. и половина, като към момента сме под 6 500 000 души. Нацията ни застарява, но раждаемостта в последните 20 години се покачва, показват данните на Националният статистически институт за 2024 година.  Политиките по демография не са от хоризонта на едно правителство или на един..

публикувано на 09.10.25 в 10:00

В Гара Орешец с подписка срещу изграждането на фотоволтаичен парк

От инициативен комитет в Гара Орешец се обявиха против изграждането на фотоволтаичен парк на площ от над 700 декара в землището на селото.  Ще има екологични последици и ще попречи на туризма, каза Соня Серафимова. "В момента се стига до цифрата 735 декара, което ни води на мисълта, че това е много нещо и буквално задушава селото от..

публикувано на 08.10.25 в 15:26

Любен Иванов: Има системна липса на планиране и превантивен контрол

"До вчера нямаше вода и се борехме с водната криза. Днес Елените и Царево са под вода. Проходът „Петрохан“ е затворен - не заради сняг, а заради 5 паднали дървета. През Витиня се пълзи с 20 км/ч - без осветление, без вентилация в тунелите. А сме в 21 век… България се е превърнала в държава на изненадите. Каквото и да стане - институциите са..

публикувано на 07.10.25 в 14:14